Решение № 144 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 45/2010 г.

Решение № 144 от 18.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 45/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от страната на подсъдимия Б. А. Д. против решение № 435 от 9.12.2009 г. по внохд № 621/2009 г. на Софийския апелативен съд. Оплакването в жалбата е на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК основание с искане за намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание жалбата се поддържа от служебният защитник на подсъдимия. Становището на прокурора е за оставяне въззивното решение в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда № 280 от 28.07.2009 г. по нохд № 1448/2009 г. на Софийския градски съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Б. А. Д. е признат за виновен в това, че на 18.04.2004 г. в София насилствено е откраднал от Д. Ц. мобилен апарат НОКИА на стойност 410 лева и деянието е извършил при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 НК е наказан съобразно чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор със строг първоначален режим. На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК наказанието е кумулирано с това, наложено на Д. по нохд № 2606/2004 г. на Софийския районен съд и от определеното общо наказание от 3 години лишаване от свобода са приспаднати предварителния арест и изтърпяното наказание по нохд № 2606/2004 г. С обжалваното въззивно решение първоинстанционната присъда е изменена, като общото наказание от 3 години лишаване от свобода е определено измежду наказанията, наложени с тази присъда и още по нохд № 15318/2006 г. и 7822/2007 г., двете на Софийския районен съд, и е постановено това общо наказание да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Жалбата е неоснователна. Доводът, с който е подкрепено оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, относимо към срока на наложеното на Д. наказание лишаване от свобода, че от негова страна има "признаване на вина... и на всички факти и обстоятелства", е законово уважен с поставеното в чл. 373, ал. 2 НПК изискване, наказанието да се "определя... при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства", затова повторното отчитане на признанието като смекчаващо обстоятелство е недопустимо /в т. см. Т. р. 1/2009 г., ОСНК/. Наказанието на Д. е определено за срок, равен на минималния срок на лишаване от свобода за грабеж по основния състав на чл. 198 НК, с което е проявена достатъчна снизходителност при възможността да бъде санкциониран, макар и под, но близо до минимума, предвиден в чл. 199, ал. 1 НК. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение