Решение № 9345 от 9.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Генова, подадена от адв.Костадинов срещу решение 929/14.07.2022 г. по адм. д. 2876/2021 г. по описа на на Административен съд - Бургас. С доводи за материална незаконосъобразност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът заместник-кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците П. Рахнева, З. Стоянова, Д. Николов, Е. Прошкова и Г. Андреева, чрез адв.Славов, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответникът "С. Иванов 57" ЕООД , чрез адв. Овагемова, изразява становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Ответниците С. Стефанов и Р. Стефанова, в писмено възражение по касационната жалба, оспорват нейната основателност и молят за оставяне в сила на решението. Останалите ответници К. Прошков, М. Прошкова, Г. Иванов, Х. Иванов, Т. Костова, В. Костова, М. Георгиева, ЕТ "Симпатика - Т. Георгиева" и "Амиго М И" ЕООД, не заявяват становища по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед 3178/29.10.2021г., издадена от заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 1 и ал. 6 във връзка с чл.223, ал.1,т.6 и т.7 от ЗУТ е разпоредена забрана ползването и достъпа до обект Обособяване на търговски обект за продажба на цигари и тютюневи изделия и търговски обект за продажба на аксесоари и принадлежности на входа в партера, в частта на общите части на бившите заведения сладкарница Черно море и бар Берьозка в сградата на ул.Александровска 58, гр.Бургас, като е разпоредено прекъсване на ВиК и ел. захранването на обекта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при надлежно упражнявани правомощия по заповед 2894/06.10.2021 г. на кмета на Община Бургас и при липса на допуснати съществени процедурни нарушения, за строежи четвърта категория , които подлежиат на въвеждане в експлоатация. Като ирелевантни са възприети доводите , че преустройството не е извършено от настоящите собственици на обектите, тъй като се касае за временна забрана чл.178, ал.6 ЗУТ, а не се разпорежда премахване на незаконен строеж. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, вкл. неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява,че процесните търговски обекти са преустроени като такива и се ползват без да са въведени в експлоатация, в нарушение изискванията на чл.178, ал.1 във връзка с чл.177 от ЗУТ. Релевантните обстоятелства за законосъобразност на процесната заповед, както правилно е приел административният съд, са фактическо ползване на процесните търговски обекти не по предназначение и без надлежно въвеждане в експлоатация. Констатациите , залегнали в изготвения Констативен акт П-3/11.05.2021г. и пресъздадени в процесната заповед, които се ползват с доказателствена сила и истинност по смисъла на чл. 171, ал. 1 АПК не са оборени с доказателства в съдебното производство. Напротив всички събрани доказателства сочат на липса на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177, ал.3 ЗУТ. Правното основание, посочено в оспорения административен акт, е чл. 178, ал. 1 и ал. 6 от ЗУТ. Релевантният факт за приложимостта на посочените норми е ползването на обекта, с променено предназначение и без да е въведен в експлоатация по нормативно установеният ред, което в случая е налице. Ирелевантно е обстоятелството дали обекта е бил преустройван с или без издадени строителни книжа, тъй като основанието за издаване на заповедта е по чл. 178, ал. 1 , а не по чл. 225а ЗУТ и кмета на общината разполага с изрично уредено правомощие за издаване на заповед от вида на процесната - ал. 6, чл. 178 ЗУТ,което е надлежно делегирано на издателя на процесната заповед със заповед 2894/06.10.2021 г. 3абраната за ползване и достъпа по чл. 178 ЗУТ се налага с цел да се преустанови ползването на строеж, невъведен в експлоатация, без значение дали е новопостроен, преустройван или реконструиран с променено предназначение, със или без строителни книжа /проекти и разрешение за строеж/. Мотивите на административният съд се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК. Правилен и съответен на доказателствата по делото е и решаващият правен извод на съда за законосъобразност на процесната заповед, поради липса на допуснати нарушения на процедурата от категорията на съществените. От компетентните органи е съставен констативен акт, в който е констатирано извършването на строеж с обособяване на два нови търговски обекта, невъвеждането им в експлоатация по установения ред и тяхното фактическо ползване, като тези констатации не са оборени в съдебното производство. Както пред първата съдебна инстанция, така и пред настоящата, не се представя доказателство за въвеждане в експлоатация на процесните обекти по чл. 177 ЗУТ. Следователно са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на процесната заповед. С оглед на гореизложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото, касационната жалбоподателка дължи своевременно заявените от ответника "С. Иванов 57" ЕООД в настоящата инстанция разноски в размер на 500лв, съставляващи адв.възнаграждение , договорено и реално заплатено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,