Решение № 4750 от 8.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. П., чрез процесуален представител адв. Л. Станчева, против решение 53/15 януари 2025 г., постановено по адм. д. 352/2024 г. по описа на Административен съд Видин. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 8487/08 юли 2024 г., постановено по адм. д. 3290/2024 г. на ВАС е отменено решение 187/30 януари 2024 г., постановено по адм. д. 224/2023 г. на Административен съд Видин и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от Н. П. П., против заповед РД-02-11-1212/12 септември 2023 г. издадена от зам. кмет на УТРИ на Община Видин, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на П. като собственик, да премахне незаконен строеж Масивна сграда, с обща застроена площ от 67 кв. м., с височина 4,05 м., изграден в ПИ с идентификатор 10971.502.735 по КК на гр. Видин, с административен адрес: гр. Видин, [улица]. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил Н. П. да заплати на Община Видин разноски по делото в размер на 150 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че безспорно е установено по делото обстоятелството, че процесния незаконен строеж е осъществен без изискуемите строителни книжа, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване, е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативния акт не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Регламентираният в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ режим на търпимост касае незаконни строежи, изградени до 7.04.1987 г., които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по реда на ЗУТ, които не подлежат на премахване и забрана за ползване. Неоснователен е и доводът за търпимост на процесната пристройка, съгласно допуснатата и приета като доказателство СТЕ описанието на постройката съответства на това от констативните актове, същата не е декларирана по реда на § 184 и § 16 ЗУТ, не отговаря на законовите изисквания, както тези на ЗУТ, така и тези по ЗТСУ, съобразно периода на изграждането й: 1989 - 1992 г. Предвид установите характеристики на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на § 5, чл. 38 ЗУТ, пета категория, в който смисъл е разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. а ЗУТ. За строежа е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, което се изисква по силата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквито документи в случая липсват, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Спорният момент е за евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Преценката относно приложимите хипотези на § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ е в зависимост от датата на извършване на строежа, като тежестта да я установи е върху заинтересуваната страна, в случая жалбоподателя. Верни са изводите на решаващия съд, че за процесния строеж следва да бъде разгледана хипотезата на § 16, ал. 1 ПЗР ЗУТ, според която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че едноетажната жилищна сграда не е била предвидена като застрояване и не е била допустима в нито един от предходните застроителни и регулационни планове на к-с Химик от 1948 г., така и съгласно действащия ПУП. След като съобразно плана от 1948 г., така и съгласно действащия ПУП на града, в имота, в който се намира постройката, не е предвидено застрояване на такъв строеж, процесната сграда не може да се квалифицира като търпим строеж, тъй като не съответства на предвижданията на плана. Т. е. строежът не отговаря на изискванията на § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника Община Видин следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 240 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 НБПП, приложими на осн. чл. 144 АПК. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав