Решение № 10832 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 799/2012 г.

Решение № 10832 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 799/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение по адм. д. № 2549/2011 г. по описа на АС-Варна. Иска отмяна с доводи за неправилност, като твърди, че компетентен да издаде административния акт. Ответната страна ПМК "Метеор", с. Константиново, оспорва касационната жалба и развива съображения. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2701/15.11.2011 г. по адм. д. № 2549/2011 г. по описа на Административен съд- Варна е прогласена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6400/621 от 12.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ като издаден в нарушение на правилата за материална компетентност. Развива правни съображения, че делегирането на правомощие за издаване на актове по чл. 166, ал. 1 от ДОПК със заповед № 01-РД/ 1288 от 8.04.2011 г. на ИД на ДФЗ, е извън хипотезата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС № 255 от 28.10.2009 . Решението е правилно и следва да се остави в сила. Спазването на правилата за компетентност на административния орган издател на индивидуалния административен акт е изискване за неговата законосъобразност, предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Компетентността се придобива по няколко начина: 1. конкретно, директно и изчерпателно определяне на материална компетентност -чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административния орган (или в друг нормативен акт) или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органа, 2. следва от функциите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност, 3. чрез делегиране от друг административен орган, 4. чрез посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ или 5. при преобразуване. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт (ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ). Административният съд е сезиран с жалба против АУПДВ, издаден от заместник -изпълнителния директор на ДФЗ, към който момент действа Устройствен Правилник на Държавен фонд "Земеделие", редакция ДВ бр. 90 от 16.11.2010 г. С чл. 18 от ЗПЗП и УП са посочени два органа на управление на фонда: управителен съвет и изпълнителен директор. В чл. 6, ал. 2 от УП и чл. 19 от ЗПЗП по два начина са определени правомощията на управителния съвет: конкретно, изрично и бланкетно. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник по отношение на заместник-изпълнителните директори Управителният съвет само определя техния брой и ги избира, но няма право да определя техните правомощия. По отношение на изпълнителния директор и съгласно чл. 6, ал. 2, т. 6 от УП, Управителният съвет предоставя и определя правомощия по вземане на решения за сключване на договори за предоставяне на държавни помощи, които правомощия и на основание чл. 11, ал. 1 от УП изпълнителният директор може да делегира на заместниците си. УС има право да взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на фонда, но само ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че е необходимо- чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП и чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП. Следователно макар и да е управителен орган на ДФЗ, Управителният съвет няма правомощие да възлага на заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", да издава и подписва актовете за установяване на публично държавно вземане на Разплащателната агенция и по този начин да определил материална компетентност на административен орган без да е овластен затова с нормативен акт- ЗПЗП или УП, одобрен с постановление на Министерския съвет. Извън своите правомощия, очертани с Устройствения правилник и закона, Управителният съвет е взел протоколно решение № 17 от 7.04.2011 г., и е определил заместник- изпълнителен директор да издава АУПДВ, без да е овластен затова. Мнозинството от настоящия съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че изпълнителният директор на ДФЗ, който е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, организира и ръководи дейността й и я представлява и решава всички въпроси, които не са от изключителна компетентност на Управителния съвет. - чл. 20, т. 5 от ЗПЗП, е компетентен да издава и актове за установяване на публични държавни вземания. Със заповед № 01-РД/ 1288 от 8.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник-изпълнителния директор Свилен Борисов Костов да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания и по този начин е прехвърлил свое правомощие, принадлежащо му предвид управленските функции, които са му възложени с чл. 11, ал. 1, т. 4, чл. 20, чл. 20а, ал. 1, чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 16 от УП. Придобита компетентност може да бъде делегирана, само ако нормативен акт предвижда такава възможност. Но предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт. В случая изпълнителният директор на ДФЗ не е посочен конкретно със законова разпоредба като административен орган, установяващ публични вземания, но той е "определен" по смисъла на чл. 166, ал. 1 от ДОПК като такъв и материалната му компетентност се извежда от функциите, които са му възложени. Издаването на утежняващ адресата административен акт от административен орган придобил незаконосъобразно своята компетентност, има за правна последица нищожност на издадения акт. Към момента на издаване на акта за установяване на публично държавно вземане, не е предвидена възможност нито със закон, нито с подзаконов нормативен акт изпълнителният директор на ДФЗ (като Разплащателна агенция) да може да делегира на заместниците си издаването и подписването на АУПДВ. Едва с изменението на Устройствения правилник на ДФЗ, обн. ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г. и чл. 11, ал. 2 (нова), изпълнителният директор вече може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС на заместник-изпълнителните директори и на административните директори на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност. Предвид изложеното правните изводи на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения административен акт, са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение