Решение № 16255 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2018 г.

Решение № 16255 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7419/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. С. от [населено място], [община] срещу Решение № 136/02.05.2018 г., постановено по адм. дело № 83/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18-1300-000149/24.02.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - "прекратяване на регистрацията на ППС за срок 6 месеца". В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда от фактическа страна относно стойността на съдържанието на алкохол в кръвта на водача. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и съдът да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът – началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Кърджали не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. С. срещу Заповед № 18-1300-000149/24.02.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Кърджали, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е приложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС за срок 6 месеца". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП се прилага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. В първоинстанционното производство е установено, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство на 24.02.2018 г. около 23.30 ч., като при извършена проверка от полицейските служители за употреба на алкохол с техническо средство е установен резултат 0.51 промила. Издаден е талон за изследване, в който водачът собственоръчно е попълнил, че приема показанията на техническото средство. Административният съд правилно е приел, че тези факти обосновават прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че отчетеният резултат с техническо средство е недостоверен. Същите оплаквания са направени и пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал подробно и обосновано е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. На водача е издаден талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, изд. от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. В този талон е вписана точната стойност на установения с техническото средство положителен резултат за наличие на алкохол в издишвания въздух - 0.51 промила. Водачът е подписал без възражения изготвения талон за изследване, като в предвидената графа е попълнил, че приема резултата. Съдът правилно е посочил, че в тези случаи според чл. 6, ал. 3 от Наредбата № 1 от 19.07.2017 г. не се извършва установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, като концентрацията на алкохол се установява въз основа на приетите от водача показания на техническото средство. Действително, в техническите данни на използваното техническо средство за измерване е предвидено стандартно отклонение при температурен диапазон от -5 до +40 градуса по Целзий. Последното обаче не означава, че при установен положителен резултат от измерването, административният орган следва автоматично да приспада предвиденото отклонение от получения резултат. В чл. 3, ал. 2 от наредбата е предвидено установяването на употребата на алкохол да се извършва с доказателствен анализатор, или с химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; не приема показанията на техническото средство или теста; извършената проба с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В конкретния случай, на водача е извършена проверка с годно техническото средство и същият е приел отчетения от техническото средство резултат, поради което концентрацията на алкохол правилно е установена въз основа на приетите от водача показания на техническото средство. Съдът правилно е отбелязал, че в последната наредба се съдържа подробно разписана процедура, приложима в случаите на несъгласие на проверявано лице с отчетения от техническото средство резултат, от която процедура водачът е имал възможност да се възползва, но не го е направил. Предвид изложеното и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение