Решение № 9687 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 414/2010 г.

Решение № 9687 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 414/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Никола Янакиев Велинов от София, срещу решение № 38/11.11.2009 г. по адм. д. № 3276/2009 г. на Административен съд, София-град, II отделение, 22 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РЛ-048/23.04.2009 г. на областен управител на област София, издадена по Закона за политическа и гражданска реабилитация, с която е постановен отказ да се уважи искането му за еднократно обезщетение по реда на чл. 1, т. 6 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗПГРРЛ. Приел, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, тъй като жалбоподателя не отговаря на условията на изключени студенти и ученици, които не са допуснати да завършат образованието си. Жалбоподателят представял удостоверение за завършено средно образование и липсват доказателства, че същият е бил изключен от училище. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено неправилно и необосновано. Не са обсъдени множество от представените по делото писмени доказателства, което съставлява и допуснати съществени процесуални нарушения. Това налага отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на еднократно обезщетение, посочено в искането му с вх. № 94НН/99 от 18.12.2008 г. на осн. чл. 1, т. 6 ЗПГРРЛ. Приложил е два броя нотариално заверени декларации - свидетелски показания за случилото се с жалбоподателя, досежно твърдяната репресия: препис от решение по гр. д. № 5587/93 на СРС, 38 състав, документи установяващи, че баща му Янаки Велев Алексов е признат за безследно изчезнал на 25.09.1944 г. с Решение на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № РК-110/14.01.1994 г. и др. От всички писмени доказателства следва да се приеме жалбата срещу писмения отказ на областния управител за основателна. Жалбоподателят е претърпял репресия на осн. чл. 1, т. 6 ЗПГРРЛ и е правоимащо лице на което следва да се присъди обезщетение по смисъла на чл. 6 от закона. Съобразно Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, чл. 3, ал. 3, б. "в" - при недостатъчност на данни относно времетраенето или характера на репресията се представят нотариално заверена декларация най-малко от две лица, които ги удостоверяват като свидетели. В случая са приложени две декларации, нотариално заверени на лицата Петко Фиодоров Панев и Огнян Иванов Стоименов, които единодушно свидетелстват че през 1954 г. жалбоподателят е кандидатствал в Училище за трудови резерви в София, но му отказали да го запишат, защото баща му е безследно изчезнал след 9.09.1944 г. в гр. Банкя. Била дадена лоша характеристика от партийния секретар на община Банкя и така не могъл да продължи образованието си. Свидетелят Огнян Ив. Стоименов е бил съученик с жалбоподателя и твърди, че той е бил отличен ученик и много добре се е справял с уроците си. Тези писмени доказателства не са обсъдени в мотивите на адм. орган. Видно от писмените доказателства, жалбоподателят е роден 1940 г. През 1954 г. е бил на 14 години, когато е следвало да продължи образованието си. Това съответства на дадените показания на двамата свидетели и е правдоподобно. Неправилно адм. орган е приел, че жалбоподателят е представил удостоверение за завършено средно образование. Видно от приложения препис по делото, същото е издадено м. юни 1976 г. Тогава жалбоподателят е бил на 36 г. и е факт възникнал далеч след претърпяната репресия. Налице са и писмени доказателства, че бащата на жалбоподателя Янаки Велев Алексов е бил репресиран по политически причини, безследно изчезнал на 25.09.1944 г. и това се е отразило и върху бъдещия живот на сина. С оглед изложеното, обжалвания писмен отказ като незаконосъобразен следва да се отмени и да се върне на адм. орган, за ново произнасяне, при което следва да се обсъдят всички писмени доказателства. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение