Решение № 6590 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2016 г.

Решение № 6590 от 26.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3581/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на О. П. депозирана от кмета на общината срещу Решение с № 60/17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 909 по описа на Административен съд - П. за 2015 г. в частта, с която общината е осъдена да заплати на Е. К. П. сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, ведно със законна лихва върху тази сума от 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени оспорения съдебен акт и да отхвърли изцяло предявения от Е. П. иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба страна чрез адв. Чалъков редовно упълномощен оспорва касационната жалба. Твърди, че същата е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна по същество. Излага доводи в подкрепа на заетото становище. Жалбата е подадена в срок от страна участвала в първоинстанционното производство срещу неблагоприятен за нея акт и в описаните чл. 211, ал. 1 от АПК срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Е. К. П. против О. П. представлявана от кмета, с която се иска ответникът да й заплати сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.11.2013 г. до окончателното й изплащане. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че административният акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили неимуществени вреди е Решение № 237/25.11.2013 г. на Общински съвет П.. Това решение е било оспорено от ищцата пред Административен съд - П., който с решение № 51/6.02.2014 г. по адм. дело 892/2013 г. по описа на АС - П. е било обявено за нищожно. Решението на съда е оставено в сила с решение на Върховен административен съд с № 14574 от 12.04.2014 г. по адм. дело № 3518/2014 г. по описа на съда. Прието е от съда, че ищцата е участвала в първоначалната процедура за приватизация на обект обявен за продажба, в който е упражнявала дейност като адвокат в периода от 2003 г. до 2014 г. През 2008 г. Общински съвет П. са спрели процедурата по приватизация, като през 2013 г. по решение на Общинския съвет е стартирала нова процедура. В резултат на водени съдебни производства срещу последното решение на общинския съвет съдът е задължил да бъде продължена първоначалната процедура за приватизация. Приел е, че в резултат на създалата се ситуация във връзка с приватизирането на обекта Попова е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, безсъние, неудобства във връзка с преместване на адвокатската й кантора, възмущение и гняв от незаконосъобразността на административния акт, негативни психически изживявания - нервност и напрегнатост. Като справедлив размер за обезщетяване на настъпилите за ищцата последици от нищожния административен акт, съдът е приел сума в размер на 2000 лева, присъдил е тази сума ведно със законната лихва, считано от 25.11.2013 г. - датата на издаване на обявения за нищожен административен акт - Решение № 237 на Общински съвет П.. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че за да възникне право на обезщетяване на вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно предвидени в закона предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Безспорно в случая е налице отменен административен акт - решението на Общински съвет П., в резултат на който ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в състояния и чувства, подробно описани от първоинстанционния съд въз основа на изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели, имали пряк и непосредствен контакт с ищцата през периода, за който се търси обезщетяване на неимуществени вреди. Взета е предвид и представената по делото медицинска документация. Въз основа на събраните и ценени от първоинстанционния съд доказателства е достигнато до обоснован извод, че негативните усещания на ищцата свързани със сърцебиене, главоболие и депресивни състояния са настъпили в резултат на въздействието, което й е указано от обявения за нищожен административен акт на Общински съвет П. за обявяване на нова приватизационна процедура, а не за продължаване на вече започналата такава, съобразно постановените от съдилищата по повод подадени от Попова жалби съдебни решения. При липсата на законодателно уредени механизми за определяне на точен размер на дължимо обезщетение, първоинстанционният съд е съобразил решението си с относимите към случая факти и обстоятелства, свързани с времето на търпене на вредните последици, въздействието им върху психичното състояние на ищцата, както и степента на влошаване на здравословното и състояние и е определил справедлив размер за репариране на търпените неимуществени вреди. Съдът се е съобразил със степента на уврежданията, техният интензитет, както и с времевите параметри на негативните изживявания на ищцата и е определил като справедлив размер на парично обезщетение сумата от 2000 лева. Предвид изхода на производството претенцията за заплащане на направените от Е. К. П. разноски пред настоящата инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена. Представени са доказателства за своевременно и надлежно упълномощаване на адв. Чалъков за осъществяване на правна защита и съдействие пред касационната инстанция. В представения договор е описан и размера на договореното възнаграждение в размер на 400 лева, което е изплатено изцяло към датата на сключване на договора - 7.03.2016 г. Предвид описаното, съдът