Решение № 2812 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2009 г.

Решение № 2812 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП срещу решение без номер от 10.6.2009 г., постановено по адм. дело № 1218 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, IIIд състав, с което е отменен ДРА /данъчно-ревизионен акт/ № 419 от 22.07.2004 г. на ТДД София, потвърдено с решение № 591 от 11.3.2005 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП /преди директор РДД/ относно непризнат данъчен кредит по две фактури от 1999 г., ведно със съответните лихви. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Развива подробни доводи в допълнението към касационната жалба и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - ЕТ "Струма-Иван Кирилов", чрез процесуалния представител я оспорва в съдебното заседание и представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконуслтско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на атакуваното решение и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил ДРА /данъчно-ревизионен акт/ № 419 от 22.07.2004 г. на ТДД София, потвърдено с решение № 591 от 11.3.2005 г. на директора на Д "ОУИ" София при ЦУ на НАП /преди директор РДД/ относно непризнат данъчен кредит по две фактури от 1999 г. в размер на 9947,20 лв., ведно със съответните лихви. За да отмени акта, съдът е приел, че макар доставчикът да не е бил открит на адреса, по делото са събрани други писмени доказателства, включително експертиза, писмени доказателства към двете фактури - договор и протокол за приемане на услугата, както и допълнително издаден ДРА на прекия доставчик ЕТ "ДМА-Любен Петров", който при ревизията е бил намерен и проверено счетоводството му, за да се приеме, че са изпълнени условията по чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм.) за признаване на данъчен кредит. Решението е правилно. Съдът е постановил правилно решение, при което не се установяват нарушения на материалния закон. Няма допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният ат е обоснован. Правилно е определил спорния въпрос по делото - начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 5 от ЗДДС и поради липса на данни - приложение на чл. 64, т. 2 от ЗДДС. В тази връзка са представени писмени доказателства относно счетоводното отразяване на процесните фактури и е изготвена експертиза от вещо лице, което макар да не е намерило доставчика на адреса за проверка на място на счетоводството му, е проверило всички представени по делото документи и е направило проверка в данъчното подразделение. Тъй като съдебната практика наложи начисляването от доставчика да бъде проверявано чрез посещение от вещото лице на адреса на същия, то в тази насока възраженията на касатора са правилни, но в случая разликата е, че е представен ДРА № 07-373 от 6.4.2001 г. на доставчика ЕТ "ДМА-Любен Петров", който е бил издаден след ревизия на търговеца, който е бил открит на данъчния си адрес и който включва проверявани данъчен период на м. 11.1999 г.. Счетоводството му е било проверено и е направена констатация, че начисленията ДДС е отразен в счетоводството на търговеца по реда на чл. 55, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС (отм.) Така съдът правилно е приел, че съвкупно доказателствата сочат изпълнение на изискването на чл. 64, т. 2 от ЗЗДС (отм.) за начисляване на данъка. Отделно от това по делото са представени и доказателства относно изпълнение на услугата - фактури № 110 от 16.11.199 г. и № 111 от 18.11.1999 г., данни за плащане и договор от 5.11.1999 г., протокол от същата дата. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на претенцията на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, същата не може да бъде уважена, тъй като по делото пред ВАС няма представени доказателства за направени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение