Решение № 11981 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6149/2021 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Б. Сиракова от гр. София,[жк], [жилищен адрес], против решение 1946/25.03.2021 г., постановено по адм. дело 6668/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, 56 с-в, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РА-30-95/15.03.2018г. на директора на Д "ОСК"- СО, за премахване на незаконен строеж: "стоманобетонова конструкция със сглобяема дървена постройка", находяща се в УПИХ I-35, кв. 15 по плана на [населено място], с идентификатор 04234.6966.35 по КККР, с административен адрес [населено място],[р-н], - СО, [адрес]. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Жалбата се поддържа с постъпила на 01.10.2021 г. молба от адв. В.Иванова, пълномощник на Сиракова, по изложените в нея доводи, факти и доказателства. Сочи се неправилност на съдебния акт, претендира се отмяна на същия и на процесната заповед, при липса на доказателства, че касационната жалбоподателка е извършител на строежа. Разноски не се претендират. Ответната страна - Директорът на дирекция "ОСК" Столична община, чрез юрк Павлов, оспорва жалбата по съображенията, изложени в отговора по нея. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу неблагоприятен, подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. При предходно произнасяне на ВАС, в решението по адм.д. 11131/2019г. е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, съдържаща фактически и правни основания за издаването й, а обсъжданата стоманобетонова конструкция със сглобяема дървена постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38, /а не преместваем обект по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и с предназначение по чл. 56, ал. 1 ЗУТ/, изграден през 2016г., в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без строителни книжа, поради което са осъществени хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и същият не е търпим. Дадени са указания, след отмяна на решение 3134/09.05.2019г. на АССГ, при повторното разглеждане на делото, съдебният състав да събере доказателства и да се произнесе по останалия спорен въпрос - дали Б. Сиракова е извършител на строежа, като съгласно действащата правна уредба, съдържаща се в чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ, в зависимост от категорията на строежа, като адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде посочен извършителят на строежа, или неговия възложител. Първоинстанционният съд, съобразявайки се с отменителното решение на ВАС, е определил предмета на спора само досежно изясняването на факта дали Б. Сиракова, адресат на административния акт, е извършител на строежа, за какъвто е посочена в процесната заповед. В изпълнение, с нарочно разпореждане от 21.07.2020г. са дадени конкретни указания до страните - жалбоподателката, съгласно възражението си, че не притежава собственост в имота да представи актуален нот. акт и да приложи по делото доказателства във връзка с твърденията си за незаконосъобразност на заповедта, а на ответния административен орган - да представи такива, от които да се установи факта, че Сиракова е извършител на строежа. В отговор са приобщени по делото нот. акт 78/2012г., от който е видно, че Б. Сиракова е дарила на дъщеря си З. Русинова собствената си /съгласно нот. акт 85/1989г./ 1/3 ид.част от дворното място в [населено място], цялото от 664 кв.м., заедно с вилната сграда от около 40 кв.м. и писмо на кмета на р-н "Панчарево от 09.12.2020г., с изявлението, че в изготвения КА от 01.06.2017г. за извършител е посочена Б.Сиракова, тъй като при проверката е установено, че тя живее на адреса. Към писмото са приложени сигнал от 05.10.2016 г. от М. Арсова, по който именно е образувано производството по издаването на заповедта и заявление от В. Арсова от 20.04.2017г., че не ползва активно имота и не е отговорна за строителството, извършено в него. Служебно е изискана и справка от НБД "Население", от която е видно, че Б. Сиракова има постоянен адрес в гр. София,[жк], [жилищен адрес] от м. декември 2001г. и настоящ адрес в [населено място], [р-н], - СО, [адрес] - от 24.06.2016г. При тези данни, решаващият съд е приел, че след като жалбоподателката е адресно регистрирана на адреса на строежа, а от останалите съсобственици на имота са налице изявления, че не го ползват, е постановен горепосочения правен резултат - отхвърлена е жалбата и Сиракова е осъдена да заплати 200 лв. разноски. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това се отмени и процесната заповед. Доказателствата по делото установяват, че административното производство е образувано по сигнал на М. Арсова за незаконно строителство в имота, за което тя не е давала съгласие. Към него е приложен нот. акт 69 от 1989 г. за съсобственост в имота на трите сестри - В. Арсова, Б. Сиракова и М. Арсова. Въз основа на същия административният орган е изградил изводите си за съсобственост, без да направи допълнителна справка за актуалните данни, опровергани в хода на съдебното производство при повторното разглеждане на делото, с представения нот. акт от 2012год. за дарение в полза на З. Русинова. В сигнала и последвалата го жалба не се сочи извършителят на строежа - изразът в него, че "останалите съсобственици" са се разпоредили в имота, не навеждат на извода строежът да е осъществен именно от Б. Сиракова, която е адресат на заповедта. Неубедителен е единственият аргумент, че след като жалбоподателката е адресно регистрирана в [населено място], е осъществила строителството - регистрацията й е от 24.06.2016г., при данни в сигнала, че към началото на м. октомври 2016г. строежът все още се изгражда, а е налична заварена вилна сграда, собственост на дъщеря й. На трето място, не внася яснота в спорния въпрос и твърдението в писмото на кмета на р-н "Панчарево, че при проверката е установено, че Сиракова живее на адреса - как това е установено, не става ясно - в КА не е отразено да е присъствала на огледа, а известяването на констативния протокол е осъществено чрез залепване на съобщение на адреса по реда на §4, ал. 2 ЗУТ. Въпреки изрично даваните от съда указания и разпределението на доказателствената тежест, не са поискани и разпитвани свидетели, не са ангажирани по делото други доказателства, които пряко да сочат, че действително оспорващата е извършител или възложител на незаконния строеж. Без основание съдът е кредитирал изявленията на В. Арсова и М. Арсова, но не и тези на Б. Сиракова и пред двата съдебни състава на АССГ, които имат същата сила, затова и в тежест на административния орган е било да докаже по категоричен начин защо ангажира отговорността по премахването именно на визираното като извършител лице, различно от собственика на имота. Затова, като не е отчел липсата на доказателства досежно спорния въпрос и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил необоснован и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, с настоящето решение следва да се отмени и процесната заповед, поради което Върховният административен съд, Второ отделение,