Решение № 7580 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2017 г.

Решение № 7580 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Б. П. от гр. В., чрез адв. Б. като процесуален представител, против решение № 2457 от 5.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1810/2016 г. по описа на Административен съд - В. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - В. не изразява становище. Ответниците - И. А. И., Ж. А. М. и Д. А. И., чрез своя пълномощник адв. П., в писмен отговор излагат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на М. Б. П. срещу извършено изменение на кадастралния регистър (КР) към кадастралната карта (КК) на район "Приморски", гр. В. за имот с идентификатор 10135.2464.66 по отношение на данни за собственост и собствениците на имота, въз основа на което в КР наред с него като собственик с противопоставими права е вписан А. И. Г. Изменението е съобщено на жалбоподателя с уведомление рег. № 24-8312 от 13.05.2016 г. на началника на СГКК - В.. Съдът е приел, че при постановяване на оспореното изменение не са допуснати съществени нарушения на административната процедура и то е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, поради това е отхвърлил жалбата. Изложил е съображения за правилното приложение на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като оспорващият, вписан в КР като собственик на имота, както и наследодателят на заявителката в административното производство притежават титули за собственост за имот с идентификатор 10135.2464.66 и е налице конкуренция на права, като спорът между страните може да се разреши по общия исков ред. Обжалваното решение е неправилно. Изменението в КР в случая е направено в хипотезата на чл. 53а във вр. с чл. 53, ал. 2 ЗКИР, без издаване на заповед и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От фактическа страна е прието, че КК и КР за територията на район "Приморски", гр. В., в който се намира имота, предмет на изменението, е одобрена през 2008 г. В кадастралния регистър като негов собственик е вписан М. Б. П. въз основа на нотариален акт № 111/2013 г. Към заявлението на Ж. А. М. до административния орган са приложени нотариален акт № 74/1964 г. и удостоверение за наследници. Тя наред с И. А. И. и Д. А. И. се позовава на собственически права по този нотариален акт, според който общият им наследодател е признат за собственик по замяна на два имота, описани в него. Посочената като правно основание за извършеното изменение разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/13.06.2014 г.) предвижда, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Съгласно чл. 51, ал. 1 (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.) кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки. Незаконосъобразно и необосновано съдът е приел за относима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. В случая не се претендира изменение в кадастралния регистър, настъпило след одобряване през 2008 г. на кадастралната карта и регистър, тъй като заявителката се позовава на налично към този момент право на собственост, възникнало в полза на праводателя й през 1964 г. Релевантният момент за преценка на направеното искане е именно одобряването на кадастралната карта и регистър, което в случая сочи на хипотезата на непълнота и/ или грешка на отразяването в тях. Нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е приложима само при настъпили изменения в кадастралните обекти след одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такива изменения в случая не са установени. Допълнителното вписване на А. И. Г. като собственик в КР е извършено по силата на титул за собственост, съществувал към момента на одобряване на КК и КР. Несъответствието в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър, каквото в случая е налице, спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри представлява непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР (редакция - ДВ, бр. 49/2014 г.). Отстраняването им се извършва по реда на чл. 54 ЗКИР. Жалбоподателят е изразил изрично несъгласие с исканото изменение и е оспорил правото на собственост на Ж. М. върху същия имот. Тези данни сочат на спор за материално право между заявителката в администранивното производство и вписаното като собственик на имота в КР лице. Едва след разрешаването му по съдебен ред е допустимо изменение на КК и КР поради допусната непълнота или грешка съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.). Такава е налице в настоящия случай, поради което административният орган е следвало да постанови отказ на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Установяването на обема на правото на собственост върху имотите, предмет на двата нотариални акта, е обстоятелство от значение при решаването на спора за собственост между страните в гражданския процес. Н. това основание оспореното изменение е незаконосъобразно. Дори да се приеме за приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР следва да се има предвид, че с нея се регламентира единствено възможността за вписване в КР и на лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права следва да са за същия имот в границите и обема му, отразени в КК. В случая това условие не се установява от доказателствата по делото. Нотариалният акт, на който се основава искането, касае два имота - лозе с площ 2,1 дка в м. "Кавакдар" и нива от 17,5 дка в м. "Банала чешма" без установена по безспорен начин идентичност с имот с идентификатор 10135.2464.66, нанесен в КК с площ от 1548 кв. м. В обяснителната записка към проекта за изменение на КР не е посочено с кой от имотите по нот. акт № 74/1964 г. е налице съвпадение. Това обстоятелство също е основание за отказ за извършване на заявеното вписване в КР. Решението на Административен съд - В. е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени извършеното изменение на КР за имот с идентификатор 10135.2464.66 по отношение на данни за собственост и собствениците на имота, въз основа на което като собственик с противопоставими права е вписан А. И. Г. При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 610 лева, от които 15 лв. - държавни такси и 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение (по 300 лева за всяка съдебна инстанция). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение