Решение № 1814 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2009 г.

Решение № 1814 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Христофоров Пейчев и Снежанка Тодорова Пейчева от гр. Русе, против решение № 35 от 10.07.2009 г., постановено по адм. дело № 146 по описа на Административен съд - Русе за 2009 г., с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № ДК-02-РС-11/12.06.2008 г. на Началника на РДНСК-Русе, за премахване на незаконен строеж "зала за консумация към съществуващ снек-бар", находящ се в ПИ № 2096, кв. 212 по плана на гр. Русе, ул. "Муткурова" № 60, само в частта, относно извършеното надстрояване на оградата по северната граница на имота към съседния ПИ № 2095, с 1.10 м., а в останалата й част заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението в частта му, с която е потвърдена процесната заповед, се счита неправилно, необосновано и по същество незаконосъобразно. По делото са били събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че посоченото в административния акт не отговаря на фактическата обстановка. Никъде в оспорената заповед или в КА не е посочено такова надстрояване на оградата по северната граница на имота - в тях се говори за цялостно изграждане на строеж "зала за консумация", а не са индивидуализирани поотделно извършените строително-монтажни работи в имота. Освен това се сочи допуснато при съставянето на КА съществено процесуално нарушение - актосъставителят е направил неверни констатации, което води и до незаконосъобразност на заповедта, издадена въз основа на него. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответната страна - Началник на РДНСК - Русе, не се представлява, не е изразено и становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е преценил всички относими към предмета на делото обстоятелства, включително и заключението на неоспорената СТЕ, като са взети предвид и доводите на страните. С оглед изяснената фактическа обстановка и приложима правна уредба, правилно е приел, че само част от процесния обект съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Решението следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Решението на АС - Русе, в оспорената му част, е правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Действително съдът е преценил всички относими към предмета на делото обстоятелства, назначил е и е изслушал съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена, а е спомогнала да се изяснят всички факти, релевантни за правилното решаване на спора, както и да се направи преценка на данните по изготвения констативен акт - в случая потвърдени. Твърдението в касационната жалба за направени от актосъставителя "неверни констатации", (неконкретизирани), би могло да се обсъжда и доказва в процеса по съществото на спора, но в случая то не би могло да обоснове касационно отменително за решението основание. Освен това, подробната експертиза е дала възможност на съда да разграничи отделните обекти в имота, дворът на който, с изградените дървени покривни конструкции, е предназначен да обслужва изцяло дейността на разрешения по съответния ред "снек - бар", като оградите, с конкретизирани местоположения, параметри, остъклявания и пр. данни, са част от осъщественото покриване на двора, наречено "зала за консумация към съществуващ снек-бар". Дори и да се допусне известна неточност във формулираното цялостно наименование на приетия строеж, нарушение не е налице, тъй като в обстоятелствената част на заповедта са индивидуализирани поотделно детайлите му. Този подход на доказване е правилен, изяснява фактическата обстановка изцяло и дори е в полза на жалбоподателя, след като установява различните по вид, характеристики и време на изграждане елементи, подлежащи и на различно нормативно уреждане. Що се отнася до частичното надстрояване на съществувалата оградата по северната граница на имота, по отношение на която именно съдът е отхвърлил жалбата, липсват каквито и да било основания за неправилност или необоснованост на съдебния акт - фактът на изграждането, (с височина на надстройката 1,10 м., при обща височина 3,25 м.), извършен в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 48, ал. 9 от ЗУТ, е признат от жалбоподателите, времето - също, установена е и липсата на строителни книжа за това, а дадените впоследствие съгласия от съседите правилно са отчетени като ирелевантни. С оглед така изложеното, при неконстатирани отменителни основания за оспорената част от процесното решение, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,