Решение № 6671 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби на Н. В., от гр. София и С. В., от гр. София против решение 5024/24.07.2023 г. по адм. дело 4151/2023 г. на Административен съд Софияград /АССГ/, с което е са отхвърлени жалбите им срещу Решение 293/27.04.2023 г. на Столичния общински съвет, с което Р. А. Р. е избран за кмет на район Красно село, Столична община. Двете жалби са идентични и се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касационните жалбоподатели, в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител поддържат касационните жалби и искат отмяна на решението. Ответникът Столичен общински съвет /СОС/, чрез юрисконсулт Якуб, в представени писмени отговори и по двете касационни жалби изразява становище за неоснователност на същите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. А. Р., чрез адв. Петков, в представени писмени отговори и по двете касационни жалби изразява становище за неоснователност на същите. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Н. В. В. и впоследствие и от присъединено производство, образувано по жалба на С. А. В. срещу Решение 293 по Протокол 75/ 27.04.2023 г. на СОС. С т.34 от Решение 293 по Протокол 75 27.04.2023 г. на СОС Р. А. Р. е избран за Кмет на район Красно село- СО с 39 гласа от общо 46 гласували на основание чл. 42, ал. 7 от ЗМСМА. Допуснато е предварително изпълнение на Решението, което е мотивирано с наличие на непосредствена опасност от засягане на обществените интереси, както и с необходимостта район Красно село да има кмет, за да продължи нормалното функциониране на административното тяло. Съдът е установил, че оспореното Решение 293, по т. 34 от дневния ред на заседание 75/27.04.2023 г. на Столичния общински съвет е взето на основание чл. 42, ал. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели за нищожност на обжалваното решение. Съобразно мотивите на Тълкувателно постановление 1/2016 г. по ТД 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и ОСС на ВАС за да е нищожен съдебен акт той изцяло следва да е лишен от законова опора и да не притежава качествените характеристики на валиден съдебен акт. Нищожността предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Доколкото тези предпоставки липсват при постановяването на определението на административния съд, то се явява валидно. Процедурата по чл. 42, ал. 7 от ЗМСМА не задължава всеки общински съветник да участва в избора на кмет на район в столицата, още по-малко пък го освобождава от задължението за отвод при наличие на предпоставките за това. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. В касационните жалби и постъпилите допълнително бележки по съществото на спора от Н. В., макар и с подробно развити аргументи са изтъкнати правни принципи и отделни норми, които по никакъв начин не разколебават тезата за законосъобразност на акта и правните действия на Столичния общински съвет в контекста на уредбата по ЗМСМА. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателите следва да бъдат присъдени претендираните от ответниците разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на100 лева и на адвокатско възнаграждение. Съдът счита за основателно направеното възражение от касатора В. за прекомерността на разноските на ответника Р., досежно размера на адвокатското възнаграждение, което следва да намали наполовина /от 3000лв. на 1500лв./, с оглед липсата на особена фактическа и правна сложност по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение