Решение № 2137 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2014 г.

Решение № 2137 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8274/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кристина Христова Здравкова срещу решение № 435 от 28.04.2014 г. постановено по адм. дело № 249 по описа за 2014 г. на Административен съд София-област. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че съдът е не е изследвал пълно и всеобхватно фактическата обстановка, както и изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност и нищожност на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), което е довело до неправилно прилагане на материалния закон по отношение на издадената на негова база заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Счита, че заповедта не е мотивирана и не са изследвани в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за прилагането на мярката. Отбелязва, че съгласно посоченото в заповедта, същата е издадена въз основа на АУАН № 1549 от 07.10.2013 г., какъвто не й е връчван, а подписаният от нея АУАН е с № 977796 от 07.10.2013 г. На следващо място счита, че АУАН не е редовно съставен, тъй като не е подписан от актосъставителя в нарушение на чл. 43, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), което води до неговата нищожност, а оттам и до нищожност на издадената въз основа на него заповед за прилагане на ПАМ. Като нередовност на АУАН отбелязва и наличието на подпис на свидетел, установяващ отказа на нарушителя на подпише акта, доколкото липсват индивидуализиращи данни за свидетеля, а жалбоподателката е подписала акта. Излага доводи за несъответствие между словесното описание на нарушението в АУАН и в заповедта, както и между дадената правна квалификация на нарушението в двата акта, което е довело до невъзможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинена и е нарушило правото й на защита. Обстоятелствата по извършване на нарушението не са уточнени в АУАН, а нарушените законови разпоредби не са описани достатъчно пълно и ясно. Счита, че свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) й е иззето незаконосъобразно, доколкото към отнемането му се пристъпва след издаване и надлежно връчване на заповед за прилагане на ПАМ, а в случая СУМПС й е отнето с връчването на АУАН на 07.10.2013 г. Предвид сумата за привеждане на автомобила в състояние за да бъде даден допуск за движение по пътищата - 7 321, 69 лв., съгласно заключение по щета 51-1600-7216 от 07.10.2013 г. и годината на производство на автомобила - 1998 г., същият е бракуван и е прекратена регистрацията му. Поради това задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила никога няма да бъде сключена, а основанието за прилагане на ПАМ никога няма да отпадне. Предвид посоченото счита за неправилно становището на първоинстанционния съд, че удостоверението за прекратена регистрация е неотносимо към предмета на правния спор, тъй като е издадено след датата на издаване на заповедта. Прави искане към съда решението да бъде отменено. Ответникът - Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Кристина Христова Здравкова срещу заповед № 1549/2013 от 31.10.2013 г. издадена от началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - София, с която по отношение на Здравкова е приложена принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, за срок до отпадане на основанието и е осъдил е жалбоподателката да заплати направените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на Кристина Христова Здравкова е съставен АУАН № 1549 от 07.10.2013 г., за това, че на същата дата около 02.10 часа, на АМ "Тракия, 12.860 км в посока гр. София, е управлявала лек автомобил "Хонда Сивик" с рег. № РВ8564ВХ, собственост на Димчо Атанасов Апостолов, като е извършила нарушение на чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) - няма застраховка "Гражданска отговорност". АУАН е връчен на Здравкова на същата дата. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление (НП) № 1549 от 31.10.2013 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - София, което е обжалвано. Издадена е процесната заповед № 1549/2013 от 31.10.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - София за прилагане на ПАМ "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС". При тези фактически обстоятелства съдът е счел, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган (предвид заповед № 1388 от 04.09.2012 г. на директора на ОД на МВР), в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. От данните по преписката е приел, че в хода на административното производство са изяснени всички обстоятелства от значение за случая и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е за безспорно установено че Кристина Христова Здравкова е управлявала лекия автомобил без застраховка "Гражданска отговорност". Посочил, че АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица, подписан е от водача и съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) има обвързваща доказателствена сила. По делото не са представени доказателства, оборващи констатациите в АУАН. Приел е, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно - управляване на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което е направил извод, че са налице фактическите и правните основания на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. Изложил е, че представените доказателства за прекратена регистрация на моторното превозно средство и платени данъци са издадени след датата на издаване на заповедта и са неотносими към предмета на делото. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП са прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Целта на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ в случая е закононарушението "управление на МПС без застраховка Гражданска отговорност". По делото не се спори, че на 07.10.2013 г. Здравкова е управлявала моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите. Не се твърди и не е установено такава застраховка да е била сключена и към датата на издаване на оспорената в първоинстанционното производство заповед - 31.10.2013 г. Посочените обстоятелства съставляват основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водача. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна - приложена е за определен срок, а именно до отпадане на основанието. Представените доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС водят до извод, че за него е отпаднало изискването за сключване на застраховка "Гражданска отговорност", съответно - за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за немотивираност на заповедта. Освен че е мотивирана чрез препращане към АУАН, в заповедта са изложени самостоятелни фактически основания за прилагането на ПАМ. Изрично е посочено, че Здравкова е управлявала МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с което виновно е нарушила чл. 315, ал. 1, предл. 2 от КЗ. Посочените в заповедта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство. Посочено е и правното основание за прилагане на ПАМ - чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Предвид изложеното заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, което позволява на жалбоподателя да организира защитата си. Настоящата инстанция намира наведените в жалбата доводи незаконосъобразност на АУАН за неотносими към законосъобразността на процесната заповед. Твърдяните нарушения при издаването на АУАН касаят законосъобразността на административнонаказателната процедура и установяването им, и то в друго по същността си съдебно производство, би се отразило върху законосъобразността на издадено въз основа на АУАН наказателно постановление, в качеството му на правораздавателен акт. Евентуалното наличие на пороци при съставяне на АУАН обаче не обосновава извод за допуснато съществено нарушение в производството по налагане на ПАМ, тъй като това е сторено в отделно административно производство. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия, които се налагат по повод извършено административно нарушение. Неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед се явява и възражението на касационния жалбоподател, че СУМПС й е отнето при връчването и подписването на АУАН на 07.10.2013 г., а не след връчване на самата заповед за прилагане на процесната ПАМ. Касае се за фактически действия на административния орган, които нямат отношение към материалната законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. При установено управление на моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. (триста лева). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,