Решение № 956 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2008 г.

Решение № 956 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1645/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. Я. и Т. И. срещу въззивното решение на Градски съд София (ГС) по гр. д. № 1462/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Н. Д. и В. З. не изразяват становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното, с което е отхвърлен искът на касаторите срещу ответниците с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ за посочен по делото и в решението земеделски имот и производството - прекратено, поради недопустимост на иска. Прието е, че процесният имот е възстановен на ответниците в нови реални граници с план за земеразделяне, не е съществувал към кооперирането, нито ответниците твърдят, че тогава е принадлежал на праводателя им. Затова спор за материално право върху имота между страните няма, като предпоставка за разглеждане на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: Правото на ищците за възстановяване на наследствен земеделски имот - нива от 2 500 кв. м. в землището на с. Д., е признато със съдебно решение по реда на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Ищците сочат, че в административната процедура по определяне на конкретния обект на възстановяване е констатирано, че нивата е възстановена на ответниците с план за земеразделяне; според адм. орган ОСЗГ налице е спор за материално право и административното производство е спряно до решаването му. Изводът на въззивния съд, че такъв спор няма е съответен на закона и данните по делото: спорът за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ възниква, когато страните твърдят, че един и същи имот изцяло или отчасти е собствен лично или на наследодателите на всяка от тях към кооперирането. В случая имотът е възстановен на ответниците в нови реални граници с план за земеразделяне. Или имотът не е стар - съществуващ и собствен на наследодателя им към кооперирането, и спор с ищците за права върху него не възниква. При констатацията на граждански съд, че не е налице спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, административната процедура по възстановяване правото на собственост на ищците върху определен обект следва да продължи, като им се определи имот в нови реални граници. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, четвърто гр. о.