Решение № 845 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2009 г.

Решение № 845 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Уала Абд Алали Фадел, гражданин на Ирак, срещу решение № 237 от 7.07.2009 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария с доводи, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и недоказана и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С процесното решение, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1 т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Уала Абд Алали Фадел, гражданин на Ирак. Административният акт е издаден в изпълнение на решение № 666 от 15.01.2009 година по адм. д. № 13138/2008 година на Петчленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 10235 от 9.10.2008 година по адм. д. № 4396/2008 година на Върховния административен съд, Трето отделение, вместо което е постановено, че се отменя решение № 93 от 11.03.2008 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет на РБългария и преписката е върната на същия за произнасяне по молбата на Уала Абд Алали Фадел за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид указанията на съда, компетентният административен орган е провел ново интервю с кандидата в производство по общия ред. При съпоставяне изявленията му сочат на недостоверност и неоснователност на молбата за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. В хода на първото производство кандидатът твърди, че лицето което го е заплашвало като наемател на магазин и собственик на стоката, не е идентифицирано, като той предполага, че евентуално може да е член на "Армията на Махди". Във второто производство вече е категоричен в това, но признава, че целта на нападателите са парични облаги. Срещу него лично няма упражнени актове на насилие. Твърди, че е напуснал Ирак легално с паспорт и заминал за Сирия, където останал няколко месеца, но не му подновили пребиваването. Законното излизане от Ирак предполага липса на преследване от страна на официалната власт. В България е влязъл нелегално, задържан е на българо - турската граница и са му наложени принудителни административни мерки. С цел да осуети тяхното изпълнение, веднага подава молба за закрила в Дирекция "Миграция", СДМВНЧ - МВР, като по този начин търси съдействие за узаконяване на нелегалния си престой в България. Кандидатът не сочи никакви факти, обосноваващи основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политически мнение и/или убеждение в ситуация на въоръжен конфликт (чл. 8, ал. 1 от ЗУБ). Спрямо него не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърдения във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ лицето не прави. Няма наличие на причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, посочени в заключенията на ИК на ВКБООН. От доказателствата по делото не се установява реална опасност от тежки посегателства по някоя от хипотезите на посочения текст от закона. При тези данни и при положение, че в Ирак актовете на въоръжено насилие имат епизодичен характер, с различна степен на честота и интензивност в отделни райони, населени места и квартали в големите градове, като отделните инциденти не могат да предизвикат масов ефект и по правило същите се пресичат от иракските сили за сигурност, изводът на административния орган, че в конкретния случай не са налице условията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е обоснован и законосъобразен. От изложеното е видно, че при произнасяне по молбата за статут са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. При постановяване на обжалваното решение компетентният административен орган е спазил установената форма, не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразил е материалноправните разпоредби и целта на закона. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,