Решение № 589 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5504/2013 г.

Решение № 589 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5504/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "БГ - Евро Строителство" ЕООД - гр. Димово, представлявано от управителя Роберто Занна, чрез процесуалния му представител адв. Стефанов срещу решение № 102 от 05.03.2013 г., постановено по адм. дело № 583/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 061102255/27.10.2011 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 73/09.02.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Велико Търново. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е изградил собствени изводи въз основа на представените по делото доказателства. Тълкувал е ЗДДС и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и твърди, че не е използвал и не е имал намерение да използва описаните активи за лични нужди. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозираното по делото писмено възражение на главен юрисконсулт Стоянова я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на на "БГ - Евро Строителство" ЕООД - гр. Димово, срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че 8 фактури, издадени от доставчиците "Цем комерс", "ДДФ - Видин", "Мегадом" и "Мил Бени" изобщо не са представени на ревизорите, както не са представени на ревизорите и фактурите на доставчика "Вико Слав Инвест"- всички включени в описа на наличните активи. Поради това не е налице процесуалната предпоставка за ползване на данъчния кредит. Затова по тези конкретно фактури, включени в описа на наличните активи по чл. 74 от ЗДДС правилно е отречено първоначалното приспадане на входящо ДДС поради липса на решително доказателство за наличието на материалноправните условия за ползване на данъчното предимство. По отношение на останалите фактури (включени в описа на наличните активи, както и извън него) съдът е приел, че първоначалното приспадане е правилно отказано от администрацията. Фактурираните стоки и услуги са използвани за реконструкция на актив, за който въпреки отчитането му като ДМА няма данни и убедителни доказателства, че е свързан с икономическата дейност на дружеството. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът правилно е посочил и тълкувал приложимия закон. Относно фактурите, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не е налице изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС - не са представени самите фактури или данъкът не е посочен на отделен ред, не са посочени никакви доводи в касационната жалба. Понеже е посочено обаче, че решението се обжалва изцяло и като се има предвид, че съгласно чл. 218, ал. 2, вр. с § 2 от ДР на ДОПК за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно, следва да се отбележи, че правилно административният съд е стигнал до извод, че липсата на фактури препятства доказването на материалноправното изискване, даващо възможност да се ползва данъчното предимство (приспадането на ДДС). Затова по тези конкретно фактури, включени в описа на наличните активи по чл. 74 от ЗДДС правилно е отказано първоначалното приспадане на ДДС. Не се спори, че посочените фактури не са представени, съответно данъкът не е посочен на отделен ред. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. В случая посоченото условие не е изпълнено, поради което правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит и е отхвърлена жалбата на дружеството. Относно останалите фактури, съдът е приел, че фактурираните стоки и услуги са използвани за реконструкция на актив, отчетен като ДМА. Спорът е свързан ли е той с икономическата дейност на дружеството. Съгласно чл. 3, ал. 2 изр. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие, срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Установено е, включително и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че активът - недвижим имот, бивше училище в с. Логошевци, в който са извършвани строителни работи, е отчетен като ДМА. Стоките и услугите по фактурите са свързани с реконструкция, преустройство и ползване на актива. Предметът на дейност на дружеството е: извършване на покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и отдаване под наем, хотелиерство и ресторантьорство и т. н. От това обаче не следва, че имотът се използва за икономически операции на жалбоподателя, които да са елемент от икономическа дейност. Активите не са отчетени като инвестиционни имоти, за да се приеме, че намерението на дружеството е след реконструирането им чрез изследваните в производството сделки те да са предмет на бъдещи отчуждителни операции, а като собствени активи. За този актив не са отчитани нито счетоводни, нито данъчни амортизации. Активната счетоводна сметка, по която се трупат разходите за реконструирането на активите, така и не е приключена в продължителен период от време, като няма доказателства за обстоятелство, чието сбъдване обективно да предвижда въобще възможността реконструирането или престрояването на активите да доведе и до съответно променената им балансова стойност. Изводът на административният съд е подкрепен от обяснението на управителя (впоследствие отречени), че ремонтните дейности (за които са ползвани както стоките по процесните фактури, така и услугите) са с цел сградата да се обитава от управителя на дружеството и да посреща свои приятели, с които да ловуват. В този контекст, правилно административният съд се е основал на цитираната в съдебното решение практика на Съда на ЕС, съгласно която, за да възникне правото на данъчен кредит по отношение на дълготрайни активи е необходимо лицето да е придобило съответния актив в качеството си на данъчнозадължено лице и да е включило този актив в стопанските си активи, както и да е придобило актива за целите на икономическата си дейност. Правилно при разглеждане на конкретиката на настоящия случай административният съд е разгледал в мотивите си Решение от 22.03.2012 г. по дело Klub, С-153/11, т. 38; Решение от 16.02.2012 г. по дело С - 118/11. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че касаторът неправилно интерпретира в светлината на настоящия казус цитираната в касационната жалба т. 38 от Решението на СЕС по дело С-153/11, съгласно която в хипотезата, при която дадена сделка се състои в придобиването на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчнозадълженото лице може да избере да включи изцяло актива в имуществото на предприятието (вж. в този смисъл Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, CU291/92, Recueil, стр. IU2775, точка 20 и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C434/03, Recueil, точка 23, както и цитираната съдебна практика), като в такъв случай дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло на приспадане. Това е така, тъй като "БГ - Евро Строителство" ЕООД не е представило по делото каквито и да било доказателства, от които да се направи обоснован извод, че имотът се ползва в икономическата дейност на дружеството- положителен факт, установяването на който е в тежест на самото дружество. Именно в тази връзка следва да бъде съобразено постановеното в т. 37 от посоченото решение по дело Klub, С-153/11, съгласно която когато стоката не се използва за нуждите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице по смисъла на чл. 9, § 1, втора алинея от същата директива, но то я използва за личните си нужди, не може да възникне никакво право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Lennartz, точка 9 и Решение по дело HE, С-25/03, точка 43, посочени по-горе). Както правилно е преценил и съдът с оглед даденото тълкуване в Решението на СЕС по дело С-153/11. Въпросът дали данъчнозадълженото лице действа в това си качество е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на това данъчнозадължено лице (вж. в този смисъл Решение по дело Bakcsi, точка 29 и Решение по дело ЕОН Асет Мениджмънт, точка 58, посочени по-горе). По- нататък в същото решение (т. 48) е посочено, че от друга страна, в случаи на измама или злоупотреба, при които данъчнозадълженото лице е дало вид, че желае да разгърне конкретна икономическа дейност, но всъщност се е опитало да включи в своето частно имущество стоки, които могат да бъдат предмет на приспадане, данъчната администрация може да поиска възстановяването с обратна дата на приспаднатите суми, тъй като приспаданията са били допуснати въз основа на неверни декларации (вж. Решение по дело SchloЯstrasse, посочено по-горе, точка 40 и цитираната съдебна практика). При това положение правилно административният съд е приел, че е налице проява на злоупотреба с правото на данъчен кредит по посочените доставки, в това число и относно фактурите за доставки, издадени през м. 01.2011 и м. 02.2011 г., съответно за материали, ел. енергия и гориво - тези сделки не са проява на икономическа дейности и не са свързани с операции по повод на които е налице нейна проява. Затова както по фактурите, включени по описа на наличните активи, така и по фактурите, по които данъчния кредит е ползван във връзка с данъчни събития, настъпили след регистрацията на дружеството по ДДС не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Доводите на касатора, свързани с тълкуването на СЕС в решение по дело С- 184/04 са направени и пред административния съд, който правилно е посочил, че то се отнася до различен казус, тъй като не става въпрос за последваща корекция при изменение на данъчния режим на доставките, свързани с получени такива, а с изначалната липса на предпоставките за съответните доставки да се считат като елемент от икономическата дейност на жалбоподателя, което е свързано и с множество обстоятелства, които водят до извод за злоупотреба с ДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка не се установи да са налице сочените от касатора нарушения и затова то следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение,