Решение № 3755 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12512/2020 г.

Решение № 3755 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12512/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Т. К., срещу решение № 4956/24.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1162/2020 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отменена по жалба на "Софармаси 12" ЕООД заповед № РД-11-19/3.01.2020 г., издадена от директора на СЗОК, в частта й, с която по т. 1 е наложена финансова неустойка по чл. 42, ал. 1, т. 5, б. "а" от договор № 22727/1.04.2016 г. в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 2 от договора за 2016 г. и по т. 4 е наложена финансова неустойка общо в размер на 100 лева на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от договора за 2016 г. за два броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора за 2016 г. по 50 лева за всяко едно от двете нарушения. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдена издадената заповед за налагане на санкции в частта й по т. 1 и т. 4. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – "Софармаси 12" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя В. В., с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповед № РД-11-19/3.01.2020 г., издадена от директора на СЗОК, в частта й, с която по т. 1 е наложена финансова неустойка по чл. 42, ал. 1, т. 5, б. "а" от договор № 22727/1.04.2016 г. в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 2 от договора за 2016 г. и по т. 4 е наложена финансова неустойка общо в размер на 100 лева на основание чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от договора за 2016 г. за два броя нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора за 2016 г. по 50 лева за всяко едно от двете нарушения. Заповедта е издадена във връзка с извършена проверка на 16.12.2019 г., назначена със заповед № РД-24-573/16.12.2019 г., при която са констатирани нарушения, свързани с отпуснати лекарствени средства на ЗОЛ. Резултатите са обективирани в констативен протокол № А-573/16.12.2019 г. По т. 1 от заповедта проверяващите констатират, че в аптеката е изпълнена рецептурна бланка № 1641/15.02.2019 г., по която са отпуснати 2 опаковки AF408 – Janumet 50 mg., табл. Рецептурната бланка е без подпис на получателя на лекарствения продукт. Нарушението е квалифицирано по чл. 13, ал. 5 от ИД № 227274/1.04.2019 г. По т. 4 констатираните нарушенията са две, а именно: за изпълнени в аптеката РБл: 1) на 5.09.2018 г. е изпълнена РБл № 7664/5.09.2018 г. на Л. Г., по която е отпуснат лекарствен продукт CF882- Renovia tabl. – една опаковка на цена от 5, 64 на 30 ден. На 6.08.2018 г. на същото ЗОЛ е отпуснат по РБл № 6816/6.08.2018 г. същият лекарствен продукт от аптеката за 60 дни; 2) на 20.09.2018 г. е изпълнена РБл № 8173/20.09.2018 г. на В. Г., по която е отпуснат лекарствен продукт Hf036 – L-Thyroxin tabl. – една опаковка на цена от 4, 78 на 91 ден. На 19.06.2018 г. на същото ЗОЛ е отпуснат по РБл № 6816/19.06.2018 г. същият лекарствен продукт от аптеката за 100 дни. Прието е допуснато дублиране на отпускани лекарствени продукти, предписани на едно ЗОЛ в рамките на срока на лечение. Нарушението е квалифицирано по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ИД № 227274/1.04.2016 г. Във връзка с извършената проверка и съставения констативен протокол № А-573/16.12.2019 г. е издадена оспорената заповед, с която са наложените посочените по-горе санкции. Съдът е приел, че заповедта, в процесната й част, е издадена в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност, тъй като в т. 1 и т. 4 от констативния протокол и заповедта е посочена грешна година на сключване на договора за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Изложил е мотиви, че така издадената заповед не дава възможност на санкционираното лице да разбере в какво точно се изразява допуснатото нарушение като по този начин недопустимо ограничава правото му на защита, което винаги представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Върховният административен съд – шесто отделение, намира, че решението, в обжалваната му част, е постановено при изяснена фактическа обстановка и стриктно спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция споделя изводите и съображенията, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и не следва дословно да ги преповтаря. Съдът правилно е приел за основателни доводите на настоящия ответник по отношение липсата на сключен между него и НЗОК договор от 1.04.2016 г., водеща до незаконосъобразност на наложените по процесните точки от оспорената заповед санкции. Видно от данните по делото, между "Софармаси 12" ЕООД и НЗОК е сключен договор № 227274/1.12.2017 г. (договор от 2017 г.). към този договор са сключени допълнителни споразумения от 31.01.2018 г. и 17.04.2018 г., като с последното договорът от 2017 г. е продължил действието си до 31.03.2019 г. на 17.04.2019 г. между дружеството и НЗОК е сключен договор № 227274/1.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. Настоящият касатор твърди, че е допусната техническа грешка. Но, както правилно е посочил и решаващият състав, въпросната грешка по отношение валидния между страните договор е допусната на няколко места. Липсата на правно основание за вмененото нарушение произтича от липсата на валидно сключен между страните договор и води до незаконосъобразност на наложените с т. 1 и т. 4 от процесната заповед санкции. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, с оглед осъществената в производството правна защита от юрисконсулт. СЗОК след да заплати разноски в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение