Решение № 10898 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3293/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационна жалби. Първата е от Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуален представител срещу решение 7299 от 15.12.2020г. по адм.дело 3258 по описа за 2020г. на Административен съд София град. С него по жалба на Е. Обесникова е отменено решение 121 от 21.02.2020г. по преписка 159/2018г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл. 50 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Делото е върнато като административна преписка за ново произнасяне в съответствие с дадените задължителни указания по прилагане на закона. Втората касационна жалба е подадена от Е. Обесникова, чрез адв. И. Савова, срещу решение 7299 от 15.12.2020г. по адм.дело 3258 по описа за 2020г. на Административен съд София град, в частта му, което делото е върнато като административна преписка за ново роизнасяне от КЗД, в съответствие с дадените задължителни указания. В касационната жалба на КЗД са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се остави в сила решение 121/21.02.2020г. на КЗД като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Е. Обесникова се твърди, че въпреки, че е достигнал до правилни изводи за наличие на пряка дискриминация, съдът неправилно е върнал делото за разглеждане на КЗД при изпълнение на конкретни указания. Ненужно намира указанието до КЗД за изискване на писмено становище от ФИФА и УЕФА, след като съдът сам е установил,че в техните правилници липсва конкретна забрана за картотекиране на лице от женски пол в мъжки отбор, както и неправилно е указано назначаването на съдебно - медицинска експертиза, поради липсата на спор между страните по поставените от съда въпроси. Прави се искане за отмяна на решението, в частта му за връщане на делото като преписка за ново произнасяне от КЗД, в съответствие с дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В условия на евентуалност претендира връщане на делото като административна преписка на КЗД с даване на нови задължителни указания. Претендира присъждане на разноски. Всяка от ответните страни оспорва насрещната касационна жалба. Ответната страна - Български футболен съюз не изразява становище по касационните жалби. Ответната страна - Изпълнителният директор на Български футболен съюз не изразява становище по касационните жалби. Ответната страна - Министъра на младежта и спорта, чрез процесуален представител в писмен отговор намира касационната жалба на Е. Обесникова за недопустима. Ответната страна - Председателя на Зонален съюз на БФС - Велико Търново не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на КЗД и неоснователност на жалбата на Е. Обесникова. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, касационната жалба на КЗД е основателна, а на Е. Обесникова е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение решение 121 от 21.02.2020г. по преписка 159/2018г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), постановено в производство по реда на чл.50 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). То е започнало по повод депозирана жалба от Е. Иванова и Х. Обесников, в качеството им на родители на Е. Обесникова, навършила [години]. в хода на производството пред КЗД и конституирана като жалбоподател, която поддържа жалбата. В подадената жалба и допълнения към нея се навеждат твърдения за осъществена спрямо Е. Обесникова, дискриминация по признак пол и "възраст" от Български футболен съюз, изпълнителния директор на Български футболен съюз, министъра на младежта и спорта и зонален съюз на БФС - Велико Търново. С оспореното решение, КЗД е установила, че ответниците на са осъществили дискриминация под формата на тормоз по признаци "пол" и "възраст" спрямо Е. Обесникова . КЗД е счела, че българското и международно законодателство, показва ,че не съществува правен ред, по който в един отбор едновременно да бъдат картотекирани и допуснати до участие мъже и жени след навършване на 16г. възраст, поради което е приложима разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. Установените от закона изисквания за провеждане на състезания от футболисти, разпределени по възрастови групи и пол, не надхвърля, необходимото за постигане на целта - запазване живота, здравето и нравствения статус на състезателите, като се ограничават възможностите за контузии, произтичащи от различните физически характеристики между тях, обусловени от разликата във възрастта и пола. За да се произнесе по спора, съдът е описал извършените в хода на административното производство процесуални действия от страна на КЗД по реда на чл.55 - 59 от същия закон, посочил е приложимите за казуса международни актове на ФИФА и УЕФА, които са задължителни за БФС, по силата на устава, цитирал е конкретните разпоредби от устава на БФС и Правилника за статута на футболистите, както и относимите разпоредби на чл.4, ал.1, т.2 и 3, чл.37, ал.1 и 2 и §1, т.7 от ЗЗДискр. От наведените в жалбата оплаквания пред КЗД, съдът е стигнал до извода, че неправилно в решението са изложени мотиви за липса на осъществен тормоз спрямо Обесникова, като неправилни са и събораженията на КЗД във връзка с оплакванията по признак "пол", както и че е налице забрана за картотекиране на същата в мъжки отбор, съгласно цитираните нормативни актове. Съдът е извел извод,че никъде в нормативните актове - ЗЗФС, или в правилниците на ФИФА и УЕФА не се сочи конкретна забрана за картотекиране на лице от женски пол в мъжки отбор, този въпрос според него не е изследван в проведеното производство пред КЗД, поради което решението е постаневено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложил е съображения, че ако лице от женски пол има съответстващи психо - физически характеристики, сравними с тези на футболистите от мъжки пол, за което би следвало да се въведат съответните правила и нормативи, съставът на АССГ не вижда пречка такова лице да бъде картотекирано. Според съдът преграждането на развитието на лица от женски пол да практикуват своя спорт по единствения възможен начин - картотекиране в мъжки отбор, без съмнение представлява пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., ако не се докажат някакви други причини от психо - физически характер, които да налагат това ограничение. Неравното третиране според АССГ е по отношение на картотекираните лица от мъжки пол, а не по отношение на други лица от женски пол. Съдът е счел, че решението е постановено при липсата на достатъчно доказателства, което е нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено, като се укаже на КЗД да назначи медицинска експертиза, която да даде отговор какво е психо - физическото състояние на жалбоподателката и дали участието й в мачове на мъжки отбор, представлява сериозен риск за нейното здраве, респ. дали са налице основания за отказ за нейното картотекиране в мъжки отбор. Решението е неправилно. Изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред КЗД, поради неизследване на спорния въпрос за наличие или не на забрана за картотекиране на лице от женски пол в мъжки отбор по футбол са неправилни и не кореспондират на събраните по делото доказателства, както и на изложените мотиви в решението на КЗД. В хода на проведеното производство и извършено проучване, Комисията е събрала и приобщила към преписката относимите международни нормативни актове на ФИФА и УЕФА, които имат императивен характер за БФС по силата на чл.3, т.3 от Устава, като е извършила подробен анализ на относимите разпоредби, както и на тези по чл.18 от Устава на БФС, чл.11 от Правилника за статута на футболистите и е стигнала да правилен извод, че посочените разпоредби регламентират задължително дефиниране на първенствата по пол и възраст и не допускат провеждане на първенства със смесени отбори, т.е лица от женски пол да се състезават едновременно с лица от мъжки пол. Изложени са мотиви относно особеностите при игра на футбол при мъжките отбори, като е заключено, че физиологичните и физически особености на двата биологични пола не позволяват създаване на смесени отбори, в които здравето и живота на спортистите биха били поставени в риск. КЗД е стигнала до извода, че както в българското, така и в международното законодателство не съществува правен ред, по който в един отбор да бъдат картотекирани и допуснати до участие мъже и жени след навършване на 16г. възраст, поради което е приложима разпоредбата на чл.7, ал.1 ,т.2 от ЗЗДискр. Установените от закона изисквания за провеждане на състезания от футболисти, разпределени по възрастови групи и пол, не надхвърля необходимото за постигане на целта - запазване на живота, здравето и нравствения статус на състезателите, като се ограничават възможностите за контузии, произтичащи от различните физически характеристики между тях, обусловени от разликата въз възрастта и от пол. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира изводите на АССГ за допуснати съществени процесуални нарушения в производството пред КЗД за неправилни и необосновани от събраните доказателства. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховен административен съд, като изводите му за липсата на доказателства за по - неблагоприятно третиране на Обесникова, което да обосновава дискриминация по признаци "пол" и "възраст" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДискр. се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл.4, ал.1 от закона. За да бъде установено дискриминационно третиране спрямо лицето е необходимо да се докаже, че то е извършено съзнателно по някои от признаците и да е налице причинно-следствена връзка между него и защитения признак. По делото липсва доказано различно отношение, което да отговаря на критериите за неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. Не е спорно по делото и не са ангажирани доказателства от жалбоподателката за противното, че в системата на БФС няма картотекирана нито една жена в отбори "Юноши старша възраст", спрямо която жалбоподателката с постановения отказ за картотекиране в такъв отбор да е поставена в по - неблагоприятно положение. След като липсват лица в сравнимо сходно положение, правилно КЗД е приела,че принципът на равно третиране не е нарушен. Неправилни са изводите на АССГ, че е налице неравно третиране по отношение на картотекираните лица от мъжки пол,тъй като същите не са лица в сравнимо сходно положение, предвид изричните разпоредби, както в международните, така и в националните разпоредби, че държавните първенства и турнири по футбол във всичките му форми, се организират и провеждат от федерацията по възрастови групи и пол. Лицата от мъжки пол не могат да бъдат лица сравнители и предвид физиологичните и физическите особености на пола, още повече по силата на законови разпоредби, същите биват картотекирани именно в мъжките отбори, а не поради някакви привилигеровани качества спрямо жените. Извършеният анализ на приложимите по казуса нормативни актове на ФИФА и УЕФА, както и на разпоредбите от Устава на БФС и Правилника за статута на футболистите, безспорно потвърждава извода на КЗД в оспореното решение, че не съществува законов ред, по който в един отбор да бъдат картотекирани и допуснати до участие едновременно мъже и жени след навършване на 16 годишна възраст. Правилно Комисията е достигнала до извода, че е налице изключението от общата забрана за дискриминационно поведение по чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. Съгласно цитираната разпоредба не представлява дискриминация, различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл.4, ал.1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й. Административният съд изобщо не е подложил на анализ, приетата за приложима в решението на КЗД разпоредба на чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр., поради което е достигнал до погрешни правни изводи, в противоречие с материалния закон. Диференцираното отношение в случая не е продиктувано от дискриминационна преценка за различен потенциал, а е обосновано на обективен критерий, свързан с различното биологично развитие на двата пола, както и установените в международните и вътрешните актове изисквания за провеждане на състезания по футбол от отбори, разпределени по възраст и пол. Тези законови изисквания не надхвърлят необходимото за постигане на целта на закона - запазване на живота и здравето на състезателите, произтичащи от различните физиологични и физически характеристики между тях, обусловени от възраст и пол. Безспорно е,че въведеното в чл.11 от Правилника за статута на футболистите правило, първенствата по футбол в системата на БФС да се провеждат между отбори, формирани по възрастови групи, разделени по пол, като за отборите във възрастова група "старша възраст" от 16г. до 18г., карторекираните футболисти са разделени по пол в отбори, съставени само от юноши и само от девойки, е обусловено от условията при които се провеждат първенствата за юноши и тези за девойки, обусловени от физиологичните особености на двата пола, свързани с ръст, телесна и мускулна маса, различното физическото натоварване при провеждане на тренировките като дни и часове и целогодишно, включително и по големия брой официални мачове в юношеския и младежки футбол в сравнение с тези при девическия и женски футбол. Тези критерии са свързани с полагането грижи за запазване на здравето на спортистите, чрез ограничаването на възможностите за тежки травми, произтичащи от различните физически характеристики, обусловени от разликата във възраст и пол, поради което установените от закона изисквания за провеждане на състезания от спортисти, разпределени по възраст и пол, не надхвърля необходимото за постигане на целта на закона - опазване на здравето на състезателите. Законосъобразен е изводът на КЗД за липса на дискриминационен елемент в обсъждания случай, при изричната разпоредба на чл.7, в приложимата и т.2 ЗЗДскр., касаещи поставяне на ограничения, свързани с признаците по чл.4, ал.1 от закона, при наличие на особености на дадено занятие, дейност и условията за тяхното упражняване, когато целта е законна. Безспорно е установено по делото, че случаят с ограничението за картотекиране на девойки/ жени в мъжки отбор по футбол, попада в приложното поле на цитираните изключения по чл.7 ЗЗДскр. и не надхвърля необходимото за постигане на целта - запазване на живота, здравето и нравствения статус на състезателите, като се ограничават възможностите за тежки травми, произтичащи от различните физически характеристики между тях, обусловени от разлика във възрастта и пол. По делото не са представени доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заключението на Комисията за липса на дискриминация. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство ,след което е постановил решението си. Изводите на административния съд, че преграждането на развитието на лица от женски пол да практикуват своя спорт по единствения възможен начин - картотекиране в мъжки отбор, представлява дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. са неправилни и в противоречие, както със събраните по делото доказателства, така и в нарушение на материалния закон. Освен изложените по - горе съображения за липсата на дискриминация, следва да бъде отбелязано, че нормативно установените правила, както на БФС, така и на ФИФА и УЕФА, предвиждат възможност за практикуване на футбол ,чрез картотекиране в женски футболен клуб, което безспорно осигурява възможност за развитието на лице от женски пол и практикуване на избрания спорт - футбол.