Решение № 11004 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2010 г.

Решение № 11004 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4594/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 209 и сл. АПК от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ямбол, чрез процесуалния си представител адв. М. Христова, срещу решение № 23 от 18.02.2010 г., постановено по адм. д. № 278/09 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол /АС/, с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 1109/23.10.2009 г. на Кмета на Община Ямбол. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение. С касационната жалба се представят допълнителни писмени доказателства, установяващи реално предоставяне на услугата. Ответната страна "Геострой - инженеринг" ЕООД, гр. Ямбол в писмено становище излага подробни доводи досежно правилността на обжалваното решение и оспорва представените с касационната жалба допълнителни писмени доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 1109/23.10.2009 г. издаден от Кмета на Община Ямбол, с който е установено задължение на "Геострой - инженеринг" ЕООД за такса битови отпадъци за 2009 г. в общ размер на 260.94 лв. и лихви за просрочие 9 лв. представляваща стойността за услугата "поддържане чистота на територии за обществено ползване". За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че за процесния имот е подадена Декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 0099/27.01.2000 г. От приетата по делото Заповед на Кмета на Общината от 27.10.2008 г. за установено съдът е приел, че имота на жалбоподателя попада в т. 6 "имоти в землището на гр. Ямбол на които се извършва промишлена, търговска или др. стопанска дейност". До този извод съдът е достигнал като е обсъдил подробно представените доказателства скица от СГКК - Ямбол, "Схема по кадастралната карта на гр. Ямбол и землището му", извадка от кадастралната карта. Съдът не е кредитирал приетите по делото два листа озаглавени "Площ почистване 2009 г.", тъй като не става ясно кой е техният съставител, въз основа на какво се издават и имат ли някаква обвързаност със заповедта на кмета. От друга страна от тях не става ясно за коя от услугите касаещи такса битови отпадъци се отнасят. Обсъдил е приетите по делото договор № 102/12.08.2008 г. сключен между Община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол за извършване на "почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол". Съдът е кредитирал и приетите по делото Справки и рекапитулации за периода м. май - м. септември 2009 г. от фирмата изпълнител за районите и площите на които е извършено почистване. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че задължението за заплащане на таксата за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" се предопределя от две кумулативни предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реално предоставяне на услугата. Позовава се на § 1, т. 8 от ДР на Закона за административно-териториалното устройство на РБ, съгласно който "землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Процесният имоти са извън строителните граници на населените места, като от заповедта на Кмета на Общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не става ясно кои имоти попадат в определените 40 дка за ежемесечно почистване и кои в 132.8 дка за които е определено почистване два пъти в месеца. При така установеното съдът е приел, че не се установява по безспорен начин факта, че общината реално е предоставила услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". На следващо място съдът е приел, че не са представени месечни или междинни протоколи за приемане на извършеното, с оглед уговореното съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора от 12.09.2008 г., като представените справки са за периода м. май - м. септември 2009 г., а не за целия период за който е издаден оспореният акт. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Не се оспорва обстоятелството и правилно съдът е приел, че процесния недвижим имот с идентификатор № 87374.42.382 в м. "Чатал могила" в землището на гр. Ямбол, заедно с намиращите се в него сгради с начин за трайно ползване"за животновъден комплекс" попада в т. 6 от Заповед № РД 02/0351/27.10.2008 г., на Кмета на Община Ямбол, с която на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ се определят районите и видът на предлаганите услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа за битови отпадъци на територията на Община Ямбол, а именно "имоти в землището на гр. Ямбол на които се извършва промишлена, търговска или др. стопанска дейност". Основният спорен въпрос по делото е свързан с реалното осъществяване на процесната услуга "поддържане чистота на територии за обществено ползване", по отношение на ответника по касационната жалба. От представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства Заповед № РД 02/0351/27.10.2008 г., на Кмета на Община Ямбол, Решение на ОС Ямбол проведено на 30.01.2009 г., договор № 102/12.08.2008 г. сключен между Община Ямбол и ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол за извършване на "почистване, поддържане на чистотата и озеленените територии за обществено ползване на гр. Ямбол", справки и рекапитулации за периода м. май - м. септември 2009 г. от фирмата изпълнител за районите и площите на които е извършено почистване се установява положителния факт, а именно, че услугата е предоставена реално от община Ямбол. Видно от представената по делото скица от СГКК - Ямбол, "Схема по кадастралната карта на гр. Ямбол и землището му", извадка от кадастралната карта се установява, че имота на "Геострой - инженеринг" ЕООД попада между ул. "Ямболен" и "Екобулпак". От приетите в хода на първоинстанционното производство справки и рекапитулации за периода м. май - м. септември 2009 г. от ГД "Комунални дейности и благоустройство" гр. Ямбол и представените с касационната жалба Описание на площите за почистване през 2009 г., протоколи за извършен обем работи във връзка с договора от 12.09.2008 г. и фактури за извършено плащане от община Ямбол се налага извода, че за имота на дружеството попадащ между ул. "Ямболен" и "Екобулпак" е предоставяна процесната услуга. Обстоятелството, дали таксата изобщо не се дължи при представени доказателства за предоставяне на услугата само за определен период от годината, респективно предоставянето й в по-малък обем е ирелевантно. От тълкуването на разпоредбите на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ следва изводът, че такса не се дължи само когато услугата не се предоставя от общината, като липсва правна възможност за недължимост на таксата изцяло при установено частично, а непълно изпълнение, така както е приел съдът. В този смисъл е р. № 5603 от 29.04.2010 г. по адм. д. № 15306/09 г. на ВАС, Първо отд., поради което, като е достигнал до други изводи съдът е постановил неправилно решение. При установяване на факта, че имотът на дружеството се намира в район - землище, за който такса се събира и предоставянето на услугата е безспорно установена, то решението на съда като неправилно следва да отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново с което се отхвърли жалбата на дружеството. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,