Решение № 13501 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2020 г.

Решение № 13501 от 30.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6931/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Велико Търново, приподписана от юрк. Мундова, и на М. Диксокова от [населено място], приподписана от адв. Константинова, против решение № 414/16.04.2020 г. на Административен съд – Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 921/2017 г.

С касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново се обжалва решението на административния съд в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000416005391-091-001/28.07.2017 г., поправен с РА за поправка № П-04000417136564-003-001/14.08.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, и в полза на жалбоподателката са присъдени разноски в размер на 2 219. 40 лв. Твърди се, че в посочената му част същото е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представения списък на разноските в общ размер 9 775. 08 лв.

Ответницата по касационната жалба – М. Диксокова оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Константинова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на М. Диксокова решението на административния съд се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против РА, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 866. 73 лв. Твърди се, че в посочената му част то е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на разноски, като за касационната инстанция те са посочени в представения списък на разноските в общ размер 1 289. 79 лв.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Мундова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия касационен състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни против съответните части от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятни за тях, са допустими.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-04000416005391-091-001/28.07.2017 г., поправен с РА за поправка № П-04000417136564-003-001/14.08.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с решение № 275/30.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с които на ревизираното лице М. Диксокова, са определени върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ задължения за: 1. данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода 2010 г. – 2014 г. в общ размер 84 993. 77 лв. и лихва – 41 323. 88 лв.; 2. задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за периода 2011 г. – 2014 г. за: ДОО – 7 899. 11 лв. и лихва – 3 242. 40 лв., вноски за ЗО – 4 936. 95 лв. и лихва – 1 917. 32 лв.; за ДЗПО-УПФ – 3 085. 59 лв. и лихва – 1 917. 32 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, както и че актът е издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство. След изключително подробно обсъждане на доказателствата, събрани в ревизионното и съдебното производство /писмени и гласни/, на изложените в РД, РА и в решението на решаващия орган мотиви, както и доводите на жалбоподателя, съдът е обосновал извод за това, че не е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК /несъответствие между доходите и имущественото състояние на ревизираното лице/, съответно – превишение на стойността на имуществото над доказаните приходи и доходи, представляващо основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, и е отменил РА за установените с него задължения за данък и ЗОВ заедно с лихвите за забава върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Потвърдил е РА в частта му, в която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Великотърновския административен съд като валидно и допустимо. Правилно съдът е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, както и че РА е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК.

По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП" – Велико Търново:

1. Първият спорен между страните въпрос е този за размера на наличните парични средства в брой /извън банковите сметки/, с които ревизираното лице е разполагало към 01.01.2010 г.

Според първостепенния съд жалбоподателката е доказала, че е разполагала с налични суми към 01.01.2010 г. в размер на 312 700 лв. /28 000 лв. по кредитни карти от ОББ, 165 000 лв., предоставени от ОББ като ипотечен кредит, и 119 700 лв., получени от П. Иванов/. В началното салдо за 2010 г. съдът не е включил признатите от приходната администрация 5 000 лв. Прибавил е 16 000 лв., които според него са част от получените през 2009 г. заеми от нейния брат С. Костадинов и съпругата му Ю. Костадинова.

Настоящата касационна инстанция преценява като неправилен изводът на съда за това, че М. Диксокова е доказала, че към 01.01.2010 г. е разполагала с 328 700 лв., поради следното:

От ОББ АД в хода на ревизията е представен договор от 10.07.2007 г., според който банката издава на М. Диксокова кредитна карта с кредитен лимит 20 000 лв. Не е представено извлечение за движението по тази кредитна карта от 10.07.2007 г. до 01.07.2008 г., но от представеното такова се установява, че на 05.07.2008 г. салдото по сметката е – 203. 56 лв., т. е. сумата от 20 000 лв. е изтеглена преди тази дата. От банката е представен и договор от 26.11.2008 г., според който на М. Диксокова е предоставена кредитна линия в размер на 8 000 лв. Според извлечението от сметката, на 27.11.2008 г. е изтеглена сума в размер на 7 910 лв., платена е годишната такса в размер на 80 лв. и дължимата сума към тази дата е в размер на 8 007. 48 лв. При тези данни необосновано първостепенният съд приема, че сумата в размер на 28 000 лв., предоставена на жалбоподателката от ОББ по двете, издадени й кредитни карти, е била налична и към 01.01.2010 г. Извлеченията, предоставени от банката, сочат, че в процесния период от време /2010 г. – 2014 г./ тя е възстановявала суми по кредитите и е теглила от разполагаемите средства, което е взето предвид от ревизиращия екип, но то не означава, че 28 000 лв. следва да се признаят като налични към 01.01.2010 г., противно на приетото от съда.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че с договор от 01.06.2006 г. ОББ АД предоставя на М. Диксокова ипотечен кредит в размер на 181 000 лв. за реконструкция и ремонт на недвижими имоти: апартамент № 9 с площ 145. 51 кв. м. с прилежащо избено помещение № 7, ателие № 7 на две нива с площ на долната част 26. 40 кв. и на горната част 20 кв. м. и търговски обект /магазин/ със застроена площ 21. 35 кв. м., находящи се в построена сграда върху държавно място от ЖСК в [населено място], [адрес]. Ипотека върху така описаните недвижими имоти и върху поземлен имот в [населено място] заедно с построените в него къща и стопански постройки е учредена с НА № 1189 от 01.06.2006 г.

Безспорно също така е установено, че с договор от 23.11.2007 г. ОББ АД е предоставила на П. Иванов ипотечен кредит в размер на 120 000 лв. С НА № 1163 от 23.11.2007 г. е учредена ипотека за обезпечаването му върху недвижим имот - апартамент № 12 с прилежащото му избено помещение и върху гараж № 2, находящи се в [населено място], [адрес], собственост на майката на жалбоподателката М. Костадинова. Според споразумението между кредитополучателя и М. Диксокова от 26.11.2007 г. П. Иванов предоставя на М. Диксокова 119 000 лв. от така получената сума, които превежда по личната й сметка в ОББ АД, а тя се задължава да внася ежемесечно погасителните вноски. От представеното извлечение от банковата сметка, по която е отпуснат кредитът, се установява, че сумата от 120 000 лв. е усвоена на 26.11.2007 г., като част от нея в размер на 119 700 лв. е преведена по сметката на М. Диксокова. Погасителните вноски до 30.04.2013 г. са правени от М. Диксокова. Последната погасителна вноска в размер на 117 300 лв. е направена на 07.08.2013 г. от М. Иванов. Според споразумението между П. Иванов и М. Диксокова с дата 08.08.2013 г. сумата от 117 300 лв. е преведена по сметката на ОББ от М. Иванов в качеството му на купувач на ипотекирания недвижим имот. След погасяването на задълженията по кредита е останала сума в размер на 10 000 лв., която е изтеглена от П. Иванов и е предадена на М. Диксокова. Подписите върху споразумението удостоверяват предаването на тази сума.

В хода на ревизията М. Диксокова е декларирала, че на 04.01.2010 г. е получила заем от нейния брат С. Костадинов в размер на 8 000 лв. и от съпругата му Ю. също в размер на 8 000 лв. При извършените насрещни проверки Костадинови са потвърдили предоставянето на заемите и са дали писмени обяснения, според които те са върнати до края на 2010 г. В съдебното производство от страна на жалбоподателката са представени извлечения от сметките на кредитните карти на С. Костадинов и Ю. Костадинова. От това на С. Костадинов се установява, че договореният овърдрафт е 9 000 лв., но няма наличност към 30.01.2009 г. На 14.03.2009 г. е изтеглена сума в размер на 7 400 лв., а на 18.11.2009 г. – 4 600 лв. През 2009 г. и 2010 г. погасителните вноски са правени от М. Диксокова /през 2010 г. 240 лв. са внесени от С. Костадинов/. През 2012 г. и 2013 г. погасителни вноски са правени и от двамата. Според извлечението от сметката по кредитната карта на Ю. на 14.03.2009 г. е изтеглена сума в размер на 8 700 лв., а на 18.11.2009 г. е изтеглена сума в размер на 4 700 лв. Погасителните вноски през 2009 г. и 2010 г. са правени от М. Диксокова с изключение на една в размер на 650 лв., направена от Ю. през м. април. През 2011 г. и 2012 г. погасителни вноски са правени, както от Костадинова, така и от Диксокова.

Изводът си, че жалбоподателката е разполагала към 01.01.2010 г. със 119 000 лв., получени на 26.11.2007 г. от П. Иванов, както и със 165 000 лв., част от получените през м. юни 2006 г. 181 000 лв. от ОББ като ипотечен кредит, и 16 000 лв. по кредитните карти, предоставени от Костадинови, съдът е обосновал със свидетелските показания на брата на жалбоподателката и неговата съпруга, на съпруга и майката на жалбоподателката, според които около 15 000 лв. от получения заем от ОББ през 2006 г. били похарчени за ремонт, а останалите пари били съхранявани в каса в дома на брата С. Костадинов и съпругата му Ю. с оглед инвестиционните намерения на жалбоподателката и нейния съпруг за закупуване на недвижим общински имот.

По отношение на ипотечния кредит от ОББ в размер на 181 000 лв., получен през 2006 г., ревизираното лице е дало писмени обяснения в хода на ревизията с вх. № 6298/12.04.2017 г., според които средствата били отпуснати за ремонт и са използвани за тази цел. Основателен е и доводът на касатора, че във връзка със стойността на преустройствата и ремонтите на собствените недвижими имоти, придобити през 1997 г., не са представени доказателства по делото. Само свидетелят Н. Диксоков определя тази стойност на 15 000 лв. В така дадените писмени обяснения ревизираното лице не е твърдяло, че сумата от 119 000 лв., получена от П. Иванов, неин кум, е била налична към 01.01.2010 г., противно на приетото от съда, а само е обяснило защо са превеждани суми по неговата сметка, като е потвърдило предоставянето на кредита при усвояването му. Що се отнася до кредитните карти, издадени на С. Костадинов и Ю. Костадинова, обстоятелството, че по тях погасителни вноски са правени както от жалбоподателката, така и от Костадинови, не позволява да се направи категоричен извод относно това какъв е размерът на сумите, които през 2009 г., са били предоставени на М. Диксокова, а доколкото според представените договори и разписки, е предоставен заем в размер на 16 000 лв. на 04.01.2010 г., което се опровергава от извлеченията от сметките, според които суми в различни от посочения размери са изтеглени през 2009 г., необосновано съдът е приел, че към 01.01.2010 г. жалбоподателката е разполагала именно с 16 000 лв.

Вярно е също така, че нито при предварителната проверка, предхождаща ревизия и обхващаща периода 2009 г. – 2014 г., нито в ревизионното производство, е установено придобиването на недвижими имоти или други вещи на значителна стойност от съпрузите Диксокови, а и според свидетелските показания инвестиционните намерения не били реализирани, както е посочил съдът в своите мотиви, но без доказателства за действително направените от семейството разходи в периода 2006 г. – 2008 г., в това число за ремонтните дейности, както и за целия период на обучението на дъщерята М. Диксокова в Англия, потвърдено от свидетеля Диксоков, е невъзможно да бъде установен по категоричен начин размерът на наличните към 01.01.2010 г. парични средства, с които жалбоподателката е разполагала. Възможно е, както е посочил административният съд в своите мотиви, семейството на жалбоподателката действително да е събирало пари за закупуването на общински имот, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите, но не може да се приеме, че през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. банковата система е била толкова несигурна, че се е налагало получените заемни средства от ОББ в размер на 181 000 лв. и 119 000 лв., както и тези по кредитните карти, да бъдат изтеглени веднага след отпускането им от банковите сметки на жалбоподателката и на притежателите на двете кредитни карти, за да се съхраняват в каса в дома на брата, при положение, че се изчаква обявяването на търг от общината за закупуване на недвижим имот. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата на касатора, е обстоятелството, че независимо от липсата на реализация на инвестиционните намерения и при положение, че е ипотекиран апартамент, собственост на майката на жалбоподателката, през 2013 г. остатъкът от задължението по ипотечния кредит не е бил погасен и се е наложило да бъде продаден ипотекираният имот.

Що се отнася до непризнатите от съда като налични към 01.01.2010 г.: 40 000 щ. д., представляващи спестявания на съпруга Н. Диксоков от работа в Австрия по митнически декларации от 1994 г. – 1996 г., за които в неговия РА е прието, че са използвани за построяването на недвижимите имоти, придобити през 1997 г.; 50 000 лв., получени като дарение от бащата К. Костадинов съгласно договор от 17.01.2004 г., и 60 000 лв. от майката М. Костадинова, получени на 07.07.2010 г., срещу непризнаването на които основно се възразява в касационната жалба на М. Диксокова, следва да се посочи, че за касационната жалбоподателка не е налице правен интерес от оспорването на първоинстанционното решение в частта му, в която е отменен РА, а мотивите на решението не подлежат самостоятелно обжалване.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че от страна на жалбоподателката Диксокова в ревизионното производство и в съдебното производство не е доказано, че към 01.01.2010 г. е разполагала със сума, по-голяма от признатите от ревизиращия екип 5 000 лв.

Вторият, спорен между страните въпрос в съдебното производство пред първата инстанция, е свързан с основния разход, установен от ревизиращия екип, във връзка с който е констатирано и несъответствието между доходите и имущественото състояние на ревизираното лице, а именно вноските в предприятието на дружеството, чийто собственик на капитала е то заедно със съпруга си до 21.08.2013 г., и едноличен собственик до 09.04.2015 г. Според ревизиращия екип по представените в хода на ревизията на "Тиба 15" ЕООД /предишно наименование "МНМДи" ЕООД/ извлечения от сметка 499/1 са осчетоводени кредитни обороти по години, както следва: 2010 г. – 161 300 лв.; 2011 г. – 132 800 лв.; 2012 г. – 105 000 лв.; 2013 г. – 134 000 лв.; 2014 г. – 52 000 лв., т. е. внесени суми в касата на предприятието.

Съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Такива решения на общото събрание на съдружниците /чл. 136, ал. 1 ТЗ/ не са представени. Нито един от двамата съдружници не твърди да са вземани такива решения. Според счетоводителя сумите били внасяни с приходни касови ордери /ПКО/, а не по банковата сметка на дружеството, които обаче също не са представени по делото. Към ревизионната преписка са приобщени РА и ревизионен доклад /РД/, издадени на "Тиба 15" ЕООД след проведена ревизия по ЗДДС и ЗКПО за периода 2010 г. – 2014 г. Според мотивите в РД и РА дружеството не е представило никакви счетоводни документи, поради което задълженията са определени въз основа на подадените ГДД, баланс към ГДД и ОПР. Въпросът за това правилно ли е определен размерът на задълженията към собственика с процесния РА не е изследван от съда, тъй като жалбоподателката е отрекла внасянето на суми по сметката на собствениците /собственика/.

Според органите по приходите на 29.02.2008 г. "МНМДи" ООД закупува търговски обект – кафе и снек бар на ул. "Славянска" № 2 в груб строеж, които след това довършва и обзавежда. Отчетените разходи за придобиване на ДМА са в размер на 333 182. 92 лв. Във връзка с придобиването им са представени договори за кредити, отпуснати на дружеството, в общ размер 335 000 лв. При тези данни ревизиращият екип не твърди, че тези ДМА са придобити с лични средства на М. Диксокова. От друга страна установява, че в периода 2010 г. – 2014 г. дружеството е закупило и изписало стоки, във връзка с реализацията на които не е отчело приходи в общ размер 593 117. 95 лв. В ревизионното производство на "Тиба 15" ЕООД също е установено, че стоките, придобити по издадени на дружеството фактури от негови доставчици, не са заведени по стоковата сметка и във връзка с реализацията им дружеството не е отчело приходи от продажби, които за 2010 г. са в размер на 151 381. 78 лв. след приспадане на признатите разходи; за 2011 г. – 54 767. 28 лв.; за 2012 г. – 83 167. 66 лв.; за 2013 г. – 200 776. 34 лв., за 2014 г. – 25 742. 49 лв. С РА са установени задължения за корпоративен данък в общ размер 35 133. 92 лв. и лихва – 5 228. 08 лв. и за ДДС в общ размер 505 420. 57 лв. и лихва – 166 612. 82 лв. При така установените факти в самия РД към процесния РА на стр. 69 съставителите му достигат до извода, че внесените суми по сметка на собственика всъщност са неотчетените приходи от продажби, което логично от счетоводна гледна точка е било необходимо с цел наличието на средства в дружеството за финансиране на осъществяваната от него дейност, в т. ч. закупуване на стоки. С оглед изложеното правилни са изводите на първостепенния съд, че от ревизираното лице не са направени в действителност разходи от лични средства в полза на "МНМДи" ООД /ЕООД/ за покриване на загуби и поради временна необходимост от парични средства.

Правилни са изводите на съда и за това, че сумите, преведени от банковите сметки на жалбоподателката по сметката на нейната дъщеря М. Диксокова, са с предназначение за издръжката на дъщерята в Англия, както и че не е доказано по категоричен начин връщането на част от тях от дъщерята на майката, вкл. за 2013 г., независимо от изложените противоречиви мотиви.

Правилно също така съдът е преценил като необективна използваната от органите по приходите методика за определяне на съотношението между доходите на ревизираното лице и имущественото му състояние за всеки един от данъчните периоди като разлика между наличните в началото на периода парични средства заедно с наличните по банковите сметки от една страна и направените разходи заедно с наличните, в т. ч. по банковите сметки в края на периода, поради което не е кредитирал съдебно-счетоводните експертизи /основна и допълнителни/. Това е така, защото след като е поискал от ревизираното лице да декларира наличните парични средства в началото и в края на всеки един от данъчните периоди, екипът не е възприел декларираните към 01.01.2010 г. налични парични средства в размер на 260 000 лв. с мотиви, че за това твърдение не са представени доказателства. Без наличието на каквито и да било доказателства обаче той приема част от декларираните налични парични средства в края на всеки данъчен период, намалени с непризнатите 260 000 лв. Така за 2010 г. паричните средства в началото на периода са 5 000 лв. и 377. 37 лв. по банковите сметки /общо 5 377. 37 лв. / според таблицата в РД, а в края на периода следва да има налични средства в размер на 60 405. 42 лв. /декларираните от жалбоподателката, намалени с непризнатите 260 000 лв. /, намалени с отрицателното салдо по банковите сметки – 488. 71 лв. или 59 916. 71 лв.

Разходите за 2010 г. правилно са установени от съда в размер на 88 710. 96 лв., а доходите са доказани в размера, посочен в РД – 45 633. 73 лв. при налични преди 01.01.2010 г. – 5 377. 37 лв. При липсата на налични парични средства по банковите сметки в края на периода превишението на разходите е в размер на 37 699. 86 лв., поради което е неправилен изводът на съда, че за 2010 г. не е доказано основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, съответно не е налице данъчна основа, върху която се дължи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и ЗОВ.

При липсата на налични средства към 01.01.2011 г., вкл. по банковите сметки, и при доказани постъпления според РД в размер на 34 428. 96 лв. и разходи в размер на 78 919. 35 лв. салдото в края на 2011 г. е отрицателно /-44 490. 39 лв./, поради което изводите на съда за липсата на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, позволяващо определяне на данъчна основа по ал. 2, върху която се дължи данък и ЗОВ за 2011 г., са неправилни.

За 2012 г. не се установяват налични средства в началото на периода, но са налични 544. 07 лв. в края на периода по банковите сметки. Постъпленията са в размера, установен по РД, а именно – 26 025. 23 лв., а разходите – 77 115. 85 лв. Разликата между разходите и наличната сума по банковите сметки /77 659. 92 лв. / и постъпленията в размер на 26 025. 23 лв. е отново отрицателна величина /-20 133. 51 лв. /, поради което е налице данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, подлежаща на облагане.

За 2013 г. правилно съдът е увеличил постъпленията с 10 000 лв., получени от П. Иванов, и ги е определил на 101 704. 96 лв. Наличните по банковите сметки суми са в размер на 544. 07 лв. в началото на периода. Доказаните от приходната администрация разходи са в размер на 96 243. 58 лв. Салдото за 2013 г. е положително /6 005. 45 лв. /, поради което решението на първостепенния съд, с което е отменен РА в частта му относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и ЗОВ заедно с лихви за забава върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е правилно и законосъобразно.

За 2014 г. обаче разходите в размер на 33 142. 29 лв. превишават постъпленията в размер на 16 906. 22 лв., поради което е налице данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 16 236. 07 лв., подлежаща на облагане с данък и ЗОВ.

По така изложените съображения оспореното решение на Административен съд – Велико Търново следва да се отмени в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2014 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ЗОВ и лихви, и делото да се върне за ново разглеждане от същия съд за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изчисли размера на дължимите данък, ЗОВ и лихви за тези периоди. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноски за воденето на делото пред Върховния административен съд. Като правилно и законосъобразно оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила в частта му, в която е отменен РА относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, ЗОВ и лихви върху данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2013 г.

Касационната жалба на М. Диксокова е неоснователна. Правилни са изводите на административния съд за наличието на доход, подлежащ на облагане на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, формиран от преведените суми по банковите сметки на ревизираното лице, за които не се доказва основание. Както беше посочено по-горе, доводите, наведени в тази касационната жалба, касаят непризнатите от съда дарения от майката и бащата на Диксокова, както и непризнатите като налични 40 000 щ. д., представляващи спестявания на нейния съпруг Н. Диксоков, които обстоятелства не са относими към потвърдената от съда част от РА. Във връзка с решението по същество на спора на страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлена част от жалбата против РА.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК Върховният административен съд, първо отделение