Решение № 8509 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2017 г.
ВАСVII отделение06.06.2019 г.докладчик т Павлина Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1894 от 30.10.2017 г. по адм. д. № 485/2017 г. на Административен съд Варна, в обжалваната част. Осъжда С. Иванова да заплати на Община Варна разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8509 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13966/2017 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Иванова срещу решение № 1894 от 30.10.2017 г. по адм. д. № 485/2017 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена подадената от нея жалба срещу Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-8611/26.10.2016 г., издаден от орган по приходите при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/ за данъчен период /д. п. / 2015 г.: за недвижим имот с адрес [населено място], [район], [адрес] представляващ земя и сграда, с партиден № 4508051102003 – ДНИ в размер на 45. 89 лв. и ТБО в размер на 22, 49 лв. и за недвижим имот с адрес [населено място], [район], [адрес], представляващ земя и сграда, с партиден № 4508051102001 – ДНИ в размер на 27, 52 лв. и ТБО в размер на 50, 77 лв., платени в срок до 30 април за цялата година с 5 на сто отстъпка. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 15.11.2017 г., при връчено съобщение за решението на 6.11.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не дължи ДНИ и ТБО за използваната по силата на учреденото с нотариалния акт вещно право на ползване като тераса покривна железобетонна плоча с полезна площ от 40 кв. м. Описаният обект няма самостоятелен характер, а е елемент – покрив, на пристроената към жилищния блок, в който се намира собствения на жалбоподателя имот, стопанска сграда /офис/. Съгласно нотариален акт, вписан в Служба по вписванията с № **, том XII от 28.06.1999 г., на Г. Иванов е учредено пожизнено право на ползване върху покривна железобетонна плоча, която се използва като тераса на притежаваното от него жилище. Тоест, тя функционира при договаряне на вещно право на ползване от собствениците на ап. 3 – сем. Иванови, като присъща част от жилището им, защото не може да функционира самостоятелно; тя се използва като покрив на масивна едноетажна пристройка офис – строеж IV категория /чл. 137 от ЗУТ/, а от друга страна е тераса, обслужваща жилище в жилищна сграда – строеж IV категория /чл. 137 от ЗУТ/. Съдът приел, че терасата не отговаря на изискванията на § 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ за "обект", а функционира при договаряне на вещно право на ползване на собствениците на ап. 3 – сем. Иванови, като присъща част към жилището им и за определянето на данъчна оценка във връзка с установяването на размера на дължимите ДНИ и ТБО за недвижими имот, находящ се в [населено място], [адрес], процесната покривна железобетонна плоча, използвана като тераса на този имот, подлежи на облагане за целите на ЗМДТ. За неоснователно е прието становището, че терасата неправилно е категоризирана като второстепенна сграда по Приложение № 2 към ЗМДТ. В таблица № 1 към ал. 2 на чл. 5 от Приложение № 2 лимитативно са изброени видовете конструкции и използваните за тях кодове, като имот с партиден № 4508051102003, находящ се в [населено място], [адрес], е от вида конструкция, обозначена с код МЗ. Доколкото използваната тераса е присъща част от жилищния имот, има характер на обект върху терени за жилищно строителство по смисъла на чл. 5, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ – обори, хамбари, навеси с оградни стени и други. При определянето на тази категория обекти на облагане законодателят е възприел подход на неизчерпателното им изброяване, като по този начин е дал възможност за администрацията да квалифицира като такъв обект всяка сграда или част от нея, която не попада в нито една от останалите категории по чл. 5, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Приложение № 2 към ЗМДТ, тъй като не е възможно със законова разпоредба да се обхванат всички възможни хипотези. Изцяло съобразен с приложение № 2 от ЗМДТ е и образецът на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, която попълват собствениците и носителите на ограничени вещни права върху недвижими имоти. В част II, т. 1 от декларацията са изброени отделните видове сгради в зависимост от тяхното предназначение, като същите съвпадат с посочените в чл. 5 от приложение № 2. В т. 1, б. "г" от декларацията, касаеща жилищни сгради, е посочено "друга второстепенна сграда (обори, хамбари, навеси и др.)", което напълно съответства на чл. 5, ал. 5, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Неправилно в жалбата се сочи, че за да подлежи на облагане с ДНИ обект от този вид, следва да отговаря на изискванията на ЗУТ за допълващо застрояване в урегулираните поземлени имоти. Правните норми на ЗУТ уреждат обществените отношения, свързани с устройството на територията, докато ЗМДТ регламентира видовете местни данъци и такси, поради което законодателният подход при определяне на обектите в двата нормативни акта е възможно да е различен в зависимост от целите на съответния закон. Освен това в чл. 20, ал. 2 от ЗУТ, в който са изброени видовете допълващо застрояване, изрично са посочени обслужващи и второстепенни постройки, каквато е и процесната тераса към жилищния имот, собственост на жалбоподателя, доколкото представлява таван и обслужва пристройка, изградена на приземния етаж към сградата, в която се намира жилището на жалбоподателката. Решението е правилно. Неправилно съдът е приел, че конструкцията ползвана като тераса не представлява отделен обект на собственост, а е присъща част от жилището, но правилно е приел, че административният орган е спазил изискванията за категоризация на обекта като второстепенна сграда по Приложение № 2 към ЗМДТ. В таблица № 1 към ал. 2 на чл. 5 от Приложение № 2 са изброени видовете конструкции и използваните за тях кодове, като имот с партиден № 4508051102003, находящ се в [населено място], [адрес], е от вида конструкция, обозначена с код МЗ, има характер на обект върху терени за жилищно строителство по смисъла на чл. 5, т. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ – подобно на навес с оградни стени. Установено е, че обектът е построен въз основа на придобито с нотариален акт вещно право на ползуване върху покрив на съседна сграда, който е на едно ниво с апартамента на жалбоподателя и видно от заключенето на вещото лице и приложените снимки на обекта, постройката не е иманентна част от жилището, а е присъединена към него и се намира върху покрива на съседна сграда, долепена до сградата, в която се намира жилището на жалбоподателя, на нивото на апартамента на жалбоподателя. Както сочи вещото лице, съгласно допълнителните разпоредби на ЗУТ т. 59 от пар. 5 "тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена, но в случая описаният обект не е част от жилището, а допълнително е присъединен към него. Съгласно чл. 108, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. в жилището се предвиждат отворени пространства -балкони, лоджии и тераси. В случая обектът не е предвиден към жилището, а е присъединен към него от съседна сграда. Правилно е прието, че конструкцията има характер на обект върху терен за жилищно строителство и фактически е изпълнен като такъв и въз основа на учредено вещно право на ползуване на покрив на чужд имот е построен обект. В нотариалният акт за собственост на Г. Иванов също е посочено, че е пристроена към жилищния блок стопанска сграда, използвана като тераса на описаното жилище. Жалбоподателят не е декларирал площта на конструкцията ползвана като тераса като част от жилището. Жалбоподателят е декларирал обекта като същия вид, какъвто е определен от административния орган при определяне не данъка. В случая има два обекта на собственост. Освен конструкцията, ползвана като тераса, друг обект на собственост е придобитото с нотариален акт вещно право на ползуване върху покрив на съседна сграда, което е използувано /вместо върху земя или право на строеж/ за да се изгради и държи върху този терен конструкция към жилището на жалбоподателя, намиращо на същото ниво. Изчисляването на данъчната оценка на правото на ползване се извършва съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ раздел VII Данъчна оценка на правото на ползване по формулата на чл. 23, като данъчната оценка на правото на ползване се определя по формула включваща данъчната оценка на имота или на част от него в левове, върху който се учредява правото и и коефициент, отчитащ срока, за който е учредено правото, но този обект на собственост не е предмет на оспорения пред съда АУЗД. С оглед на това неотносими са доводите в касационната жалба, че данъчната оценка върху вещното право на ползване не е изчислена по правилата на чл. 23 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Неотносими са твърденията, че придобитото с нотариален акт вещно право на ползуване на покрив на съседна града е индивидуална собственост, като учредено на съпруга срещу сума, включваща извършена от него адвокатска услуга, тъй като данъчната оценка на вещното право на ползуване не е предмет на оспорения пред съда АУЗД. Няма спор, че обектът, който е построен върху покрива е построен при режим на съпружеска имуществена общност, поради което правилно е прието, че е съсобствен на жалбоподателя. Неоснователно се твърди, че разноските по делото не са правилно присъдени. Разноски са присъдени само на административния орган, тъй като жалбата е отхвърлена изцяло. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение