Решение № 7521 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9387/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ против Решение 13033 от 26.07.2024г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 4535/23 година.

С обжалваното решение, административният съд София-град, по жалба на МБАЛ Пазарджик АД е отменил Решение Ж-319 от 4 април 2023 година на КЕВР, с което е прекратено административното производство по подадена жалба с вх. Е-12-00-105/23.02.2023 г. /погрешно първоинстанционният съд е посочил дата 04.04.2023г./ и преписката е изпратена на КЕВР за разглеждането й по същество, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение КЕВР е осъдена да заплати на МБАЛ Пазарджик АД разноски по делото в размер на 5664 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон - чл.209, т.3 АПК. Основното оплакване е, че мрежовият оператор няма нито едно от основанията в нормативната уредба за прекратяване на електрозахранването на обекта на Ч. Д.. Също така се поддържа, че искането на болницата е КЕВР да наложи принудителна административна мярка /ПАМ/, която обаче се налага в резултат на упражняване на контролните правомощия на Комисията и по реда, установен в закона, различен от реда за разглеждане на жалби по чл.22 от Закона за енергетиката.

Ответникът по касационната жалба МБАЛ Пазарджик АД я оспорва по съображения в писмен отговор, представен по делото на 19.09.24 година. Становището е, че решението е правилно.

Ответникът Електроразпределение Юг ЕАД не изразява становище по касационната жалба.

Върховна касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба

Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, тъй като са налице законовите предпоставки за тази преценка. Касационната жалба е основателна, но по съображения, различаващи се от изложените в нея. Съображенията на касационната инстанция са следните:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на болницата срещу решението на КЕВР, прието във връзка с жалбата й до комисията. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред КЕВР е образувано по жалбата на МБАЛ Пазарджик АД срещу отказ на Електроразпределение Юг ЕАД да преустанови присъединяването на лице, присъединено без правно основание и преустановяване на електрозахранването на обектите на това лице, представляващи павилион сладкарница и баничарница, разположени на територията на двора на болницата.

Изразеното становище по жалбата от мрежовия оператор е, че обектът сладкарница е присъединен към електроразпределителната мрежа въз основа на договор от 2017 година с титуляр Ч. Д., както и че осъществяването на собственическите права на болницата върху терена, върху който са обектите, следва да се осъществи по друг ред.

КЕВР е прекратила производството, образувано пред нея с мотива, че липсва законово основание, операторът да преустанови преноса на електрическа енергия към обекта, както и че не е налице договорно основание за това.

Въз основа на данните в административната преписка, административният съд е установил, че болницата е собственик на поземлен имот с административен адрес Пазарджик, [улица], в чиито двор са разположени двата обекта - кафе-сладкарница и баничарница.

Съдът е установил, че с влязло в сила съдебно решение на Пазарджишкия районен съд, със сила на присъдено нещо е признато, че Ч. Д. не е собственик на самостоятелни обекти със съответни идентификационни номера, разположени в сграда с отделен идентификатор, както и че тези обекти не са недвижими имоти, а са погрешно отразени в КККР на гр. Пазарджик, ул. Болнична 15 като такива.

Въз основа на съдебно-техническа експертиза, приета по делото, съдът е приел за установено, че се касае за метален павилион, в който са разположени сладкарница и баничарница на територията на двора на МБАЛ Пазарджик, представляващи едноетажна сглобяема конструкция на бетонова основа, разположена изцяло в двора на болницата.

Също въз основа на съдебната експертиза, съдът е установил, че е извършено присъединяване към електроразпределителната мрежа само на обекта сладкарница, но не и на баничарницата, като присъединяването е посредством подземен кабел, разположен през територията на болницата към електромерното табло, което се намира в близост до обекта. Според техническия проект за присъединяване, присъединен е недвижим имот, какъвто обектът не е. Не са налице данни за разрешение от собственика на земята за прекарване на подземния кабел, както и не са налице технически проекти за присъединяване на движими вещи - сладкарница и баничарница.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи: КЕВР е разгледал допустима жалба, но при неспазване на административнопроизводсвените правила. Решението е взето при спазване на кворума, мнозинството и състава на КЕВР, поради което е преценено като валидно. Съдът е приел, че в решението липсват мотиви, както и че при приемането му комисията не обсъдила релевантни факти и доводи. След анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че тя дава възможност на операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежа да преустановят присъединяването на лица, които са присъединени, без да е било налице основание за това . В конкретния случай, съдът е преценил, че двата преместваеми обекта са присъединени неправилно към електроразпределителната мрежа. Съдът е посочил, че КЕВР е била длъжна да обсъди в решението си приложението на чл.122, ал.3, т.1 ЗЕ, както и чл.133, ал.3, т.1 ЗЕ, което не е направила. Съдът е посочил също така, че в производството пред КЕВР е следвало да участва и лицето, което ползва електроенергия по силата на сключен договор за това. По тези съображения, съдът е преценил като незаконосъобразно решението на КЕВР, което е отменил и е върнал преписката на комисията.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, в изпълнение на задължението си по чл.218, ал.2 АПК, служебно да следи за валидността, допустимостта на обжалваното решение и съответствието на решението с материалния закон, преценява обжалваното решение като недопустимо по следните съображения:

Съгласно чл.22, ал.1 от Закона за енергетиката

(1) Комисията разглежда жалби на:

1. ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

2. клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон;

3. лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по този закон, както и на В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги;

4. членовете на органите на оператора на преносна мрежа, на отговорниците по съответствието при оператор на преносна мрежа и на лицата по чл. 81д, ал. 9 при прекратяване на техните правоотношения в предвидените от този закон случаи.

"МБАЛ Пазарджик" АД не попада сред изброените в т.1, 3 и 4 от посочения член. "МБАЛ Пазарджик" АД не е подала жалбата до КЕВР в качеството си на клиент срещу доставчик на ел. енергия, поради което не осъществява и хипотезата на т.2 от посочения член. "МБАЛ Пазарджик" АД е подала жалбата си до КЕВР срещу правоотношение с предмет, доставка на ел. енергия, възникнало между трето лице и електроразпределителното дружество. Макар и наречена жалба, сезирането на КЕВР от "МБАЛ Пазарджик" АД е с характер на сигнал по чл.76, ал.4, т.8 вр. с т.11 вр. с чл.38в, ал.1, ал.2 и ал. 3 от Закона за енергетиката. Във връзка с този сигнал, КЕВР е отказала да наложи ПАМ на електроразпределителното дружество, тъй като не е констатирала нарушение, извършено от електроразпределителното дружество, с твърдения за каквото е била сигнализирана от "МБАЛ Пазарджик" АД. В Закона за енергетиката не е предвидено процесуално право за подателя на сигнала, за съдебно обжалване на решението на КЕВР по него, когато сигналът не се уважава. Такова право за подателя на сигнала не е предвидено и в АПК, нещо повече, съгласно 124, ал.2 АПК, решението по сигнала е изключено от съдебен контрол.

По тези съображения, приетата за разглеждане от административния съд жалба от "МБАЛ Пазарджик" АД срещу решението на КЕВР е била недопустима за разглеждане, поради което постановеното по нея решение също е недопустимо. Предвид порока му, решението следва да се обезсили, а вместо това се прекрати съдебното производство, образувано по жалбата на "МБАЛ Пазарджик" АД.

С оглед изхода на производството и във връзка със своевременното искане на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено както пред административния съд, така и пред касационната инстанция, както и осъщественото процесуално представителство на Комисията от юрисконсулт и на двете съдебни инстанции, "МБАЛ Пазарджик" АД следва да бъде осъдена да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200 лева, по 100 лева за всяка съдебна инстанция.

По тези съображения и на осн. чл. 221, ал.3 АПК, вр. с чл. 159, т.1 АПК, Върховният административен съд