Решение № 2139 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2010 г.

Решение № 2139 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2342/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Международна асоциация Каракачанско куче", гр. Пловдив, против писмо изх. № 15-427/05.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с което е отказан достъп до обществена информация. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. По делото няма данни, кога обжалвания административен акт е връчен на жалбоподателя. В съдебно заседание по делото процесуалният представител на ответника, изрично заявява, че е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, както и че не разполага с доказателства относно начина и датата на съобщаване на същия на жалбоподателя и в тази насока не може да представи доказателства. В оспорения отказ не е посочена възможността и срока за обжалването му, поради което настоящият състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата съдът съобрази следното: Със заявление от 19.10.2009 г. жалбоподателят е поискал да му бъдат предоставени пълния комплект документи по заявление от сдружение с нестопанска цел "Български киноложки клуб за българско овчарско куче" със седалище гр. Монтана, във връзка с процедура по кандидатстване на сдружението за издаване на лиценз за извършване на селекция с "Българско овчарско куче" по чл. 29 от Закона за животновъдството и решение на комисията по чл. 29 от Закона за животновъдството от 16.10.2009 г. във връзка с описаното заявление в пункт 1. С оспорения административен акт министърът на земеделието и храните е отказал да предостави достъп до исканата информация, като е посочил, че министерството поддържа досие за всяка регистрация по чл. 29 и сл. от Закона за животновъдството, което включва цялата документация по издаването или отказа от издаване на разрешение по извършване на дейност по селекция и репродукция и съдържа лични данни, информация представляваща оперативна подготовка на органите и нямаща самостоятелно значение (мнения, препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ и информация, представляваща търговска тайна, чието предоставяне или разпространение би довело до нелоялна конкуренция съгласно чл. 2, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни извод: Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Постановеният административен акт в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от заявлението е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ. Посочените фактически, основания за отказа са, че исканите документи представляват търговска тайна, като предоставянето или разпространението им би довело до нелоялна конкуренция съгласно чл. 2, ал. 4 и чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ. В случая посочените хипотези не са налице, тъй като нормата на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ регламентира, че законът не се прилага за достъпа до лични данни, като в тази насока липсват каквито и да било фактически основания за прилагане на цитираната норма. Не е налице и материалноправното основание на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ съгласно, който обществената информация, която представлява търговска тайна и чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне освен в случаите на надделяващ обществен интерес. От една страна нормата касае нелоялна конкуренция между търговци, но не и сдружения с нестопанска цел, каквито са жалбоподателя и сдружение "Български киноложки клуб за българско овчарско куче". От друга страна правилото на чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ изисква от задължените субекти по чл. 3, когато отказват достъп до обществена информация на основание ал. 2 да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците, което в случая не е направено. Следователно изложените от административния орган фактически и правни основания за отказа са неотносими към направеното искане по т. 1 от заявлението, поради което решението в тази му част е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ и следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне. При постановяване на административния акт задълженият субект следва да прецени дали предоставянето на пълният комплект документи по заявление от сдружение с нестопанска цел "Български киноложки клуб за българско овчарско куче" във връзка с процедура по кандидатстване на сдружението за издаване на лиценз за извършване на селекция с "Българско овчарско куче" по чл. 29 от Закона за животновъдството представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ или се искат документи, представени по повод на образувано административно производство и издаден административен акт. Оспореният отказ в частта му по т. 2 от заявлението за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ. Решението на комисията за издаване или отказ за издаване на разрешението по чл. 29, ал. 1 от Закона за животновъдството представлява становище на помощен орган, свързано с постановяване на административния акт и няма самостоятелно значение (чл. 29а и 29б от Закона за животновъдството в редакцията му към постановяване на отказа за достъп до обществена информация). Следователно налице е хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, като се има предвид и обстоятелството, че в случая не е изтекъл двугодишния срок по чл. 13, ал. 3 ЗДОИ, в който органа може да откаже достъп при условията на ал. 2. Ето защо правилно министърът на земеделието и храните се е позовал на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, поради което и оспореният административен акт в тази му част е постановен в съответствие с материалноправните норми на закона. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,