Решение № 16387 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2019 г.

Решение № 16387 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4695/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Кирилова против решение № 83 от 21.02.2019 г. по адм. дело № 653/2018 г. на Административен съд – Монтана, с което е отменена заповед № 18-10504 от 5.12.2018 г. на началника на Службата па геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Монтана, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е направен пълен анализ на събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу заповедта на началника на СГКК – Монтана да бъде отхвърлена. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Монтана не изразява становище. Ответницата К. Костадинова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед № 18-10504 от 5.12.2018 г. на началника на СГКК – Монтана, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, изразяващо се в нанасяне на два нови самостоятелни обекти с идентификатори 44238.506.7500. 1. 1 и 44238.506.7500. 1. 2 в сграда с идентификатор 44238.506.7500. 1 в ПИ с идентификатор 44238.506.7500 по КК на гр. Лом и промяна на данните за собствеността, като К. Костадинова е записана като собственик на обект с идентификатор 44238.506.7500. 1. 1, а за обект с идентификатор 44238.506.7500. 1. 2 не са отразени собственици. Заповедта е издадена по заявление на М. Кирилова, сега касационен жалбоподател, за издаване на схема на самостоятелен обект с оглед снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка за самостоятелен обект, представляващ втори етаж от сграда с идентификатор 44238.506.7500. 1 по КККР на гр. Лом (удостоверение от нотариус Младенова). При тези факти изводът на Административен съд – Монтана за незаконосъобразност на оспорената заповед следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от административния съд. В случая административният орган е сезиран с искане за издаване на скица – проект (схема на самостоятелен обект), който не е нанесен в кадастъра. Този извод следва от мотивите на заявлението и от представените от заявителката Кирилова доказателства. Поради това искането на Кирилова следва да бъде разгледано от органа по реда на чл. 52, ал. 1 ЗКИР. Това обаче не е направено и с процесната заповед началникът на СГКК- Монтана се произнася по искане за изменение на КККР по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, с каквото фактически не е сезиран и по заявление на лице, което не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, легитимирани да инициират изменение в КККР. По този начин с постановения административен акт е допуснато смесване на две отделни процедури по ЗКИР, които започват, развиват се по различен ред и приключват с различни актове. Това обосновава незаконосъобразност на издадената заповед и е основание за нейната отмяна. Възражението на касационната жалбоподателката, свързано с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗКИР, е неоснователно. Като лице, което иска да се снабди с документ за придобито по давност право на собственост, жалбоподателката е легитимирана да иска издаване на скица (схема) на самостоятелен обект (чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР). Изменение на КККР може да се допусне едва след вписване на акта за собственост и отразяване на данните в него по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР. В този смисъл е чл. 52, ал. 2 ЗКИР. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което оспореното решение на Административен съд – Монтана следва да бъде оставено в сила. При липсата на доказателства за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответницата Костадинова въпреки направеното искане. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,