Решение № 7468 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2327/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. П. Б. от гр. Казанлък, чрез представител по пълномощие адв. П. Христов от Адвокатска колегия Стара Загора против Решение 3954/13.12.2024 год., постановено по административно дело 685/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора. Заявено е твърдение, че съдебното решение е незаконосъобразно, доколкото Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с 201703128221/01.08.2022 год., издадено от РУП Казанлък е валидно до 31.07.2027 год. Посочено е, че въпросното разрешение е било отнето, предвид обстоятелството, че лицето е било привлечено в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК по Досъдебно производство (ДП) 284 ЗМ-844/2023 год. по описа на РУП Казанлък. Допълнено е, че с Постановление 4714/2023 год. от 24.01.2024 год. на Районна прокуратура, Териториално отделение (РП-ТО) Казанлък, наказателното производство е прекратено, като прекратяването е влязло в сила. В този смисъл е формиран извод, че началникът на РУП Казанлък, след отпадане на основанието за отнемане на валидното разрешение, следва да го върне незабавно, а не отново да започва нова процедура за придобиване. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора с отмяна на решението на началника на РУП Казанлък. Заявено е и искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началник на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, редовно уведомен не изразява становище по оспорването. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения съдебен акт, състав на Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на К. П. Б. против Решение 284з-492/15.04.2024 год. на началника на РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, с което му е отказано връщане на издадено Разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие с 20170312821/01.08.2022 год., с валидност до 31.07.2027 год. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: На жалбоподателя К. Б. е било издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с 20170312821/01.08.2022 год., издадено от РУ - Казанлък с валидност до 31.07.2027 год. В последствие, срещу К. Б. е било образувано ДП 284 ЗМ-844/2023 година по описа на РУ - Казанлък за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК. На 17.07.2023 год., К. П. Б. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и му е наложена мярка за неотклонение Подписка . С оглед на това, с писмо от 24.08.2023 год., разследващият полицай при РУ Казанлък е сезирал началника на РУ Казанлък за образуваното наказателно производство и привличането на лицето в качеството на обвиняем, поради което е поискано извършване на проверка дали лицето има законно притежавано огнестрелно оръжие, с оглед необходимостта от изземването му на основание чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. По повод така полученото уведомление и на основание чл. 155, т. 6, във вр. с чл. 155 и чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), началникът на РУ Казанлък е постановил Решение 284з-1104/30.08.2023 год. за отнемане на издаденото на жалбоподателя Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях 20170312821/01.08.2022 год., както и за изземване на притежавания пистолет Макаров , калибър 9х18мм КО221757 и боеприпаси за него, поради привличането на К. П. Б. в качеството му на обвиняем за извършено престъпление от общ характер. В решението изрично са указани разпоредбите на чл. 213, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗОБВВПИ. С Приемо-предавателен протокол от 05.09.2023 год., К. Б. е предал пистолет Макаров , калибър 9х18мм КО221757, един брой пълнител за него, 45 бр. боеприпаси 9х18 мм и Разрешение 20170312821/01.08.2022 год., ведно с приложението. На 24.01.2024 год., прокурор в РП Стара Загора, ТО Казанлък е изготвил Постановление за прекратяване на наказателно производство с 4714/24.01.2024 год., с което на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП 284 ЗМ-844/2023 год. по описа на РУ Казанлък, пр.пр. 4714/2023 год. по описа на РП Стара Загора, ТО Казанлък, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. С постановлението е отменена и мярката за неотклонение Подписка по отношение на обвиняемия К. П. Б.. След прекратяване на наказателното производство, със заявление вх. 284000-6451/14.02.2024 год., К. Б. е сезирал началника на РУ Казанлък с искане да му бъде върнато личното късоцевно огнестрелно оръжие и разрешението за носене и съхранение. По повод подаденото искане, с писмо УРИ284р-7340/20.02.2024 год. на началника на РУ Казанлък, заявителят е уведомен, че в представените писмени мотиви не са посочени основателни причини, налагащи притежаването на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, относно необходимостта от такова. С оглед на това и на основание чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ е указано в срок от тридесет дни да бъде отстранена констатираната непълнота, като следва да се представят допълнителни писмени мотиви. В писмото е указано, че в случай на неотстраняване на констатираната непълнота в указания срок, на основание чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, производството се прекратява. Във връзка с предоставената му възможност, на 26.03.2024 год. К. Б. е депозирал пред началника на РУ Казанлък допълнителни писмени мотиви, в които е заявил, че късоцевното оръжие е придобил като служител в МО за самоохрана. Допълнено е, че в момента притежава имоти в [населено място] и два броя вили в гр. Казанлък, вилна зона [заличен текст], където пребивава сам. Заявено е, че в двата посочени имота има голямо движение на роми. Като допълнителни мотиви е заявено, че работата му е свързана с пренасянето на парични средства, техника и техническо оборудване, като понякога му се налага да преспива по пътищата и да охранява стоката. След запознаване с допълнително представените мотиви, на 15.04.2024 год., началникът на РУ Казанлък е постановил Решение с изх. 284з-492, с което на основание чл. 155 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отказал на К. Б. да бъде върнато отнетото разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси (РНУСООБ) 20170312821/01.08.2022 год., издадено от РУ Казанлък, с валидност до 31.07.2027 год. Видно от този административен акт, органът е приел, че изложените от заявителя мотиви не биха могли да се приемат като абсолютно основателна причина, с която да се обоснове по несъмнен начин необходимостта от притежанието на огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като те са възможни хипотези на настъпването на дадени обстоятелства, но не са подкрепени и липсват данни и доказателства за съществуване на тази конкретна необходимост. Развити са мотиви, съгласно които, лицето което иска да му бъде върнато РНУСООБ за самоотбрана, е следвало да посочи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговият или на членовете на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелното оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган при лиса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на административния акт и след анализ на относимите разпоредби на чл. 155, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, чл. 213, ал. 4, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът е формирал извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Развити са доводи, че при депозиране на молба за връщане на отнето РНУСООБ, административният орган дължи произнасяне с административен акт, като при произнасянето си следва да упражни задълженията си, произтичащи от разрешителния режим, а не просто да извърши фактическо действие по връщане на документа разрешението. Предвид това, според първоинстанционния съд, в случаите на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ следва да се извърши преценка от органа дали са налице пречки да бъде върнато разрешението и иззетите вещи. Според съда, в случаите на произнасяне по депозирано заявление по чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ за връщане на отнето разрешение, административният орган следва да се произнесе, след като извърши преценка налице ли са основания същото да продължи да има правно действие до посочения при издаването му срок. Органът следва да установи по надлежен начин всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с връщане на иззетите разрешително и оръжия, въз основа на тях да извърши преценка дали не е налице фактическият състав на някое конкретно основание за отказ по ЗОБВВПИ, а ако такъв не е налице, да постанови позитивен за заявителя административен акт. В случая съдът споделя мотивите изложени от началника на РУ - Казанлък, че заявителя не сочи убедителни мотиви, за да му бъде върнато процесното разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие 20170312821/01.08.2022 год., издадено от РУ Казанлък, с валидност до 31.07.2027 год. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е отхвърлил оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, че оспорения административен акт е постановен от компетентен административен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Споделими са доводите на съда и по отношение на материалната законосъобразност на административния акт. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ указва, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Анализът на така цитираната правна разпоредба показва, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 той дължи постановяване на административен акт за отнемане на издадено разрешение. В настоящият случай, безспорно е установено наличие на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, доколкото срещу К. Б. е повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 1 от НК, което обстоятелство се явява и материалноправното основание за постановяване на Решение 284з-1104/30.08.2023 год. за отнемане на издаденото РНУСООБ, както и за изземване на късоцевното огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Така постановения административен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила. Несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател, че след отпадане на основанието за отнемане на разрешението и за изземване на огнестрелното оръжие, компетентния орган автоматично следва да върне същите. В разпоредбата на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ е указано, че собственикът на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3. Цитираната правна разпоредба предвижда възможността, собственик на оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия, чиито разрешение е отнето да поиска връщането му, когато срокът му на валидност не е изтекъл, и правото е реализирано в тримесечен срок от приключване на наказателното производство. Независимо от така въведената нормативна регламентация, при възникване на хипотезите по чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, компетентният административен орган дължи извършването на проверка с цел преценка за наличието на пречки за връщане на отнетото разрешение и иззетите огнестрелни оръжия. Довод в подкрепа на това твърдение е обстоятелството, че в закона липсва текст който задължава компетентния орган да постанови връщане на отнето разрешение и иззети огнестрелни оръжие при отпадане на основанието за това. Както се посочи в цитираната разпоредба на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ е въведена възможността на лицето да поиска връщане, но липсва задължение за органа, това искане да бъде автоматично и безусловно уважено. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, ако реализиране на правото да се подаде заявление за връщане на отнето разрешение автоматично поражда задължение за органа за фактическото действие по връщането, то би възникнало противоречие с разрешителния режим на закона, както и с правата и задълженията на органите по контрола му. В конкретния случай, ако се приеме, че с прекратяването на наказателното производство за органа възниква задължение безусловно да върне отнетото разрешение и иззетите вещи, то би се стигнало до хипотеза, при която, дори и при възникнала междувременно друга предпоставка за отказ по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ (напр. по т. 4 лице което страда от психическо разстройство, по т. 8 лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие или др.) на лицето следва да му бъде върнато разрешението за дейности по закона и иззетите огнестрелни оръжия. Не такава е целта и логиката на закона. Съобразявайки горните обстоятелства се обосновава извода, че при подадено заявление за връщане на отнето разрешение и иззети огнестрелни оръжия в хипотезата на чл. 213, ал. 4 от ЗОБВВПИ, компетентния орган дължи произнасяне само след като извърши надлежна преценка относно наличието на основанията за валидното действие на издаденото разрешение. В хода на тази преценка следва да бъдат изследвани всички относими факти и обстоятелства, в т.ч. и по отношение на основанията по чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ за отказ. В настоящият случай, началникът на РУ Казанлък, изпълнявайки нормативно вменените му задължения и след надлежно извършена проверка е формирал извод за наличие на обстоятелството по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ заявителят няма основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Така формираният извод е основателен и съответен на събраните по делото доказателства. Допълнително обективираните от заявителя мотиви наличието на имоти, в района на които има голямо движение на роми, както и осъществяване на работа, свързана с пренасянето на парични средства, техника и техническо оборудване не съставляват нормативно изискуемата основателна причина за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие. Така заявените твърдения не обосновават реална опасност или реална заплаха за здравето и живота на лицето по смисъла на специалния закон. Както правилно е приел административния орган, заявителят не е посочил конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговият или на членовете на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелното оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. По отношение на възражението за осъществявани дейности по пренасяне на парични суми, техника и техническо оборудване, следва да се има предвид и обстоятелството, че ако работата на заявителя изисква притежаване и носене на огнестрелно оръжие, то редът за придобиването му е друг - свързан с упражняваната от него трудова дейност. За целите на настоящото производство следва да се има предвид и обстоятелството, че съхранението, носенето и употребата на огнестрелно оръжие е дейност, съставляваща източник на висока степен на опасност за живота и здравето на хората, поради което и законодателят е поставил изискване за възможност за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Част от законоустановените предпоставки са и тези, свързани с въвеждане на разрешителен режим при доказване на обоснована необходимост и основателна причина. Съгласно трайната съдебна практика в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящият случай, от ангажираните доказателства не се доказва заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Предвид така развитите мотиви, оспореният отказ на началника на РУ - Казанлък е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на относимите материалноправни норми. Като е достигнал до този извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,