Решение № 1765 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2008 г.

Решение № 1765 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на ЕТ "Ковач 90 - Петър Ковачев гр. Пловдив и на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, срещу Решение № 303 от 26.03.2008 г. по адм. дело № 1890/2007 г. на Административен съд - Пловдив, VIII състав, съответно в частта, в която е отхвърлена жалбата и в частта, с която е изменен процесният РА. Касаторът - ЕТ "Ковач 90 - Петър Ковачев гр. Пловдив за обжалваната от него част от решението, отнасяща се до частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 166845/07.08.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Пловдив, относно допълнително начислен ДДС в размер на 8557,84 лв. за периода 15.09.2006 г. - 22.01.2007 г. и прилежащите лихви в размер на 810,32 лв. счита, че е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, а с това и обжалвания РА, както и да бъдат присъдени разноски по делото. Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив излага доводи за неправилност на решението в частта, с която е изменен процесния РА. Твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ЕТ и счита за основателна жалбата на директора на Дирекция ДОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на ЕТ "Ковач 90 - Петър Ковачев" гр. Пловдив: За да отхвърли жалбата на едноличния търговец, административният съд е приел за неоснователни възраженията, че ревизиращите органи неправилно са определили размера на достигнатия облагаем оборот за ревизирания период, предвид допуснато нарушение на закона при определяне на данъчната основа, доколкото за такава е следвало да се приеме продажната цена на внесените автомобили, а не данъчната основа при вноса им, респ. митническата им стойност. Съдът безспорно е установил, че автомобилите, от чиято продажба е основно реализиран оборота на ЕТ в част от ревизирания период до 31.12.2006 г., са били предмет на внос и по отношение на тях данъчната основа се определя според чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.)- по определената данъчна основа при вноса им. Първоинстанционният съд е посочил, че в случая е неприложимо изключението за приложимостта на разпоредбата на чл. 29, ал. 5, визирано в чл. 29, ал. 6, т. 1 от ЗДДС (отм.), предвид изричната разпоредба на чл. 29, ал. 7 от с. з., изключваща определянето на данъчната основа въз основа на пазарните цени по отношение на доставки на леки автомобили, освен ако при вноса им са били нови. Административният съд е приел също така, че при определянето на данъчната основа при прехвърляне на собственост върху МПС следва да се държи сметка и за застрахователната му стойност, предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.), но нито входа на административното производство, нито в съдебното производство са били ангажирани доказателства в тази насока, с оглед на което е обоснован извода, че данъчната основа на автомобилите е тяхната митническа облагаема стойност. Съобразно горното и с оглед разпоредбите на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.), АС е приел за правилни констатациите в РА относно възникването на задължение за регистрация по смисъла на ЗДДС (отм.) на едноличния търговец към 14.09.2006 г. и съответно заплащането на дължимия данък за ревизирания период. Настоящият състав намира, че решението на АС - Пловдив в тази му част е правилно. Основният спор по делото е бил относно определения от ревизиращия орган оборот, реализиран от продажба на автомобили, който според ЕТ - жалбоподател е неправилно определен по реда на чл. 29, ал. 5 и чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Неправилно според жалбоподателя е определен оборотът не по действителната продажна цена, който е фактурната стойност, а на база данъчната основа при вноса, която е приложима само по отношение на регистрирани по ЗДДС лица, какъвто ЕТ все още не е бил към датите на осъществяване на продажбите. Според жалбоподателя нормите на чл. 29 - 30 ЗДДС са приложими и относими към ползване на данъчен кредит от регистрирано по ЗДДС лице. Според касатора, вследствие на неправилно приложение на материалния закон, реализираният от ЕТ оборот е определен в нарушение на закона и неправилно е определен момента, в който дружеството е следвало да подаде молба за регистрация по ЗДДС. Същите възражения по същество се поддържат и пред касационната инстанция, но са неоснователни, както правилно е приел и първоинстанционния съд в решението си. Задължението за регистрация по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е свързано с наличие на достигнат облагаем оборот 50 000 лв. за последните 12 месеца. Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, с изключение на тези със ставка нула. Облагаемият оборот в конкретния случай е формиран от продажба на автомобили втора употреба внос от Германия, авторемонтни услуги и незначителна част от стопанисване на кафене. Продажбата на автомобили е дейност, при която данъчната основа се формира съобразно с разпоредбите на чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 29 от ЗДДС (отм.), т. е. данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от ЗДДС (отм.) и застрахователната стойност на превозното средство, а съгласно ал. 5 на чл. 29 от ЗДДС (отм.) - данъчната основа не може да бъде по-ниска от данъчната основа при вноса, когато се касае за стоки от внос, каквито са изследваните, предмет на облагаеми сделки, осъществени от дружеството-касатор. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗДДС (отм.), данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. Анализът на правната уредба налага изводът, че вносителят заприходява стоката по цена на придобиването, увеличена с разходите по доставката и ползва като данъчен кредит начисления в митническата декларация за внос ДДС. При последваща продажба за транспортните средства начислява данък върху митническата облагаема стойност, ако продажната цена и застрахователната стойност са по-ниски от нея. В данъчната фактура, с която се прехвърля собствеността върху вещта се отразява определената между страните продажна цена, и начисления ДДС върху данъчната основа. В случая облагаемата основа е изчислена от ревизиращия орган на база съпоставка между продажната цена и тази по вноса на автомобилите и така определен облагаемият оборот на ревизираното лице за регистрация по ЗДДС е установено, че е достигнат на по-ранна дата - на 14.09.2006 г., когато е следвало да се регистрира по ЗДДС, а не на датата, когато се е регистрирал - 12.01.2007 г. При тези данни законосъобразно на същия са начислени задължения по ЗДДС, считано от датата на която е следвало да се регистрира по ДДС, поради достигнат оборот, който законосъобразно е определен при определена от данъчните органи данъчна основа на продадените от него автомобили, съобразно с разпоредбите на чл. 30, ал. 2, във вр. чл. 29 от ЗДДС. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Пловдив в тази част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София: За да измени процесния РА, Административният съд е приел, че при определяне размера на дължимия ДДС за периода от 1.01.2007 г. - 22.01.2007 г. е допуснато нарушение на закона - на разпоредбата на чл. 67 от ЗДДС. Съдът е посочил, че в решение № 936 от 11.10.2007 г. директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП е отчел допуснатата грешка между различните стойности на дължимия ДДС, посочени в РД и РА, и е постановил акта си на база установеното в РД. В същото време обаче съдът е констатирал, че посоченият в Решение № 936/11.10.2007 г. размер на дължимия ДДС и прилежащите към него лихви са различни от действителните. Съобразно изложеното, АС е обосновал извода, че процесният РА следва да се измени в частта относно определения размер на дължимия ДДС и прилежащите лихви, а именно - от 8 656,07 лв. - начислен ДДС за периода 15.09.2006 г. - 22.01.2007 г. и прилежащи лихви в размер на 810,44 лв. на 8557,84 лв. дължим ДДС за периода 15.09.2006 г. - 22.01.2007 г. и прилежащи лихви в размер на 810,32 лв. Касационната жалба на директора на Дирекция ДОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна. В същата не се съдържат конкретни оплаквания във връзка с изменения размер на данъчното задължение, а именно намаляване на дължимия ДДС със сумата от 98,23 лв. и прилежащите лихви с 0,18 лв. Действително не става ясно как съдът сам е преизчислил размерът на дължимото данъчно задължение без помощта на вещо лице като го е намалил с посочените по-горе суми, но при положение, че в касационната жалба е наведен само довод за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, но не и допуснато процесуално нарушение, то същата следва да се остави без уважение. В този смисъл, обжалваното решение, в тази му част се явява правилно и следва да се остави в сила. Двете касационни жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение, а решението като правилно - в сила. С оглед изхода на спора на страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,