Решение № 3070 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 212/2012 г.

Решение № 3070 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 212/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 15.11.2011 г. по адм. д. № 13973/2010 г. Върховният административен съд, седмо отделение е отхвърлил жалбата на Стойо Иванов Ковачев срещу решение № 229/14.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Осъден е да заплати разноски по делото. Решението се обжалва с касационна жалба от Стойо Иванов Ковачев. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради неправилност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба са на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди касационните основания и установи следното: Административното производството пред КЗД е започнало по искане на жалбоподателя за установяване на дискриминация по отношение на него от страна ответника по касационната жалба Симеон Колев. Комисията не е установила дискриминационно поведение от страна на директора на училището спрямо жалбоподателя по нито един от защитените признаци и е отхвърлила жалбата му. Върховният административен съд, седмо отделение е приел, че обжалваното решение на КЗД е законосъобразно, постановено при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Установено е, че жалбоподателят е работил като учител от 1990 до 2010 г. В СОУ "Тодор Кирков" Ловеч. За същия период директор на училището е бил Симеон Колев. През целия период между тях са установени лоши отношения. През 2008 г. жалбоподателят е бил наказан с "предупреждение за уволнение" и е получавал най-ниската заплата за учител. Отказал е да подпише споразумения за увеличаване на трудовото възнаграждение. Не му е било предоставено преподаване по предмет "Човекът и природата" и часове по свободно избираеми и задължителни предмети. През 2010 г. е прекратено трудовото му правоотношение. Извършените проверки от контролните органи по искане на жалбоподателя не са установили нарушение на нормативните изисквания при определяне на трудовото възнаграждение и поведението на директора на училището. Прекратяването на трудовото правоотношение е прието за законосъобразно от съда. При тези данни законосъобразно и обосновано Върховният административен съд е приел, че жалбоподателят не е установил с представените от него доказателства да е носител на защитен съгласно Закона за защита от дискриминация признак, който да е в причинна връзка с неравно третиране, за да е налице нарушение на антидискриминационния закон. Липсват твърдения и доказателства защо жалбоподателят се счита за неравно третиран, т. е. дискриминиран - защото има определен произход, пол, семейно положение или имотно състояние, защото има определено лично или обществено положение или защото отношенията между него и директора на училището за период от двадесет години не са били никога добри. Не всяко неравно третиране представлява дискриминация, а само това, което е обусловено от защитен признак. Липсата на доказателства за наличие на такъв, носител на който да е жалбоподателя Ковачев лишават всяка една от формите на дискриминация от съществен елемент на фактическият им състав. Законосъобразен е изводът за липса на дискриминация. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Всички доказателства и доводи на страните са обсъдени. Правните и фактически изводи на съда се подкрепят от събрания доказателствен материал. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства не са относими към спора (искане за достъп до обществена информация и решение на органа по това искане). Останалите представени доказателства не са писмени такива по смисъла на чл. 219 АПК и не следва да се обсъждат. Не следва да се обсъждат и доводите в касационната жалба, които имат за предмет съществото на спора и които са били обсъждани от първата инстанция при постановяване на решението. Решението на Върховния административен съд, VII отделение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят Стойо Ковачев следва да бъде осъден да заплати на Симеон Колев разноски по делото за тази инстанция в размер на 150 лв. адвокатски хонорар, определен при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,