Решение № 4586 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16441/2009 г.

Решение № 4586 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16441/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 13.11.2009 г. по адм. д. № 74 от 2009 г. Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Илия Дончев Цонев от Велико Търново против решение № 6 от 13.01.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 915 от 26.09.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано право пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, АЛ. 1 ПЗР на КСО. Против това решение на административния съд Илия Дончев Цонев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Пенсионният орган е приел, че Илия Дончев Цонев /касатор в това производство/ има 13 години, 6 месеца и 14 дни осигурителен стаж от II категория труд и 24 години, 3 месеца и 4 дни осигурителен стаж от III категория, но понеже няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, е отказал да му отпусне пенсия на основание § 4, АЛ. 1 ПЗР на КСО. Спорът в същност е за категорията на труда на длъжностите "началник смяна" и "организатор производство" в "Битова електроника", АД - Велико Търново, какъвто е осигурителният стаж на Илия Дончев Цонев за времето от 27.09.1982 г. до 07.12.1982 г. /2 месеца и 10 дни/ и от 27.11.1985 г. до 01.12.1992 г. /7 години и 4 дни/ и ако се приеме, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, дава основание за пенсиониране при 15 години трудов стаж от същата категория. С т. 23 ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на "галванотехниците" и "термистите" на хромови, оловни и цианови вани. По т. 66г ПКТП (отм.) от втора категория се зачита и трудът на галванотехниците и термистите, които не са включени в т. 23 от същия правилник. Административният съд е приел, че посоченият осигурителен стаж за времето от 27.09.1982 г. до 07.12.1982 г. /2 месеца и 10 дни/ и от 27.11.1985 г. до 01.12.1992 г. /7 години и 4 дни/ на длъжностите "началник смяна" и "организатор производство" не се обхваща от т. 23 ПКТП /отм., тъй като тази разпоредба се отнася само до галванотехниците и термистите на хромови, оловни и цианови вани. Това становище на административния съд е правилно. От втора категория по т. 23 ПКТП (отм.) е категоризиран само трудът на работниците, назначени на длъжности "галванотехник" и "термист" на оловна, цианова и хромова вана в всички предприятия в които се използват такива вани. Поддържащият тези съоръжения персонал не се обхваща от чл. 23 ПКТП (отм.) и на основание т. 66 от същия трудът им е от трета категория. В случая не може да се приложи т. 23 ПКТП (отм.), както е поискано от касатора, тъй като в него са посочени изчерпателно работниците, назначени на работа на посочените типове вани с длъжности "галванотехник" и "термист". Това положение не дава основание за едно по широко тълкуване като се обхванат и други работници, които не са назначени на длъжности "галванотехник" и "термист", като напр. "началник смяна" и "организатор производство", какъвто е бил касаторът. Правилно административният съд е оставил без внимание удостоверения № 883 от 26.11.2008 г. и № 306 от 11.05.2009 г., тъй като обстоятелствата, които се установяват с тези удостоверения, не са такива, които са включени в изплащателните ведомости или други книжата, водени от осигурителя и извлечени от тях. Това са свидетелски показания на лицата, подписали удостоверенията, които не са събрани по установения начин. Също така правилно административният съд е оставил без внимание свидетелските показания, тъй като обсъждането им не би било в полза на касатора, а напротив в тях административният съд би намерил още едно основание за непризнаване на осигурителния стаж от втора категория. От тези показания се вижда, че касаторът като "началник смяна" и "организатор производство" не е бил от работниците, непосредствено обслужващи оловна, цианова и хромова вана, а е имал ръководни и контролни функции, тъй като се е занимавал с организиране на работния процес, получаване на материали, отчитане на готовата продукция и др. и поради това неговото работно място не е било при "галванотехниците" и "термистите", а е имал отделна канцелария. Очевидно е, че трудовите функции на "началник смяна" и "организатор производство" не са били идентични на трудовите функции на галванотехниците и термистите. Независимо от това, категорията на труда не може да се доказва със свидетелски показания. Съвкупната преценка на доказателствата води до извода, че "началник смяна" и "организатор производство" не е бил едновременно с това и галванотехник или "термист, поради което трудовият стаж на тези длъжности не е положен при условията на т. 23 ПКТП (отм.). По делото не е установено, че касаторът е бил назначен на длъжностите "началник смяна" и "организатор производство", а фактически е изпълнявал работа на "галванотехник" или "термист", поради което в случая е неприложима т. 67 ПКТП (отм.). С оглед на това твърдението на касатора, че е изпълнявал друга длъжност - на галванотехник или "термист, не може да се приеме за доказано. При пенсиониране лицето ползва категорията труд на длъжността, на която е назначен и се води по първично-отчетната документация. След като касаторът е бил "началник смяна" и "организатор производство", той не може да ползва правата по т. 23 ПКТП (отм.). Така е преценил и административния съд. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, АЛ. 1 ПЗР на КСО поради неизпълнение на условието за положен труд от втора категория с продължителност 15 години, са издадени при спазване на процесуално правните и материално правните предпоставки за законосъобразност и като ги е потвърдил, административният съд е постановил правилно решение. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Ето защо решението му поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,