Решение № 7192 от 15.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу Решение 1110 от 21.06.2021 г., постановено по адм. дело 758/2020 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменено негово Уведомително писмо изх. 02-010-6500/6225 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2015 г. по реда на Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., с което е отказано финансово подпомагане на Д. Парасков, препискана е изпратена обратно на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на матери5алния закон и ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя понесените по делото разноски. Ответната страна - Д. Парасков, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о.с.з., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд (след отменителното Решение 11177 от 20.08.2020 г., постановено по адм. дело 8174/2019 г. от ВАС) е Уведомително писмо изх. 02-010-6500/6225 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), за кампания 2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Д. Парасков е отказано изплащане на финансово подпомагане в размер от 5 945. 63 лв. по заявление с уникален идентификационен номер (УИН) 01/090715/49360 от 12.06.2015 г. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като му е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат е приел от фактическа страна, че жалбоподателят, който е регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 602674 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на 12.06.2015 г. е подал заявление за финансово подпомагане по няколко схеми и мерки, една от които е Агроекологични плащания /АЕП/, мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., заведено под УИН 01/090715/49360 от същата дата. Към заявлението кандидатът е приложил изискуемите се: Таблица на използваните парцели 2015 г.; Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2015 г.; Таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството; Приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2015 г., в което оспорващият е заявил за подпомагане направление Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) ; Копие на Разрешително за паша 000692 от 13.05.2015 г. за парков район[населено място], землище [населено място], с което на основание чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии да ползва право на паша/сено, както следва: за едър рогат добитък 20 броя, като заплатил за правото сума в размер на 15 лева, при следните условия: прокари - пътя, място за водопой реката, място за нощуване бивака, при спазване на задълженията, записани на гърба на разрешителното; Скица на територията, върху която да се осъществи правото на паша в съответствие с разрешителното. При извършване на административни проверки по подаденото заявление за подпомагане е било установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, за което Д. Парасков ебил уведомен от ДФЗ с Уведомително писмо изх. 02-010-6500/5201 от 16.09.2015 г., към което е приложен списък на БЗС-та със съответното застъпване (БЗС 43699-231-1, кадастрален имот 43699-000-200 със застъпена площ 0.06 ха и БЗС 65334-239-3, кадастрален имот 65334-128-012 със застъпена площ 0.52 ха). Изрично на земеделския стопанин е предоставена възможност да представи документи, доказващи правното основание за ползване, съгласно чл. 2а, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като е уведомен, че при непредставяне на съответните документи Разплащателната агенция ще приеме за недоказано, че е ползвател на установените двойно застъпени площи в заявлението му и тези площи ще участват в процедурата съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. Писмото е получено от оспорващия на 29.09.2015 г., но по преписката няма данни, че Парасков е представил документи, удостоверяващи правното основание за ползване на имотите, посочени в уведомителното писмо на административния орган. За установяване на оспорваните факти съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза, заключението на която, като компетентно, обективно, обосновано и неоспорено от страните, съдът е възприел изцяло. Като доказателство по делото е приета и преписка доклад вх. 2008 от 09.09.2015 г. изпратена от дирекция Национален парк Пирин при Министерство на околната среда и водите, от която е установено, че оспорващият е санкциониран с Наказателно постановление 12 от 06.10.2015 г. на Директора на дирекция Национален парк Пирин с глоба в размер на 100 лв. за допуснато на 08.09.2015 г. нарушение по чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии за това, че е допуснал част от отглежданите крави - 16 бр., да пашуват без пастир, извън определеното за това място. Въз основа на установеното вещото лице по делото е посочило, че основанието за санкцията от 100% е неспазването на базови изисквания, за които е получена информация от Национален парк Пирин . Със Заповед РД 09-909 от 08.12.2015 г. министърът на земеделието и храните е утвърдил Методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 . На 23.08.2018г. заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е издал оспореното Уведомително писмо изх. 02-010-6500/6225 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. " за кампания 2015 г., с което оторизираната субсидия по подаденото от Д. Парасков заявление за подпомагане с УИН : 01/090715/49360 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2015 г., е в размер на 0 лв. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че оспорването е допустимо и основателно. Административният акт, предмет на проверката за законосъобразност е издаден от компетентния, съгласно чл. 20а, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 4 ЗПЗП административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК форма, но при противоречия на установеното по административната преписка и записаното по изложените мотиви за отказ. При издаването на акта административният орган формално е приел за установени обстоятелствата дали основание за отказ от финансово подпомагане, без да е изяснена задълбочено фактическата обстановка относно констатираното нарушение на чл. 21 ЗЗТ, тъй като не са налице и доказателства, че действително такова нарушение е извършено от оспорващия. На кандидата е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП /в приложимата редакция/, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. /в редакцията по ДВ, бр. 23/2012 г./ - финансова помощ по мярка "АЕП" не се предоставя, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, съдът е приел за безспорно установено, че по направлението, по което оспорващият кандидатства - Пасторализъм , при извършените административни проверки са констатирани недопустими площи от застъпване в размер на 0.06ха, което е 0,15 % наддекларинана площ, но същата е в границите на допустимите отклонения, поради което не се налагат санкции. Същевременно, с обжалваното уведомително писмо, е отказано финансиране заради установено неспазване на базови и други изисквания с препращане към контролен лист от извършена проверка на място, какъвто контролен лист не е описан и не е приложен по делото. В поясненията към таблицата за колона 7 от акта се сочи общо площта, за която не са били спазени базови и други изисквания за съответното направление, като не става ясно от това съдържание, нито от административната преписка какви са неспазените базови изисквания. В поясненията към таблицата за колона 7 се сочи като правно основание т.6 и т.7 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на осн. чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., като точното правно основание - т.7.9 не е посочено в уведомителното писмо. При така установеното съдът е направил обобщен извод, че по отношение на заявените от жалбоподателя площи за подпомагане не се установява наддеклариране, което се потвърждава и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като наддекларирането е в рамките на допустимото отклонение - 0.15%. Административният орган не е спазил разпоредбата на чл. 19, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., по силата на която, ако във връзка с дадена група култури по член 17, параграф 1 площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на член 18 площ, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или 2 ха, но не повече от 20 % от установената площ. Тъй като в конкретния случай установеното наддеклариране е под 3%, неправилно е отказано отпускане на помощ на жалбоподателя. Оспорваното Уведомително писмо изх. 02-010-6500/6225 от 23.08.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което е постановен отказ за финансово подпомагане на жалбоподателя по мярка 214 "Агроекологични плащания не съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което съдът го е отменил. На осн. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното дирене са събрани доказателствата за установяване на релевантните за производството факти и обстоятелства, същите са анализирани от решаващия съд в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз основа на това са обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Обосновано и законосъобразно е приетото от съда, че административният орган е издал оспорвания акт в предвидената писмена форма, но в уведомителното писмо няма посочени конкретни нарушения на базови изисквания, заради които е отказана цялата субсидия. Представените след издаване на оспорвания акт доказателства в тази посока са ирелевантни, тъй като не обосновават изводите на административния орган и са в нарушение на правото на защита на адресата. Правилно съдът приема, че в уведомителното писмо, колона 7 Площ на парцела с неспазени базови и други изисквания е посочена цифрата "0". В същия акт, в колона 9, съдържаща разликата между декларирана и установена площ, след разрешаване на двойно заявените площи, е посочено, че недопустима, като наддекларирана и същевременно площ с установено неспазване на базови изисквания е тази от 0.06 ха. От това съдържание на уведомителното писмо може да се направи извод само за вида информация, която принципно съдържат колонките, но не и за нарушенията, които е допуснал земеделският производител и материалноправното основание за отказ за финансово подпомагане на конкретния кандидат за кампания 2015 г. Нарушено е правото му на защита, което е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на акта. Немотивирано е възражението на касатора досежно установеното по делото застъпване на площи на размер на 0.06 ха. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в редакцията към датата на издаване на акта), когато при извършване на кръстосани проверки РА установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, изпраща на кандидатите, които са ги заявили, уведомителни писма с таблица за установените застъпвания. Съгласно ал. 3 на текста в такъв случай кандидатите за подпомагане трябва да се явят в съответната Областна дирекция в срок до 20 работни дни от получаване на уведомителното писмо, но не по-късно от 01 декември в годината на кандидатстване (в случая 2015 г.). Ако някой от кандидатите за подпомагане не се яви в посочения 20-дневен срок, РА му налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2011 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (OB L 181 от 20.06.2014 г.), като отказва да му изплати субсидия за застъпените площи. Действително в правомощията на решаващия орган е да откаже изплащане на търсеното финансиране по отношение на площи, заявени от повече от един заявител след приключване на процедурата по изясняване на съществуването на право на ползване върху застъпените площи, посочена в чл. 17, ал. 1 6 от Наредба 5 от 2009 г., която дава възможност за представяне на доказателства, удостоверяващи правата на заявителите върху застъпващите се площи, но само когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-малка от общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства (чл. 17, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1, изр. 3 от Наредба 5), каквито доказателства не са представени. От друга страна не е оборено заключението на експертизата, че в случая застъпването е в границите на допустимите отклонения 0.06 ха, представляващи 0.15 % наддекларирана площ, за което не се налагат санкции по чл. 19 от Регламент 640/2014 г. Същевременно в таблицата на л.9 от АД 971/2018 г. този факт е отразен от административния орган, като в колона 7 е отразено 0 за санкционирана площ. Предвид описаното следва да се приеме, че оспорения пред настоящата съдебна инстанция акт е правилен и обоснован. Поради липсата на твърдяните в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, същата следва да се остави без уважение. С оглед изхода от спора, се явява неоснователно предявеното процесуалния представител на ДФЗ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Основателно е искането от ответната по касационната жалба страна за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. С оглед отсъствието на възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде присъдено в пълен размер - 600 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение