Решение № 619 от 23.10.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002100138/2025 г.

Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и насрещна касационна жалба на Л. И. Е., чрез адвокат З. С. от АК - София, срещу решение № 1007/10.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1477/2024 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 1703/21.03.2024 г. по гр.д.№ 1428/2023 г. на Софийски градски съд и частично е уважен иск на Л. И. Е. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 03.06.2021 г., до изплащането, а претенцията е отхвърлена до пълния предявен размер от 50 000 лева. Касационното обжалване е допуснато по въпроса критериите, по които следва да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, в което се приема, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателното постановление на Пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на материалния закон, която се прилага последователно от Върховния касационен съд. В мотивите на решенията на касационната инстанция се подчертава, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за правния спор – колко и какви процесуални действия са били предприети по отношение на обвиненото лице, тежестта на обвинението, наложените мерки за процесуална принуда и тяхната продължителност, както и дали наказателното производство е приключило в разумен срок, с оглед неговата фактическа и правна сложност. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са от значение също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените в резултат на наказателното преследване неудобства и притеснения в личния му живот. Релевантни за размера на обезщетението са и обстоятелства около личността на обвинения: неговата възраст, съдебно минало, здравословно състояние и социален статус, вкл. дали повдигането на обвинение засяга професионалната му дейност и положение в обществото. С оглед на дадения отговор на въпроса, при проверка правилността на въззивното решение, настоящият състав на Върховния касационен съд намира че съдът правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато и поддържано обвинение от прокуратурата, но наказателното производство не е приключило с осъдителна присъда. Правилно са били възприети релевантните за случая обстоятелства, във връзка с тежестта на обвинението и приложената неоправдано наказателна репресия, но при определяне на конкретния размер на обезщетението, въззивният съд неправилно приема доколко негативните изживявания на пострадалия са в причинно-следствена връзка с процесуалните действия на прокуратурата, въз основа на което да се приложи чл.52 ЗЗД. От данните по делото е видно, че на 03.07.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем по сл.д.№ 115/2014 г. на СГП-СО-СЗА, пр.пр.№ 8529/2013 г., за извършено от него престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.2, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“. Съдът е установил, че делото е изпратено по подсъдност в Спец.прокуратура, образувано е сл.д.№ 42/2017 г., пр.пр.№ 908/2017 г. и е повдигнато обвинение на 30.04.2018 г., но производството е прекратявано от съда за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С присъда по НОХД 3076/2018 г. на СпНС, потвърдена по реда на инстанционния контрол от АСпНС (влязла в сила на 03.06.2021г.), Л. И. Е. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, като е отхвърлен и предявеният граждански иск в наказателното производство. Обвинението на прокуратурата е в пряка връзка с професионалната реализация на ищеца, тъй като е станало причина за отказ да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор да осъществява управлението на еднолично търговско дружество, а случаят е бил разгласен пред широк кръг лица в медиите. Злепоставянето му в обществото и пред колегите, с които работи, като член на Съвета на директорите, в този смисъл, по несъмнен начин засягат професионалната реализация на обвинения и е логично наказателното преследване да се отрази по-неблагоприятно на отношенията му в личен план и на работното място. Причинените неудобства от наказателното преследване безспорно имат пряко значение за размера на обезщетението на пострадалия, когато е доказана причинната връзка с повдигането на обвинение, както в случая, но следва да се съобразят и икономическите условия в страната към датата на постановяване на оправдателната присъда. В тази връзка, доводите на прокуратурата за нарушение на материалния закон при определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са частично основателни. Повдигането на незаконно обвинение само по себе си е увреждащо действие, което засяга личния живот, професионален авторитет и достойнство на ищеца. След като се доказват негативните последици от наказателната репресия, съдът следва да присъди обезщетение при съобразяване с релевантните за спора обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливия размер по чл.52 ЗЗД. В случая, следва да бъде отчетено не само тежестта на обвинението и разгласяването на случая в медиите, вкл. приключване на делото в разумен срок, но също и обществената значимост на заеманата длъжност от обвинения. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, в тази връзка, съдът взема предвид външните проявления в здравословното и емоционално състояние на ищеца, съпътстващи наказателната репресия, но и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната. При преценката за последиците от обвинението върху начина на живот на ищеца, въз основа на които следва да се определи справедливото обезщетение за повдигнатото незаконно обвинение, съдът взема предвид, че спрямо него е била постановена най-леката мярка за неотклонение, без наложени допълнителни ограничения или отстраняване от длъжност, които да го лишат от доходи и възможност за професионални контакти. Предвид изложените съображения и ограничения обем неблагоприятни последици за пострадалия, при съвкупната преценка на всички обстоятелства, настоящият състав на ВКС приема, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от конкретното обвинение е в размер на 12 000 лева, което се дължи със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до изплащане на сумата. Страните са поискали разноски, които с оглед изхода на спора по двете касационни жалби следва да останат в тежест на страните, както са направени от тях. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение