Решение № 5126 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Т. Д., гражданин на Камерун, подадена чрез пълномощник адв. Д. Гитева. Жалбата е против решение 1694 от 16.01.2025г., постановено по адм. дело 8655/2024г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Кръстева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. При липса на отменителни касационни основания предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Т. Д., гражданин на Камерун, против решение 7794/16.07.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на Т. М. Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини за напускане на родината му са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ. Съдът е счел, че чужденецът е мигрант по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, приет от ВКБООН. Относно основанията за предоставяне на хуманитарен статут чл.9, ал.1 от ЗУБ съдът е разгледал приложимата нормативна уредба и е приел, че органът е изпълнил задължението си да събере относима информация за страната по произход от гледна точка на критериите за определянето на една страна като сигурна, установени по националното право. Счел е, че на територията на Камерун не е налице въоръжен конфликт. От актуалната справка за положението в Камерун ставало ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на лицата от тази държава. Затова съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУБ административният орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна. Обжалваното решение е правилно по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви, към които последният препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподателя, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Т. М. Д. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Съдебното решение е постановено без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, при което въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал обосновани и съответстващи на приложимия закон изводи за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, обусловена от извършения от съда съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с бежанската история на чужденеца, по отношение на която правилно е преценено, че съдържа противоречиви и нелогични, заявени от лицето, обстоятелства, действително попадащи извън приложното поле на ЗУБ. Противно на оплакванията на касационния жалбоподател, изводите на административния съд за законосъобразност на издадения отказ са съответни на изискванията на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ, преценени в контекста на условията по чл.4, §5 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при проведеното на 17.04.2024 г. с кандидата интервю, административният орган и първостепенният съд са приели, че за лицето не се установява да е било обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по ал.1 от цитираната разпоредба. Правилно предвид фактическата установеност по делото, в административния акт и в съдебното решение е отчетено, че твърденията на чужденеца относно работата му като информатор на жандармерията и полицията в Камерун и издадена заповед от Национална жандармерия към Министерството на отбраната за неговото издирване и задържане, са противоречиви и нелогични, при което същите са наведени само и единствено за целите на търсената от чужденеца международна закрила. Само за пълнота следва да се отбележи, че ако Т. М. Д. е работел като информатор на жандармерията в Камерун, то няма причина да се издава заповед от същата жандармерия за неговото издирване и задържане, при това на 03.08.2021г. - почти две години след като през м. септември 2019г. е напуснал легално Камерун. Ако търсещият закрила е работел за жандармерията, той е могъл да се възползва от закрилата на държавата, чийто гражданин е. Първоинстанционният съд обосновано е установил, че изображението на лицето, на което е издадена картата от жандармерията, е твърде различно от снимката на оспорващия при първоначалното му интервю и при попълване на Регистрационен лист. Освен това прави впечатление, че Т. М. Д. два пъти се е опитвал от Турция (където първоначално се е установил) за премине нелегално в Гърция, след което е направил опит да влезе на територията на Република България с фалшива испанска лична карта, с чужди имена и чужда снимка. Тези действия са несъвместими за лице от жандармерията (макар и бивш), който би спазвал по-висока стандарти за зачитане на правовия ред. Наред с горното, правилно е прието, че изтъкнатите от чужденеца причини за напускане на родината му са от личен и криминален характер и не попадат в приложното поле на ЗУБ, при което обосновано и законосъобразно е преценено, че в случая не са налице законовите основания за предоставяне на лицето на статут на бежанец. Законосъобразно е преценено също, че чужденецът е мигрант по смисъла на легалното определение на това понятие, дадено в Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, приет от ВКБООН, според което "мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец". Обосновани са изводите на административния съд и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че липсват доказателства чужденецът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган, а впоследствие и съдът, правилно са установили, че в разглеждания случай е неприложим чл.15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО, тъй като визираните в тази разпоредба стандарти не могат да бъдат приложени поради липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на чужденеца. В тази връзка следва да се посочи, че към настоящия момент няма основание да се приеме, че в Камерун е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл.9 от ЗУБ и в решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/07, постановено по тълкуването и прилагането на чл.15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО. В съответствие с информацията, съдържаща се в двете справки от административната преписка /а и в представената пред касационната инстанция справка от 16.12.2024г. относно общото положение в страната/, категорично не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт в Камерун, който да налага приложението на чл.9 от ЗУБ. Обосновано административния съд е приел и, че не са налице предпоставките по чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото, за да се приложи тази разпоредба причините трябва да са от такова естество, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, както и невъзможност за достъп до закрила на държавата по произход, каквито видно от данните по делото, в случая не са налице. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което съставът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,