Решение № 14086 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2014 г.

Решение № 14086 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11023/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на "Хлебни изделия Люлин"-АД - гр. София, представлявано от Красимир Маринов Джанков, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 3542 на Върховния административен съд, осмо отделение, от 13.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11270/13 г., с което е оставено в сила решение № 4305 от 27.06.2013 г. по адм. д. № 832/13 г. на Административен съд - София град. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 4 от АПК, тъй като са налице влезли в сила актове за прихващане и възстановяване № 1003909 от 9.11.2010 г. за данъчен период м. 10/2010 г. и № 10030074 от 3.09.2010 г. за данъчен период м. 07/210 г., което актове противоречат на констатациите на ревизионен акт № 22511200116/15.05.2012 г., който акт е потвърден с посочените по-горе решения на Административен съд - София град и Върховен административен съд, тричленен състав на осмо отделение. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 4 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм. д. № 11270/2013 г. Ответният по молбата директор на Дирекцията "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ -гр. София чрез своя процесуален представител юрк. Кирова взема становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 3542 от 13.03.2014 г., постановено по адм. д. № 11270/13 г., Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е оставил в сила решение № 4305 от 27.06.2013 г. по адм. д. № 832/13 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на "Хлебни изделия Люлин"-АД - гр. София срещу ревизионен акт № 22511200116/15.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. В молбата не се посочва на кое точно основание от чл. 239 от АПК се прави искането за отмяна, но от изложеното би могло да се направи извод, че се иска отмяна на основание чл. 239, т. 4 или т. 1 от АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Искането е неоснователно. В конкретния случай не се сочи конкретно съдебно решение, а на наличието на актове за прихващане и възстановяване /приложени с искането/, които според молителя са в противоречие с ревизионния акт, жалбата срещу който е била отхвърлена с посочените по-горе решения. Наличието на влязъл в сила акт за прихващане или възстановяване не е равнозначно на съдебно решение, поради което не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Противоречието между конкретно писмено доказателство и констатациите на ревизионен акт би могло да се разглежда като оплакване срещу незаконосъобразност на акта, но същото не съставлява основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по оспорване на законосъобразността на издадения ревизионен акт. Представените с искането актове за прихващане и възстановяване не биха могли да бъдат разглеждани и като "нови доказателства или обстоятелства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, тъй като същите са били връчени на молителя след съставянето им, поради което са били известни и налични към момента на висящността на съдебния процес и представянето им зависело единствено от волята на жалбоподателя. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл. 239, т. 4 и 1 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната по искането дирекция юрисконсулско възнаграждение в размер на 7 715,93 лв. Водим от горното и на осн. чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239, т. 1 и 4 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,