Решение № 3597 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2017 г.

Решение № 3597 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3349/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Б. С. и Б. Е. С. и двамата от гр. С. против решение № 551/30.01.2017 г. по адм. дело № 8387/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - заместник - министър на здравеопазването чрез юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 551/30.01.2017 г. по адм. дело № 8387/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на Е. Б. С. и Б. Е. С. и двамата от гр. С. срещу заповед № РД - 20 - 128/29.06.2015 г. на заместник - министъра за здравеопазването. Присъдил е разноски. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Административното производство е започнало по заявление рег. № 95 - 00 - 93/05.09.2014 г., подадено от наследодателката на жалбоподателите Д. Ц. С. до Комисията за лечение в чужбина, с което е поискала заплащане на проведено в чужбина лечение във връзка с онкологично заболяване, подробно описано в медицинската документация. Същата е провела лечение в периода 30.07.2014 г. - 21.08.2014 г. в Университетска болница в гр. М., Германия, което се е състояло в облъчване на т. нар. "турско седло" с модулирано по интензитет лъчелечение, фракционирано по 2 Gy в 17 фракции. Съгласно представения дозиметричен план за 17х2 Gy проведеното облъчване е реализирано с IMRT техника (модулирано по интензитет лъчелечение) за 5 куб. см. от мозъка в областта на т. нар. "турско седло". Комисията за лечение в чужбина е поискала становища от проф. Първанова - лъчетерапевт; доц. Попов - неврохирург; доц. Калев - медицинска онкология. Външните експерти са депозирали становища: рег. № 25 - 00 - 93 - 12/22.10.2014 г. - доц. Калев, в което е посочил, че случаят е извън компетентността му, тъй като се касае за онкорадиологично поведение; рег. № 95 - 00 - 93/17.10.2014 г. - доц. Попов, в което е посочил, че исканото лечение не може да бъде извършено в страната, че хирургичните възможности са изчерпани и радиохирургията остава единствена възможност за продължаване на лечението; рег. № 94 - 01 - 170 - 1/9.10.2014 г. - проф. Първанова, в което е посочила, че поради големите дози сумарно за целия краниум и отказ за оперативно отстраняване на нарастващата метастаза е уместна нова консултация в Германия, където пациентката е била облъчвана конвенциално и с радиохирургия. Посочила е и да се предвиди облъчване у нас в областта на стерналната кост и обсъждане на метаболитна терапия.; рег. № 95 - 00 - 93 -12/3.10.2014 г. - д-р Минкин, в което е посочил че се препоръчва радиохирургично лечение на две метастази. Комисията за лечение в чужбина дала отрицателно становище с мотиви, че лечението вече е било проведено, а според вида на лъчелечението, то е могло да бъде проведено и в страната. Отбелязала е, че лъчелечението се финансира от НЗОК чрез КП № 285.2. Със заповед № РД - 20 - 128/29.06.2015 г. на заместник - министърът за здравеопазването е отказал финансиране на проведеното лечение с мотивите на Комисията за лечение в чужбина. Въпросът за допустимостта на жалбата е бил решен с влязло в сила определение № 14272/28.12.2015 г. по адм. дело № 13563/2015 г. на Върховния административен съд и законосъобразно Административен съд С. - град се е съобразил и изпълнил влезлия в сила съдебен акт. Административният съд е отхвърлил оспорването срещу заповед № РД - 20 - 128/29.06.2015 г. на заместник-министъра за здравеопазването, приемайки че не са налице материалноправните основания по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. В съдебното производство съдът се е позовал на единична съдебно-медицинска експертиза и комплексна такава, които е кредитирал с доверие, приемайки че проведеното лечение в Университетската болница в гр. М., Германия представлява лъчетерапия на цял мозък и при установеното фракциониране на дозата за целия мозък не се използва термина радиохирургия. Вещите лица са посочили, че реализираният метод за лечение е бил необходим за Д. С. и е бил приложим в България и във всички европейски лъчетерапевтични центрове. Посочили са също, че радиохирургията като лъчетерапевтичен подход не се е прилагала към 2014 г. рутинно в българската лъчетерапевтична практика. За да обосноват своите изводи, вещите лица са се позовали на определения, дадени от Американската асоциация по лъчелечение и Американската асоциация по неврохирургия без да изследват приложения метод съгласно европейската и в частност немската медицинска методология и практика. Приложените от вещите лица непреведени и в нелегализиран вид научни медицински становища са поставили в невъзможност жалбоподателите да ги обсъдят и ангажират информирано становище във връзка със спорния медицински въпрос, поставен за изясняване от експертизата. Това е рефлектирало върху пълноценното упражняване правото им на защита, още повече че те са оспорили заключенията на вещите лица по изложените съображения. Съдът е следвало да предприеме необходимите процесуални действия за приобщаване към ползвания от експертите доказателствен материал и легализирани преводи от представените към заключението два броя приложения на английски език, гарантирайки правата на жалбоподателите в процеса, включително и при необходимост поставяйки допълнителни задачи на експертите. По изложените съображения съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. - град, който да приключи съдебното производство след отстраняване на визираните процесуални пропуски. Въпросът за разноските следва да бъде решен при условията на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение