Решение № 2118 от 27.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на В. Христова, А. Ангелова и Д. Ангелова, чрез процесуалния им представител адв. Тодорова и впоследствие чрез адв. Георгиев, и на Кмета на община Асеновград, чрез процесуалния му представител юрк. Желязова, срещу решение 1443 от 25.07.2022г., постановено по адм. д. 2701/2021г. на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на В. Хубенова и Н. Хубенова е отменена заповед А 1758 от 10.09.2021г. на Кмета на община Асеновград, с която на основание чл. 192 ал. 2 от ЗУТ е учредено в полза на А. Ангелова, В. Христова и Д. Ангелова безсрочно право на преминаване през поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 51830.501.388 по кадастралната карта на [населено място], общ. Асеновград,, обл. Пловдив, през площ от 51 кв.м., при имот целият с площ от 817 кв.м., собственост на В. Хубенова и Н. Хубенова. С касационните жалби се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърдят неправилност на извода на съда за липса на предпоставки за прилагането на чл. 192 от ЗУТ, като навеждат съображения, че са представени доказателства, от които е видно, че няма съгласие за доброволно учредяване на право на преминаване, както и за това, че няма друго технически и икономически целесъобразно решение освен заложеното в оспорената заповед. Навеждат съображения и че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като при приети две противоречащи си експертизи е кредитирал едната без да изясни спорния въпрос до край и без да укаже на страните, че за някои обстоятелства не сочат доказателства. Най накрая посочва и че е неправилен извода на съда за допуснати в административното производство съществени нарушения. Касаторите физически лица искат оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или алтернативно настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора като отхвърли жалбата срещу заповедта. Касаторът кметът на община Асеновград иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Касаторите физически лица претендират разноски за двете инстанции. Ответниците В. Хубенова и Н. Хубенова не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежни страни адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че при издаване на заповедта компетентният административен орган кметът на общината е следвало да мотивира издадения акт в рамките на предвидените в чл. 192 ал. 2 ЗУТ предпоставки за издаването му, а именно да мотивира и докаже липсата на съгласие между собствениците на двата поземлени имота и друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. Приел е, че при издаване на заповедта административният орган не е установил по безспорен начин, че между собствениците на двата имота не е постигнато съгласие за преминаване през имота на Хубенови. Приел е и че административният орган не е изложил мотиви в заповедта и не е доказано от административният орган, че друго техническо решение е явно нецелесъобразно. Позовал се е на приетата по делото СТЕ, че има такива варианти без да ги посочва. Достигнал е и до извод за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно на чл. 26 ал. 1, чл. 34 ал. 1 и 3 и чл. 35 АПК, тъй като в административното производство не са участвали заинтересованите страни Хубенови в резултат на което се е стигнало до издаване на акт без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Поради това е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е неправилно. При правилно изложени предпоставки относно изискването на фактическия състав по чл. 192 ал. 2 ЗУТ, съдът неправилно, необосновано и в противоречие с материалния закон е приел липсата им. Съгласно посочената разпоредба на чл. 192 ал. 2 ЗУТ предпоставките за допускане на учредяване на право на преминаване с акт на кмета на общината са първо липса на постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и на второ място друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно. В настоящия случай при постановяване на оспореното съдебно решение първоинстанционният съд бланкетно е приел, че административният орган не е изследвал и не е събрал доказателства за липсата на постигнато съгласие между собствениците на двата имота и че друго техническо решение е явно нецелесъобразно. Съдът не е взел предвид и обсъдил представено по делото писмо от 20.02.2020г. /стр. 29 от делото/ от община Асеновград, с което е указано на искателите В. Христова и Ангелина и Д. Ангелови, че следва да представят доказателства за липса на постигнато съгласие, като в изпълнение на дадените с това писмо указания те са представили посочени такива, както и мотивирано предложение за техническото решение. Неправилно съдът е приел, че оспореният акт не е мотивиран съобразно предпоставките за учредяване на право на преминаване. Съгласно ТР 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотиви могат да се съдържат и в административната преписка по издаване на акта, като излагането на такива са гаранция за ненарушаване на правото на защита на адресата на акта, като в случая видно от представената административна преписка такива се съдържат предвид фактическия състав на чл. 192 ал. 2 ЗУТ. Съдът обаче не е съобразил така представените по делото доказателства. Неправилно и в противоречие със закона съдът, при постановяване на оспореното решение, не е взел предвид представените по делото доказателства, установяващи непостигането на съгласие за доброволно учредяване на право на преминаване представена изпратена нотариална покана до Надя и В. Хубенови за постигане на съгласие, ведно с констативен протокол от 14.10.2019г. на нотариус, с който се установява, че поканените лица Хубенови не са се явили в определения ден и час и не са откликнали на поканата за договаряне, възражение на Хубенови относно определяне на оценка на правото на преминаване през имота им, оспорването й. Всички тези доказателства установяват безспорно наличието на първата предпоставка по чл. 192 ал. 2 ЗУТ, а именно да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти. Необосноват и в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът на съда и за липса на събрани доказателства за наличие на втората предпоставка по чл. 192 ал. 2 ЗУТ, а именно друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Видно от приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, е налице друго такова техническо решение, а именно осигуряване на достъп откъм предвидената в действащия ПУП [улица], като обаче вещото лице е посочило, че тази улица не е реализирана към настоящия момент, като за първите имоти откъм източния й край собствениците са си осигурили предимно пешеходен достъп, като са прокарали пътеки до входните си врати. Имотите на запад по предвидената в ПУП улица, между които и този на касаторите, са с неосигурен достъп, като пространството пред имота на касаторите, където би следвало да преминава улицата по ПУП е силно неравно и наклонено. Установява се освен това, че изграждането на тази улица не е в програмата за скорошно изграждане на улици в [населено място]. Другият вариант посочен от вещото лице като възможен е именно по учреденото право на преминаване да бъде продължена като улица тупик. Т.е. от доказателствата се установява, че единственият предложен и възможен друг вариант, а именно достъп от предвидената по ПУП улица, която не е изградена, няма планове да бъде изградена и попада в неравен и наклонен терен е явно технически нецелесъобразен към настоящия момент. Като втори вариант от вещото лице е посочен този, който е приет и по оспорената заповед, а именно с удължаване на прохода през имота на ответниците по касация Хубенови с отреждането му за улица тупик. Т.е. от доказателствата се установява, че не е налице друго техническо решение, а единственото възможно по предвидената в ПУП улица е явно икономически нецелесъобразно и няма да бъде реализирано скоро от община Асеновград. Поради това е неправилен извода на съда за липса и на втората предпоставка по чл. 192 ал. 2 ЗУТ, като напротив от събраните по делото доказателства, се установява, че и тя е налице. Неправилно съдът е приел допуснати съществени нарушения с оглед неуведомяването на заинтересованите страни Хубенови за административното производство. Макар и това да представлява нарушение на административно производствените правила, то не е съществено, което да може да обоснове незаконосъобразност на заповедта, тъй като в съдебния административен процес страните могат да наведат също всички съображения, които биха могли да наведат и в административната фаза. С приключване на административното производство не се преклудира възможността на страните да навеждат възражения и да представят доказателства. Поради това и не е налице нарушение от категорията на съществените. Във връзка с гореизложеното е неправилен и необоснован извода на съда за незаконосъобразност на заповедта. Напротив от събраните доказателства се установява, че са били налице предпоставките за учредяване на право на преминаване по чл. 192 ал. 2 ЗУТ, поради и което оспорената заповед е материално законосъобразна, издадена без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Като е достигнал до обратен извод АС гр. Пловдив е постановил оспореното решение в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на Венета и Н. Хубенови срещу заповедта. Предвид изхода на спора са основателни исканията на касторите за присъждане на разноски. По отношение на касаторите физически лица следва да бъдат присъдени съобразно представените доказателства за строени такива, а именно за заплатената държавна такса в общ размер на 210 лв. и за процесуално представителство пред настоящата инстанция в общ размер от 880 лв. и за първата инстанция в размер на 600 лв. По отношение на касатора кмета на община Асеновград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 70 лв. на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение