Решение № 9624 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2018 г.

Решение № 9624 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ чрез юриск. И. Минкова против решение № 117 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 13105/2017 г. по описа на Административен съд- С. град . К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Минкова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на съдебното решение по изложените в нея съображения. Ответникът, А. С. А. чрез неговата майка и законен представител С. У. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Рафаилов, който оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 16992 от 10.11.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на А. С. А., гражданин на Ирак, роден на 11.04.2017 г., малолетен, придружен от своята майка и законен представител С. У. А., е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут Като задължителна последица от този резултат АССГ със същото решение е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на ДАБ, макар издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въпреки че в производството пред административния орган на малолетния молител не е назначен социален работник, АССГ е заключил, че това обстоятелство не нарушава съществено процедурата по издаване на административния акт, доколкото молителят е бил представляван от законния си представител- неговата майка, на която са разяснени правата му и която е съумяла да организира адекватната му защита, както и поради наличието на изготвен в съдебното производство по обжалване на акта доклад на социален работник, саниращ сторения в административното производство процесуален пропуск. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на акта се изразяват в необсъждане и несъобразяване на новопредставени пред административния орган писмени доказателства, касаещи бащата на молителя. Според съда, въпреки че малолетният чужденец няма собствена бежанска история, а родителите му са с отказан бежански и хуманитарен статут в България, председателят на ДАБ с оглед императивните разпоредби на чл. 34 и чл. 35 от АПК е следвало да обсъди за първи път представените пред него в това производство писмени доказателства, относими към миналото на бащата на детето и на база същите е следвало да преценява обстоятелствата по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ спрямо малолетния молител. Като не е сторил това, председателят на ДАБ бил допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, отразили се на законосъобразността на постановеното от него решение. Този пропуск според АССГ не може да бъде саниран с представената пред съда справка за обществено-политическата обстановка в Ирак към 17.11.2017 г., тъй като молбата за закрила на семейството не се основава единствено на обстановката в страната на произход, но и на лични обстоятелства, каквото е преследването на бащата С. А. С. А. На следващо място АССГ е заключил, че административният орган не е развил в решението си относими мотиви относно висшия интерес на малолетното дете, с което е нарушил задължението си по § 18 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила. По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е правилно, макар и по различни от изложените в мотивите му съображения. Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от АССГ доводи за това, че преценката дали да бъде предоставен на малолетния молител статут на бежанец или хуманитарен статут следва да се разглежда в това производство в светлината на новопредставените писмени доказателства, касаещи бежанската история на неговия баща, независимо от обстоятелството, че на същия вече е отказан бежански и хуманитарен статут, като този отказ е потвърден с влязло в сила съдебно решение. Безспорно бежанската история на молителя -малолетно дете, родено в България, не може да бъде различна от тази на родителите му. Статутът на малолетното дете обаче не може да бъде разглеждан и определян на база доказателства, касаещи бежанската история на баща му, които не са обсъдени в производство по предоставяне на статут на самия баща - т. е. тези доказателства следва да се разгледат при повторна молба за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на бащата С. А. С. А., а не като самостоятелно основание за предоставяне на подобен статут на едногодишния му син. ВАС не споделя и развитите от АССГ съображения за това, че представеният в съдебното производство пред него доклад на социален работник санира порока от липсата на такъв в административното производство пред административния орган. Настоящият касационен състав намира, че допуснато пред административния орган неспазване на императивното изискване на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт при всяко дело съдът или административният орган да уведоми ДСП по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад, не може да се санира с изпълнение на това изискване на следващата съдебна фаза на производството. По делото не са налице данни, нито се твърди, че при провеждане на производството пред административния орган за случая е била уведомявана компетентната ДСП, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на посочената разпоредба, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Р. следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Като не е спазил задължението си по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт. Председателят на ДАБ при постановяване на решението си е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи правилност на касираното съдебно решение. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение