Решение № 2464 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15121/2008 г.

Решение № 2464 от 23.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15121/2008 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Александър Тошов Александров от гр. Мездра против решение № 28 от 14.10.2008 г., постановено по адм. д. № 399/2008 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена неговата жалба срещу заповед № 84 от 10.04.2008 г. на началника на РПУ - Мездра. Развиват се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска неговата отмяната. Ответникът началникът на РПУ - Мездра не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Александър Александров против заповед № 84/2008 г. на началника на РПУ - Мездра, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 12, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) е отнето издаденото на Александров разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че към датата на отнемане на разрешителното срещу адресата на акта е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. При това положение е достигнал до извод, че са изпълнени законовите предпоставки, визирани в разпоредбите, на които се е позовал административният орган, издал оспорената заповед - започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. При тези фактически и правни съображения съдът е приел, че обжалваният акт е постановен от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което липсват основания за отмяната му. Решението е правилно. Релевираните доводи в касационната жалба за постановяването му при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци в случаите на чл. 12 от този закон. В случая е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. При тази хипотеза административният орган е длъжен да издаден акт за отнемане на притежаваните от лицето разрешения за носене на огнестрелно оръжие. При преценката за законосъобразност на административния акт съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения на материалния закон. Релевантният факт за наличие на висящо наказателно производство се потвърждава от приложеното към делото постановление от 18.02.2008 г. на прокурор в Районна прокуратура - Берковица за образуване на досъдебно производство срещу Александър Александров. Специалният закон не поставя изискване лицето да бъде привлечено като обвиняем, за да се осъществи фактическият състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. В случая релевантно е наличието на предприети процесуални действия - висящо наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, образувано срещу него. Съгласно чл. 207, ал. 1 от НПК досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, по преценка на прокурора. Тоест налице е почнато наказателно преследване срещу касатора. В тази връзка са неотносими наведените с касационната жалба разсъждения за липсата на доказателства за осъществяване на престъпното деяние от субективна страна. Това са доводи, относими в хода на наказателното производство. Досъдебното производство е образувано с оглед данни за умишлено престъпление от общ характер, което е достатъчно основание по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка съдът е достигнал до правно обоснован извод, че заповедта е издадена при наличие на сочените в нея фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна. Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, поради липса на твърдените в касационната жалба нарушения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд