Решение № 5800 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2009 г.
ВАСIV отделение03.05.2010 г.докладчик т Мария Костова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1033/15.06.2009 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, 33 състав, по адм. д. № 930/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5800 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12546/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Стефан Димитров Георгиев от гр. Варна, против решение № 1033/15.06.2009 г., постановено от Административен съд - гр. Варна, 33 състав, по адм. д. № 930/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Стефан Димитров Георгиев от гр. Варна, против заповед № 32/23.01.2009 г. на кмета на район "Приморски" при Община - Варна, с която е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ на наследниците на Георги Георгиев Димитров /Янулов/ върху имот № 4210 по ПНИ на с. о. "Горна Трака", с площ 1234 кв. м. За да постанови решението си съдът е приел следното: Производството по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е образувано по жалба на Стефан Димитров Георгиев против заповедта на кмета, с която е възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ЗСПЗЗ на наследниците на Георги Георгиев Димитров /Янулов/ върху описания имот. Навеждат се доводи за материална незаконосъобразност и по специално с чл. 52 от ЗН, тъй като административният орган не е зачел направения отказ от наследство на Георги Димитров Георгиев и същият не е изключен от кръга на лицата, на които е възстановено правото на собственост по оспорената заповед. С решение № 584/21.01.1999 г., ПК - Варна е признала правото на собственост върху нива от 4 дка в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в м. "Лафолу" и лозе от 1.301 дка. в терен по § 4 от ЗСПЗЗ в м. "Фатрико" на наследниците на Георги Георгиев Димитров /Янулов/ - Георги Димитров Георгиев, Стефан Димитров Георгиев и Стоянка Георгиева Петрова. Безспорно е, че въз основа на влязъл в сила ПНИ на с. о. "Горна Трака", землище Варна, в регистъра към плана като собственици на новообразуван имот № № 4210 с площ от 1234 кв. м са вписани наследниците на Георги Георгиев Димитров /Янулов/. С обжалваната заповед на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ и влязъл в сила ПНИ и възстановено право на собственост по решение на ПК - Варна, е наредено да се възстанови правото на собственост на наследниците на Георги Георгиев Янулов върху процесния имот. Видно от у-ние № 115/1993 г. от 13.09.2006 г., Варненският районен съд е вписал в особената книга при съда отказа от наследство, направен от Георги Димитров Георгиев по отношение на наследството на Димитър Георгиев Георгиев, починал на 7.08.1989 г. Основание за това вписване е подадената молба от Георги Георгиев от 4.08.1993 г. Пред вид тази молба, ВРС е вписал в особената книга на съда отказа от наследство, направен от подателя на молбата . При така установената фактическа обстановка е направил извода, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената форма и съдържание, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие със закона. Разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ сочи, че в заповедта за възстановяване, съответно придобиване на правото на собственост върху новообразувани имоти, се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Обжалваната заповед съдържа тази индивидуализация относно новообразуван имот 4210 по ПНИ. Съобразно цитираната законова разпоредба и съдебната практика, съдържанието на заповедта по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ не може да бъде различно от записването в ПНИ. Видно от представения препис от регистъра към ПНИ, като собственици на процесния имот са записани наследниците на Георги Георгиев Димитров, сред които попада и Георги Димитров Георгиев. В този смисъл законосъобразно административният орган е постановил възстановяване на всички наследници на починалия бивш собственик. В административното производство не се разрешават спорове за собственост и не се обсъждат наследствени правоотношения. Дори и да се приеме, че такова обсъждане е допустимо, то в настоящия казус е приложима разпоредбата на чл. 91а от Закона за наследството. Съгласно нея, при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона. Кумулативните предпоставки за настъпване на правното действие на тази правна норма са отказът от наследство да е направен след одържавяването на зем. земи и преди тяхното възстановяване по ЗСПЗЗ. Събраните доказателства по делото сочат, че отказът на Георги Димитров Георгиев от 4.08.1993 г. е преди да е признато правото на собственост на наследниците на Георги Георгиев Димитров /Янулов/ с решение № 584/21.01.1999 г. на ПК - Варна, поради което същият няма действие по отношение на тези зем. имоти. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Касаторът счита, че отказът от наследство е направен след влизане в сила на ЗСПЗЗ на 1.03.1991 г., към момента на отказа земята е била заявена за реституция и при извършването на отказа от наследство следва да бъде зачетена волята на отказващия се. При внимателен прочит на цитираната от съда съдебна практика се установява, че по делата всички откази са направени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че отказът следва да бъде зачетен. Ответната страна: Кметът на район "Приморски"при община Варна и заинтересованите страни: Георги Димитров Георгиев и Стоянка Георгиева Петрова, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Правилно в оспореното съдебно решение решаващия съд изрично е отбелязал, че в административното производство не се разрешават спорове за собственост и не се обсъждат наследствени правоотношения. Това отбелязване наистина е необходимо, защото зад претенциите на жалбоподателя прозират именно такива цели. За да обоснове тази си позиция съдът закономерно се е позовал на чл. 91а ЗН, като за пълнота последния е цитирал и относимата за случая съдебна практика. Все пак обаче следва да се има предвид, че този въпрос макар и от съществено значение не е основен за решаването на делото. При анализа на доказателствата се установява, че атакувания административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е надлежно мотивиран като съобразно разпоредбата на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ съдържанието на същия съответства на записването в ПНИ, което е важното за случая. Водим от гореизложеното намирам, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, относими към правния спор и направените от него изводи като краен резултат са законосъобразни. Заповедта по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ вр. § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ се издава въз основа на влязъл в сила ПНИ и следва да съответства на него, както правилно е приел съда. В производството по оспорване на издадената на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ заповед се преценява съответствието и с влезлия в сила ПНИ. Правилно съдът е приел, въз основа на данните по делото и доводите на страните, че оспорената заповед съответства на влезлия в сила ПНИ. В конкретния случай доводите на касатора касаят спор за наследствени права, който спор не може да се разрешава в съдебно-административното производство, а подлежи на разрешаване по общия исков ред. При спор за материално право заинтересованите лица осъществяват правата си по общия исков ред, съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ . По делото няма данни спорът между наследниците на Георги Георгиев Димитров Янулов да е разрешен по общия исков ред. Съгласно § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязъл в сила ПНИ може да се изменя при установени по общия исков ред материални права на заинтересуваните лица. Спорове за материално право не могат да се разрешават нито в производството по § 4к, ал. 6, нито в това по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл доводите в касационната жалба, като свързани със спор за наследствено право, не са относими към правилността на постановеното съдебно решение и съответно представляват неоснователни касационни основания за отмяна на съдебното решение в настоящото касационно производство. Касационната жалба е неоснователна, а оспореното съдебно решение като обосновано и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 4