Решение № 3367 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2015 г.

Решение № 3367 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник отдел "Разследване" при ОД на МВР - П. срещу решение № 1681 от 09.09.2015 г., постановено по административно дело № 1665/2015 г. от Административен съд град - П., с което е отменена негова заповед № 317з-2252 от 15.06.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата срещу посочената заповед. Ответникът по касационната жалба - С. Ж. П., чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че органът не е изложил мотиви относно определеното дисциплинарно наказание като вид и размер, както и не се е позовал на събрани и обсъдени данни за цялостното поведение на служителя по време на службата, като в случая не е спазено и изискването на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, а именно заповедта да се издаде в двумесечен срок от откриване на нарушението. Установил е също, че заповедта не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като твърдяното нарушение е останало неподкрепено от доказателствата по делото, поради което я е отменил. Постановеното решение като краен правен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № 317з-2252 от 15.06.2015 г. на Началника на отдел "Разследване" при ОД на МВР - П., с която на Паров, в качеството му на младши разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при ОД на МВР - П. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. За да наложи това наказание дисциплинарнонаказващият орган приема, че инспектор С. Ж. П., младши разследващ полицай в РУ към отдел "Разследване" при ОД на МВР - П., като водещ разследването по досъдебно производство № 218/2014 г. по описа на РУП Х.: 1. Не е докладвал досъдебното производство на наблюдаващия прокурор, нито в хода на разследването, нито преди приключването му, независимо от разпоредбите на НПК; 2. Разследването не е проведено всестранно и пълно, тъй като не са били установени и разпитани всички свидетели по делото, както и не са приобщени, респ. назначени необходимите за разкриване на обективната истина експертни заключения; 3. Не е изпълнил указанията на наблюдаващия прокурор, дадени в постановление от 09.12.2014 г., а именно установяване и разпит на всички свидетели на инкриминираното деяние, в разрез с разпоредбата на чл. 107 от НПК. Това от своя страна е довело до излишно забавяне на разследването и искане за удължаване на процесуалните срокове, с което е нарушил чл. 197 и чл. 203, ал. 1 от НПК и не изпълнил в пълен обем задълженията си, съгласно раздел III на типова длъжностна характеристика рег. № К-12309/10.11.2010 г., утвърдена с МЗ № Iз-2839/29.11.2010 г. (Провежда разследване на дела за престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове; Взема всички мерки за осигуряване на своевременното, законосъобразно и успешно извършване на разследване; събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина; ). Правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че в случая деянията на Паров не следва да бъдат квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 194 ЗМВР. От съдържанието на заповедта се установява, че наказанието на Паров е наложено за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че като водещ разследването по досъдебно производство № 218/2014 г. по описа на РУП Х.: 1. Не е докладвал досъдебното производство на наблюдаващия прокурор, нито в хода на разследването, нито преди приключването му, независимо от разпоредбите на НПК; 2. Разследването не е проведено всестранно и пълно, тъй като не са били установени и разпитани всички свидетели по делото, както и не са приобщени, респ. назначени необходимите за разкриване на обективната истина експертни заключения; 3. Не е изпълнил указанията на наблюдаващия прокурор, дадени в постановление от 09.12.2014 г., а именно установяване и разпит на всички свидетели на инкриминираното деяние, в разрез с разпоредбата на чл. 107 от НПК, като това от своя страна е довело до излишно забавяне на разследването и искане за удължаване на процесуалните срокове, с което е нарушил чл. 197 и чл. 203, ал. 1 от НПК, както и задължения произтичащи от раздел III от типова длъжностна характеристика за длъжността, която заема, което е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР. Цитираните основни права и задължения в раздел III на типова длъжностна характеристика рег. № К-12309/10.11.2010 г., утвърдена с МЗ № Iз-2839/29.11.2010 г. разпореждат, че изпълняващият длъжността младши разследващ полицай-старши разследващ полицай в РУ в ОДМВР провежда разследване на дела за престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове; Взема всички мерки за осигуряване на своевременното, законосъобразно и успешно извършване на разследването; събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина, а съгласно чл. 197 от НПК писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение, като съгласно чл. 203, ал. 1 от НПК разследващият орган взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР и се изразяват в: 1. Неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на Министъра на вътрешните работи, Заместник - министрите и Главния секретар на МВР, и на преките ръководители; 2. Неизпълнение на служебните задължения; 3. Неспазване на служебните правомощия и 4. Неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. При тази формулировка на закона неизвършването на действия, довели до излишно забавяне на разследването и искане на удължаване на процесуалните срокове, доколкото в хода на разследването са участвали и други разследващи полицаи, с оглед ползвания от Паров платен годишен отпуск и отпуск по болест и при спазване на законово определения срок на разследване, без да е установено наличие на процесуални действия, извършени извън срока на разследване, в случая не може да се приеме, че е налице виновно неизвършване от Паров на необходимите и възможни процесуално следствени действия, вменени на същия с оглед на цитираната по-горе нормативна уредба и с оглед на факта, че разследването е приключило в законовустановените срокове не може да бъде квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, респ. 2 от ЗМВР. Служителите на МВР отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения, а това са тези задължения, които не са включени в решаващата им дейност. Преценката за това колко и какъв вид процесуално следствени действия следва да бъдат извършени в рамките на едно разследване е въпрос, който е предоставен на преценката на разследващия орган и за тази си преценка той не носи дисциплинарна отговорност. В този смисъл неизвършването на определени процесуални действия, за които предвид особеностите на случая разследващият полицай е преценил, че не следва да бъдат извършени, не могат да бъдат разглеждани и приравнявани на дисциплинарни нарушения. Настоящият съдебен състав намира за неправилни изводите на АС П. относно налагането на дисциплинарното наказание извън сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Извършеното от АС тълкуване на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е необосновано и не съответства на представените към административната преписка писмени доказателства. Касационната инстанция приема, че в случая 2-месечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарнонаказващия орган е започнал да тече от датата, в която на същия е представена справката от извършената служебна проверка, в която се съдържат всички данни за извършеното нарушение и неговия автор, това е датата - 28.04.2015 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 15.06.2015 г., поради което е спазен преклузивният двумесечен срок. Не може да бъде споделено становището на административния съд, че срокът за налагане на наказанието по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е започнал да тече от 06.03.2015 г., денят на издаване на заповед рег. № 317з-889/06.03.2015 г. относно извършване на проверка по получени предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение. Самият факт на започване на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни /Докладна записка рег. № 237р-1876/25.02.2015 г. на Началник РУП - Х./ не означава, че са изпълнени изискванията на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, тъй като чл. 196, ал. 2 от ЗМВР изрично предвижда, че дисциплинарното нарушение се счита за установено, когато материалите постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган, който следва да се запознае с тях и да извърши преценка налице ли е дисциплинарно нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че като е отменил по жалбата на Паров оспорената заповед, макар и с други мотиви, АС-П. е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение