Решение № 6993 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12642/2014 г.

Решение № 6993 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12642/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник на сектор "Охранителна полиция" (ОП) при 03 Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуален представител срещу решение № 5285 от 01.08.2014 г. по административно дело № 2833/2014 г. от Административен съд София-град, с което е обявена за нищожна негова заповед № 41/13.02.2014 г. По наведени доводи в жалбата и представената по делото писмена защита за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Красимир Радославов Циков, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган, при допуснато нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, макар и в предвидената от закона форма. Предмет на проверка в производството пред АССг е заповед № 41/13.02.2014 г., издадена от ВНД Началник на сектор ОП при 03 РУП-СДВР, с която на ответника, в качеството му на държавен служител в МВР- началник на група "Териториална полиция" - Възраждане на сектор ОП към същото РУП за извършено нарушение по служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи - отменен (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Неправилен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена от некомпетентен орган. Не е спорно между страните, че Циков е служител категория "В" на длъжност главен инспектор - началник на група в сектор ОП при 03 РУП СДВР. Заповедта е издадена от ВНД Началник на сектор ОП при 03РУП-СДВР, при което същият, предвид разпоредбата на чл. 228, т. 4 ЗМВР същият по силата на заеманата от него длъжност е оправомощен да налага наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР. В случая наложеното наказание е това по чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Неправилно съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 228 ЗМВР, като е дал превес на категорията на служителя, издател на заповедта, тъй като разпоредбата градира правомощията на отделните органи да налагат дисциплинарни наказания, не с оглед категорията, а с оглед длъжността, като на различни по степен длъжности е дадено правомощие да налагат наказания на служители, според категорията, която имат. В случая независимо от категорията, която има като служител, издателят на заповедта е компетентният да издаде процесната заповед по силата на длъжността, която изпълнява, макар и временно. Твърденията, че същият е служител с по-ниска категория и образование спрямо служителят- адресат на заповедта са ирелевантни. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната пред него заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган е неправилен. Поради това решението на АССг следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона. По делото са събрани доказателствата, въз основа на които фактическата обстановка по издаването на акта е изяснена. Съдът, макар да е констатирал нищожност на акта е изпълнил задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК и е обсъдил законосъобразността му на всички основания по чл. 146 АПК. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че дисциплинарното наказание е наложено на Циков след извършена проверка, за което е изготвена справка рег. № 2292/22.01.2014 г. от издателя на акта, в качеството му на ИФЗ началник на сектор ОП при 03 РУП. С оглед на така установения факт за идентичност на лицето извършило проверката по случая с издателя на акта, настоящият състав напълно споделя извода в обжалваното решение, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Без съмнение законодателят разграничава органите, които извършват дисциплинарното разследване от органите, компетентни да наложат дисциплинарно наказание. Действително съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се установява от органа, компетентен да наложи наказанието, но от това не следва, че този орган е компетентен да извърши проверката, която разпорежда съгласно чл. 237, ал. 2 ППЗМВР. Терминът употребен от законодателя недвусмислено води до извод, че правомощието на дисциплинарнонаказващия орган е да разпореди проверката, но не и да извърши същата. Тази уредба е в съответствие с принципа на безпристрастност, въведен с нормата на чл. 10, ал. 2 АПК забраняваща участие в административното производство на длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му, като в тези случаи следва да бъде отведено. Смисълът на цитираните разпоредби, както правилно е посочено в обжалваното решение е издаването на акта да бъде осъществено от безпристрастен държавен служител, който не е ангажиран предварително с мнение по конкретния въпрос, за да може да бъде направена обективна оценка на събраните доказателства. Обстоятелството, че в случая при издаване на заповедта не са обсъдени обясненията на служителя също води до извод за нарушение на принципа на безпристрастност. Същевременно необсъждането на обясненията на наказания служител е нарушение на въведеното с нормата на чл. 229, ал. 4 ЗМВР задължение на дисциплинарнонаказващия орган преди издаване на заповедта да оцени всички доказателства, което включва и обясненията служителя, чиято дисциплинарна отговорност е ангажирана. Така установените нарушения на предвидените в ЗМВР и ППЗМВР административнопроизводствени правила, настоящ състав намира за съществени, тъй като са довели до нарушаване правата на служителя при налагане на дисциплинарното наказание. Предвид вида и характера на тези нарушения настоящият състав намира, че същите са довели и до материална незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като същият е постановен без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересуваните страни. С оглед на това неправилно дисциплинарно наказващия орган е приел, че нарушението, за което е наложено наказанието на Циков е установено. Ето защо заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна - постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, при което заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена - налице е отменителното основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК искането на ответника, направено в срока по чл. 78 във вр. с чл. 144 АПК е основателно и СДВР следва да бъде осъдена да заплати на Красимир Циков направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение