Решение № 5884 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12957/2015 г.

Решение № 5884 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12957/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Енерджи консулт БГ" ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез адв. Евгения Йончева, срещу решение № 5203 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 620/2015 г. от Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като бъде отменен обжалвания административен акт. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Енерджи консулт БГ" ЕООД срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г. с изх. № 02-220-2600/4761 от 27.11.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално-правните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. Фактическите и правни основания за издаването му се съдържали в таблицата, представяща начина на формиране на общата сума за финансово подпомагане, както и в представената административна преписка, която съставлявала мотивите на акта. По делото е било изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието от съда като обективно и компетентно дадено, което изцяло е потвърдило констатациите, направени от административния орган. Първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в административния акт съответствали на действителното фактическо положение, а материалният закон е бил приложен правилно и не били налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на акта. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че "Енерджи консулт БГ" ЕООД е заявил за подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2013 г., парцели с обща площ от 76,47ха. Всички земи са заявени като мери и пасища, попадащи в обхвата на защитена зона БГ 0002005-Понор. След като са били установени площи, декларирани за подпомагане от повече от един кандидат, на дружеството-жалбоподател е било изпратено уведомително писмо. Вследствие на това са представени доказателства за правото на ползване на процесните земи и застъпванията са били разрешени в полза на касатора. След извършване на административна проверка, включваща пресичане на границите на заявените парцели и изготвения от МЗХ специализиран слой на допустимите за подпомагане площи за 2013 г., е било констатирано, че от общо заявената площ, годна за подпомагане е площ в размер на 65,95ха, а недопустимата за подпомагане площ е 10,52 ха, която в процентно съотношение между декларирана и установена площ е 15,95%. Издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/4761 от 27.11.2014 г., е било обжалвано в частта му, с която е отказано изплащане на финансова помощ за определената като наддекларирана площ. В случая от значение е разпоредбата на § 1, т. 3а от ДР на Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 3/. Според тази норма "допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по СЕПП физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000. Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". Следователно за заявените пасища за подпомагане по мярка 213, Натура 2000 не се прилага, а се взема предвид допустимостта на физическия блок, като подпомагането е свързано с начина на трайно ползване на земеделските парцели. Или за да е допустима за подпомагане площта по мярка 213 е необходимо тя да е постоянно пасище и да попада във физически блокове със съответно за постоянното пасище начин на трайно ползване. Така с писмо изх. № 13-1791 от 02.03.2012 г. на зам. -министъра на земеделието и храните са приети за допустими два основно начина на трайно ползване - "Пасища, мери и ливади" /ПМЛ/ и "Смесено земеползване" /СЗ/. В случая значение имат и критериите за класифициране на земеделската земя като постоянно пасище, така както са посочени в чл. 5 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/, отменена, но действала към момента на издаване на уведомителното писмо. Според тази норма като постоянно пасище се класифицира използвана земеделска площ, която се ползва постоянно за 5 или повече години за отглеждане на тревни фуражни култури чрез култивиране (засяване) или чрез естествено самозасяване. Тези критерии са приложими на основание чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5, който разписва, че критериите и условията за допустимост се прилагат при подпомагане на земеделските стопани по изброени схеми и мерки за плащане на площ, сред които и тази по т. 5 - мярката за подпомагане по Наредба № 3 за условията и реда за прилагане на мярка 213. В случая е установено, че още при извършената автоматизирана проверка при подаването на заявлението за подпомагане четири от заявените за подпомагане парцели попадат във физически блок с различен начин на трайно ползване от заявения. А за пет парцела е установено, че те включват площи, които са извън границите на физическите блокове. Касаторът е подал възражение, като по него са извършени теренни проверки, протоколите от които са приложени по делото. Установени са били по-голяма допустима площ, но въпреки това е установена недопустимост поради различен начин на трайно ползване на части от заявените за подпомагане парцели. Въз основа на резултатите от теренните проверки са били извършени административни проверки на заявлението за подпомагане, като резултатите са отразени в издаденото уведомителни писмо - колона 6 от таблицата на л. 2. Констатациите от уведомителното писмо се потвърждават и от заключението на СТЕ. Въз основа на това е категорично установено, че части от заявените за подпомагане като постоянни пасища парцели, са с друг начин на трайно ползване - горски територии /ГТ/ и храсти и затревени територии /ХЗТ/. Тази площи не са земеделски площи по смисъла на чл. 2, т. 1 и т. 2 от приложимата Наредба № 5. Затова поради наддеклариране правилно за тях е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 3. Неоснователно е възражението за неприложимост на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 5 от Наредба № 5, тъй като този текст бил приет с изменение от месец март 2014 г. Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. В случая уведомителното писмо е било издадено на 27.11.2014 г., към който момент е действала посочената разпоредба. Като материалноправна норма, тя е била приложима към момента на издаване на оспорения административен акт. Неоснователно е и възражението за немотивираност на оспорения акт. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства, поради които е отказано финансово подпомагане по мярка 213. Словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат както правни, така и фактически основания за неговото издаване. Затова същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят на акта е приел, че процесните площи са недопустими за подпомагане. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него административно право. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,