Решение № 7519 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2012 г.

ВАСПетчленен състав29.05.2012 г.докладчик Наталия Марчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ влязлото в законна сила решение № 68 от 4.04.2006 г. по адм. дело № 265/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, I административен състав, и решение № 12503 от 13.12.2006 г. по адм. дело № 6371/2006 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Административен съд гр. Пазарджик. ПРЕПИС от решението да се изпрати за сведение на Окръжен съд гр. Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7519 от 29.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 6 АПК. Образувано е по искане на Виталий Владимирович Пономарьов от гр. Пазарджик за отмяна на влезлите в сила решение № 68 от 4.04.2006 г. по адм. дело № 265/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, I административен състав, и решение № 12503 от 13.12.2006 г. по адм. дело № 6371/2006 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. Позоваването е на решение от 21.06.2011 г. на Европейския съд по правата на човека по искова молба № 5335/2005 г. на Анатолий Пономарьов и Виталий Пономарьов срещу Република България, влязло в законна сила на 28.11.2011 г. Ответникът директор на Професионална гимназия по строителство и архитектура гр. Пазарджик не е взел отношение. Предвид обстоятелствата, че решението на Европейския съд по правата на човека е постановено на 21.06.2011 г. и съгласно чл. 44, § 2, буква "b" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е влязло в законна сила на 28.11.2011 г., а искането за отмяна е от 13.01.2012 г. се приема, че то е постъпило в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и процесуално е допустимо. Разгледано по същество, е основателно по следните съображения: С решение № 68 от 4.04.2006 г. по адм. дело № 265/2005 г. Окръжен съд гр. Пазарджик, I административен състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Виталий Владимирович Пономарьов против заповед № УД-0199-67 от 31.10.2005 г. на директора на Професионална гимназия по строителство и архитектура гр. Пазарджик, в частта, в която е разпоредено внасянето до 30.11.2005 г. на сумата 1300 евро, представляващи размера на средствата, необходими за дневна форма на обучение, както и в частта й, че в противен случай ще се издаде удостоверение за завършен клас и ще се преустанови присъствието му в дневната форма на обучение в тази гимназия. С решение № 12503 от 13.12.2006 г. по адм. дело № 6371/2006 г. Върховния административен съд - пето отделение, е оставил в сила цитираното решение на Окръжен съд гр. Пазарджик. От мотивите към решението на Европейския съд по правата на човека от 21.06.2011 г., раздел "Процедура", става ясно, че делото е образувано по молба № 5335/2005 г. срещу Република България, подадена в Съда съгласно чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от двама руски граждани - Анатолий Пономарьов и Виталий Пономарьов, на 8.02.2005 г. Жалбоподателите твърдят, че са били дискриминирани по отношение, че за разлика от българските граждани и на определени категории чужденци, те са били длъжни да плащат такси, за да продължат средното си образование. Съдът е приел за установено, че изискването за заплащането на училищните такси от кандидатите - ученици, се дължи изключително на тяхната националност и статут на имигранти, тъй като съгласно Закона за народната просвета от 1991 г. само българските граждани и определени категории чужденци имат право на безплатно начално и средно образование. Жалбоподателите са ясно третирани по-неблагоприятно в сравнение с други в приблизително сходни ситуации за сметка на лична характеристика. Направен е изводът, че при конкретните обстоятелства на настоящия случай изискването за кандидатите да заплащат такси за своето средно образование за сметка на тяхната националност и статут на имигранти не е оправдано. Ето защо е налице нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 2 от Протокол № 1. Съгласно чл. 239, т. 6 във връзка с чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените в тези мотиви съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че е налице посочената законова хипотеза, поради което атакуваните по реда на извънинстанционния способ решения следва да бъдат отменени. Първоначалното дело е разгледано и съответно е постановено решение от тричленен състав на Окръжен съд гр. Пазарджик. Но с § 2, т. 2 от ПЗР на АПК е отменен Закона за административното производство, включително и раздел II "Обжалване по съдебен ред". С § 3, ал. 1 от ПЗР на АПК се създават административни съдилища със седалища и райони, които съвпадат със седалищата и съдебните райони на всеки от Окръжните съдилища. В случая след отмяната на решенията следва да се образува ново съдебно производство относно законосъобразността на заповед № УД-0199-67 от 31.10.2005 г. в посочената по-горе част, и то пред компетентния съгласно АПК съд, който е Административен съд гр. Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 6 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,

Цитирани разпоредби

1