Решение № 15280 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2014 г.

Решение № 15280 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6368/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. Банско, представляван от председателя Владимир Николов, срещу решение № 309 от 4.03.2014 г. по адм. дело № 901/2013 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена Наредба за въвеждането на режим на почасово платено паркиране на моторни превозни средства на територията на община Банско, приета с Решение № 346 по Протокол № 18 от заседание на 6.12.2012 г. на Общински съвет - Банско. Жалбоподателят навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Иска се отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Срещу решение № 309 от 4.03.2014 г. по адм. дело № 901/2013 г. на Административен съд - Благоевград е подаден и касационен протест, в който се поддържа, че на основание чл. 208 и чл. 212 от АПК следва съдебният акт да бъде отменен като неправилен и процесната Наредба за въвеждането на режим на почасово платено паркиране на моторни превозни средства на територията на община Банско се обяви за нищожна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и касационния протест. Върховният административен съд, седмо отделение, в настоящия състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Благоевград е отменил Наредба за въвеждането на режим на почасово платено паркиране на моторни превозни средства на територията на община Банско, приета с Решение № 346 по Протокол № 18 от заседание на 6.12.2012 г. на Общински съвет - Банско. За да постанови този резултат, съдът е приел, че проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на общината на 23.11.2012 г., в изпълнение на изискването по чл. 26, ал. 2 ЗНА, но без мотивите за приемането й - предложението на кмета на общината. Отделно, решението за приемане на Наредбата е гласувано на заседание на съвета на 6.12.2012 г., преди изтичането на 14-дневния срок за предложения и становища по проекта, в нарушение на императивното правило на чл. 26, ал. 2 ЗНА вр. чл. 80 АПК. При тези данни съдът е приел, че неспазването на срока, визиран в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗНА е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на Наредбата. Тези безспорно установени факти са мотивирали крайния правен извод на съда, че Наредбата е приета при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с императивните разпоредби на ЗНА, поради което същата е била отменена. Решението е правилно. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а според предписанието на ал. 2, преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада и предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища от заинтересованите лица. Неспазването на срока, визиран в чл. 26, ал. 2 ЗНА, освен че представлява самостоятелно нарушение на процедурата, обуславя и нарушение на принципите на откритост и съгласуваност, регламентирани в алинея първа. Цитираната правна норма сочи, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране на основни принципи - принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращи определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин. Несъобразяването с разпоредбата на чл. 77 АПК и чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява нарушение на императивните правни норми, съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 АПК и чл. 15 ЗНА, т.к. публикуването на проекта, ведно с мотивите, съответно доклада на вносителя на проекта, е императивно предписано в закон. Това изискване обаче не е било изпълнено от органа, издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Спазването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА изрично възлага задължение на съставителя на проекта да го публикува на Интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В позитивното право няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение, поради което тяхното проявление се преценява конкретно, като преобладаващата съдебна практика приема, че нарушението на процесуалните правила винаги е съществено, щом с допускането му се влияе на съдържанието на крайния административен акт. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Процедурата по приемане на нормативния административен акт е разписана императивно в защита на публичния интерес, ето защо допуснатото нарушение е съществено. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения, което не е изпълнено. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за изменение на Наредбата препятства възможността заинтересованите лица да направят предложения и изложат становища преди приемането й. Както правилно е приел решаващият съд, изясняването на целите на вносителя непосредствено преди самото гласуване в Общинския съвет, не може да санира липсата на мотиви и не покрива изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 1 - т. 5 ЗНА, защото те трябва да са налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да са публикувани и да са станали достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите да се запознаят с тях и реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. По отношение на касационни протест. Протестът, който е разгледан от Административен съд - Благоевград е за обявяване нищожност на оспорените текстове от Наредбата на чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 8, чл. 11, чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 20 и на разпоредбите от Глава трета на Наредбата. Правилно решаващият съд е приел, че протестът е неоснователен. С оспорената Наредба е регламентиран режимът на краткотрайното платено паркиране на улици, площади и паркинги - общинска собственост, в т.ч. времетраенето на паркирането, начините на заплащане и обхванатите от режима участъци от улици, паркинги, гаражи, междублокови пространства и свободни общински площи в град Банско. Така описаните обекти, доколкото служат за задоволяване на обществени потребности, попадат в хипотезата на § 7, ал. 1, т. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно който общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са публична общинска собственост. Неоснователно е твърдението в касационния протест за приложението на чл. 99 от ЗДвП. Съгласно изричната нормативна регламентация на ЗП дейността по управление на пътищата обхваща изграждане, поддържане, ремонт и реконструкции на общинската пътна мрежа, но не е и определяне на местата и таксите за паркиране в рамките на населеното място, които като дейност по определяне режим за ползване на имоти - публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от ЗП) са от изключителната компетентност на упражняващия правата на собственик на това имущество Общински съвет. В този аспект е и предписанието на чл. 99 от ЗДвП, според който в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за кратковременно паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране, като съответният Общински съвет може да определя такса за паркиране. Останалите оплаквания в касационния протест повтарят дословно оплакванията, развити в протеста до първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав споделя изводите на Административен съд - Благоевград, които са съобразени и с съществуващата съдебна практика - Решение № 2106 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14631/2008 г. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба и протест пороци и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, Върховният административен съд, седмо отделение