Решение № 1704 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8480/2018 г.

Решение № 1704 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8480/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от Регионална здравна инспекция - Перник (РЗИ – Перник) срещу Решение № 244 от 28.05.2018 г., постановено по адм. д. № 187 по описа на Административен съд – Перник (АС - Перник) за 2018 г. в частта, с която РЗИ - Перник е осъдена да заплати на А. Стамболийска по посочена в решението банкова сметка, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), обезщетение в размер на 300, 00 лв. заради причинените на това лице имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защита срещу Наказателно постановление № 72 от 07.07.2017 г., издадено от директора на РЗИ – Перник, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 09.03.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която РЗИ – Перник е осъдена да заплати на Стамболийска сума в размер на 306, 00 лв. за направените по делото разноски. С посоченото решение предявеният от Стамболийска иск бил отхвърлен за сумата над 300, 00 лв. до пълния предявен размер на обезщетението в размер на 500, 00 лв., но в тази част то не е предмет на касационна проверка и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения във връзка с касационното оплакване, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на РЗИ - Перник. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че издаването на отмененото НП представлява резултат от изпълнение на административна дейност. Оспорва се също така направеният от съда извод, че адвокатското възнаграждение било платено, тъй като по делото не били представени доказателства, от които да се установи реално извършено плащане. В допълнение, това плащане не може да се квалифицира като вреда по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и не е налице необходимата причинно – следствена връзка между отмененото НП и направения разход. Поддържа се становище, че адвокатското възнаграждение, макар и в присъдения минимум се явява прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на казуса и това, че в настоящия случай напълно липсва елемент на сложност. Изразява се становище за неправилност на решението и в частта на присъдената лихва. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли отмяната на съдебния акт, предмет на контрол и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения от Стамболийска иск или намаляване размера на присъденото обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – А. Стамболийска, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от упълномощен адвокат, в която наред с изложеното се претендират разноските за касационното производство съгласно приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението в обжалваната част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението, в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд - Перник е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу РЗИ - Перник, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискал да му бъде заплатено обезщетение в размер на 500, 00 лв. за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от Стамболийска разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с водене на съдебно производство за отмяна на НП № 72 от 07.07.2017 г., издадено от директора на РЗИ – Перник, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане. На основание чл. 127, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е посочен начин на плащане – чрез банков път по конкретна банкова сметка. Претендирани са и сторените разноски в първоинстанционното производство. Установено е от първоинстанционния съд, че с НП № 72 от 07.07.2017 г. директорът на РЗИ – Перник наложил на Стамболийска административно наказание глоба в размер на 1000, 00 лв. Това НП било обжалвано, във връзка с което било образувано анд № 1424 по описа на Районен съд – Перник за 2017 г. В хода на това съдебно производство Стамболийска била представлявана от адв. Р. Маринова въз основа на пълномощно от 25.07.2017 г. и сключен Договор за правна защита и съдействие. Въз основа на посоченото в този договор, съдът приел за установено, че възнаграждението по него в размер на 500, 00 лв. е платено в брой на 25.07.2017 г. С Решение № 512 от 19.10.2017 г., постановено по анд. № 1424 по описа на Районен съд – Перник за 2017 г. спорното НП било отменено. Това съдебно решение влязло в сила на 17.11.2017 г. При така установеното от фактическа страна и като взел предвид приетото по Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и по Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, първоинстанционният съд приел предявения от Стамболийска иск за допустим, а по същество – за основателен. Като съобразил установеното по делото, че НП № 72 от 07.07.2017 г., издадено от директора на РЗИ - Перник било отменено с влязло в сила на 17.11.2017 г. съдебно решение, съдът приел, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При съобразяване на представения по анд № 1424 по описа на Районен съд – Перник за 2017 г. договор за правна защита и съдействие съдът приел, че на ангажирания адвокат било действително заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. за осъществената по това дело защита и процесуално представителство. Отговорил подробно на релевираните от РЗИ – Перник възражения, като обобщил, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Приел за основателно направеното от РЗИ – Перник и представителя на прокуратурата възражение досежно размера на предявения иск за заплащане на обезщетение, доколкото размерът на заплатеното възнаграждение не бил съобразен с фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд. Изложил съображения, че платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. не е в справедлив и обоснован размер и направил извод, че размер на хонорара над предвидения минимален размер по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не представлява вреда, която да се намира в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП. В заключение посочил, че подлежащата на репариране имуществена вреда, причинена на Стамболийска от отмененото НП е в размер на 300, 00 лв., в който размер приел, че искът е основателен, а в останалата част го отхвърлил. За основателно приел и искането за присъждане на сумата на обезщетението ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2018 г. Предвид изхода на спора присъдил на Стамболийска и разноски в размер на 306, 00 лв. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от Стамболийска иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил решението в обжалваната част в съответствие с материалния закон. Обосновани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за реално заплащане на претендираната от Стамболийска сума по приложения в производството пред Районен съд – Перник Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2017 г. предвид направеното в него вписване досежно заплащането й в брой. Мотивите му напълно се споделят от настоящия съд, не следва да се преповтарят, а направените касационни оплаквания срещу изводите на съда в тази насока са неоснователни. Наред с това, както правилно е приел съставът на АС – Перник, установява се, че адв. Маринова действително е осъществила процесуално представителство и защита, като е представлявала Стамболийска в хода на производството пред районния съд. Следователно, претендираната вреда е доказана. В присъдения от първоинстанционния съд размер тя представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, предвид приетото с цитираното по - горе тълкувателно решение и правилно възприетите по делото факти от първоинстанционния съд. При установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното постановление на процесуалния представител на Стамболийска - адв. Маринова, която реално е осъществила защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Перник, правилно и обосновано съставът на АС – Перник е направил извод, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан до присъдения размер от 300, 00 лв. За посочената сума искът правилно е бил уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска. Неоправдано се иска от касационния жалбоподател намаляването на присъдената сума от 300, 00 лв. предвид фактическата и правна сложност на спора във въззивното производство. Като е съобразил направеното възражение още в хода на първоинстанционното производство съставът на АС – Перник е присъдил обезщетението за имуществени вреди в по – нисък от претендирания размер, като е отхвърлил иска за сумата над 300, 00 лв. до претендираната такава от 500, 00 лв. Така, според настоящия състав на Върховния административен съд, е бил определен справедлив размер на обезщетението, който се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото Стамболийска отменено като незаконосъобразно НП. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател за постановяване на решението в обжалваната част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда относно наличието на основание за ангажиране на отговорността на РЗИ – Перник, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС - Перник е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по посочената разпоредба. Съдът е съобразил събраните по делото писмени доказателства, като е изградил обосновани на тях изводи. Не се констатира и релевираното от касационния жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възраженията на РЗИ - Перник срещу възприетото от административния съд относно реализирането на отговорността на РЗИ – Перник във връзка с отмененото НП, характера на вредите и реда, по който те следва да бъдат репарирани намират своя отговор в приетите Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд, които на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Ето защо решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Предвид изхода на спора, на ответника по касация се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв., платени на адв. Р. Маринова в брой съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от № 00275 от 03.12.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение