Решение № 610 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2815/2008 г.

Решение № 610 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2815/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. И. от гр. С.Г. от АК Пловдив срещу въззивното решение № 344 от 24.01.2008 г. по гр. д. № 239/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлена претенцията на касатора за предоставяне на родителските права по отношение на децата след развода и тези права са предоставени на майката. В частта, с която след отмяна на решение № 181 от 30.12.2005 г. на Софийски районен съд по съединени бракоразводни дела № 3665/2004 г. и 4711/2004 г. бракът е обявен за разстроен по вина на двамата, решението на въззивния съд е влязло в сила, обжалва се в частта относно предоставяне упражняването на родителските права, съответно режима на лични контакти с родените от брака малолетни деца Д. Д. И. и Л. Д. И., както и в частта за разноските, с отделна жалба. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението поради незаконосъобразност и необоснованост Софийски градски съд неправилно е предоставил родителските права на майката като е придал значение в на възможностите за участие в отглеждането и възпитанието от страна на нейните родители, баба и дядо, при наличие и желание бащата да се грижи за децата си. Неправилно евентуалната смяна на училището е преценена като неблагоприятна промяна. Необосновани са изводите за високи доходи на майката, а също и по отношение на оспорваните от ищеца нейни морални качества. Не е следвало да се възприемат като решаващи изказвания, давани в минало време от бащата пред децата за майка им и нейното поведение, доказателствата са обсъдени повърхностно и едностранно. Съображения са развити от адв. Е. Л. в писмена защита Становище за неоснователност на касационната жалба поддържа Л. Л. И. чрез своя пълномощник по делото адв. Т. К. Доказателствата са правилно преценени, в частта за родителските права решението следва да остане в сила. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационната жалба е по същество неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалвания от бащата резултат, като на свой ред приеме за правилно предоставянето на родителските права по отношение на родените от брака деца за упражняване от майката, въззивният съд е изслушал и двамата родители по реда на чл. 106, ал. 3 от СК, мнението на децата, обсъдили събраните по делото гласни доказателства и представените в хода на процеса социални доклади и е достигнал до извод, че именно майката е по-пригодния родител да упражнява родителските права, при наличие на възможност, готовност и положителни качества и при двамата родители. Въззивният съд не е възприел тезата на касатора, че заминаването на майката да работи в чужбина е следвало да доведе до извод, че тя да е била в неизпълнение на родителски дълг. За известен, но не за целия период след заминаването на Л. за САЩ, грижите по отглеждане на детето Д. са упражнявани непосредствено от него, но през обсъжданите периоди децата са отглеждани главно от родителите на майката, чиято активна помощ е налице и понастоящем, след завръщането на ответницата И от чужбина. Понастоящем децата са при майката, те не са променяли своето местоживеене и домът, във който съжителстват с родителите на и., предлага отлични условия за отглеждането им според представения социален доклад. Контактите с бащата не са ограничавани. Конкретно преценени са възпитателските качества и на двамата родители, включително през времето на фактическата раздяла между съпрузите, оценката за качествата и на двамата е положителна, но е обсъдено и поведението им, с оглед необходимостта да не се настройват децата срещу другия родител. Допуснатите от бащата негативни внушения, че децата са изоставени от майка си, са констатирани в социалния доклад, тъй като са дали отражение върху тях. При установените поделото битови условия и отношения в дома, в който децата понастоящем живеят, на същите е осигурена емоционална стабилност. При доказани положителни родителски качества на двете страни, въззивният съд е съобразил това именно обстоятелство, а също и факта, че единствено желанието и готовността на бащата не налагат децата да променят средата и училището, в което учат и което харесват. Изградил е извод, че предлаганата от бащата семейна среда не осигурява по-добри условия за отглеждане и възпитание на децата, въпреки полаганите и понастоящем от него добри грижи. Решението е обосновано и законът е приложен правилно, в интерес на децата. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, преценил ги е в съвкупност именно с оглед на това кой от двамата родители има по-добри възпитателски качества и е по-пригоден да упражнява родителските права с оглед на семейната среда, която е в състояние да осигури. Неоснователно касаторът възприема съображенията на съда в обжалваното решение като отрицателна оценка за своите качества като родител или като санкция за някакво виновно поведение. Не могат да бъдат споделени и съображенията на защитата му, че майката на децата неправилно е предпочетена, щом е избрала кариерата да се обучава и работи временно в САЩ. Неоснователно е оплакването, че доказателствата са повърхностно обсъдени, както и че въз основа на тях следва да се направи извод, обратен на този по въззивното решение. Майката не е изоставила децата си и изводите на въззивния съд в тази насока са обосновани. Неоснователно е и оплакването, че решаващото съображение на Софийски градски съд е изградено единствено с оглед преценка за възможна помощ от родителите на майката и битовите условия. Въззивният съд е отчел всички аспекти на отношенията и всички релевантни факти именно с оглед интереса на децата. Изградил е правилни и обосновани изводи за действителната фактическа обстановка, що се отнася до местожителството на двете деца в периода след раздялата, по време на делото и понастоящем, анализирал е обстоятелствено и задълбочено причините за изразените от тях предпочитания . Предвид гореизложеното касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. В частта за разноските оплакванията на касатора касаят произнасянето на въззивния съд, след изменението на първоинстанционното решение по отношение на вината. Жалбата в тази част е неоснователна. След като е приел, че вина за разстройството на брака има и касатора, въззивният съд правилно е постановил държавната такса да бъде заплатена по равно. Ответната страна не е заявила претенции за разноски в това производство Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г.о.