Решение № 12051 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2010 г.

Решение № 12051 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7555/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Петров Василев от гр. София срещу решение № 5561 от 29.04.2010 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 538 по описа за 2010 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу заповед № К-10271 от 8.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея и писмените бележки се моли, решението да се отмени. Приложени са и заверения копия на писмени доказателства. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Намира я за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно. По изложените съображения и тези в представените писмени бележки моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Представя доказателства - извлечение от справка на дирекция "Инспекторат" - МВР. Участвалият по делото прокурор от Върховната административен прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира изводите на съда за необосновани. Счита, че от приложените доказателства се установява нарушение на чл. 248 ЗМВР защото жалбоподателят е освободен от служба когато е бил в законен отпуск поради временна неработоспособност. Според него съдът неправилно в мотивите си коментира налагане на дисциплинарно наказание, или дисциплинарно производство, докато в случая се касае за друга хипотеза при прекратяване на служебното правоотношение. Счита освен това, че служителят извършващ връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е следвало да установи дали жалбоподателят не е в законно установен отпуск, според чл. 25, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Или служителят в отдел "Човешки ресурси" е следвало да установи обстоятелствата по чл. 248 ЗМВР преди да връчи заповедта. Според прокурора касаторът правилно се е позовал на практиката на Върховния административен съд, като е приложил многобройни доказателства за медицински направления изследвания и пр., които ако са били взети предвид от съда, вероятно изводите му биха били други. Предлага да се уважи касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, по следните съображения: Тричленният състав на Върховният административен съд е бил сезиран с жалба, подадена от Пламен Петров Василев срещу заповед № К-10271 от 8.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи. С нея е било прекратено служебното правоотношение на Пламен Василев на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил че са изпълнени законовите предпоставки на чл. 69 КСО. Според ал. 2 на нормата държавните служители в МВР при уволнение придобиват право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени, като държавни служители. От приложената справка за осигурителен стаж е прието за установено, че Пламен Василев има общ осигурителен стаж от 28 години, нула месеци и 10 дни, от които 20 години, 7 месеца и 0 дни, служебен стаж в МВР. При наличието на това условие служебното правоотношение се прекратява със служителя на МВР по инициатива на органа по назначаването. Съдът е приел, че не е необходимо да има предложение за прекратяване на служебното правоотношение с оглед нормата на чл. 268 ППЗМВР, защото изискването на законодателя не е императивно, а инициативата за прекратяване принадлежи на органа по назначаването. Основният довод в жалбата, че служебното правоотношение е прекратено, когато Пламен Василев е бил в законоустановен отпуск поради неработоспособност съдът е приел за неоснователен. Изложил е съображения, че този довод е направен едва в съдебното производство, когато е и представен болничния лист като доказателство за допуснатото нарушение. Според съда обжалваната заповед, издадена на 8.12.2009 г. е била връчена на жалбоподателя при отказ да се запознае с нея. Връчването е извършено в присъствието на двама служители на МВР, за което е съставен протокол, подписан от тях и който протокол не е бил оспорен по реда на чл. 193 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Съдът е приел, че констатациите в протокола доказват, че Пламен Василев се е запознал със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, отказал е да я подпише, и не се е намирал в законно установен отпуск по време на запознаването му с нея. Съдът не е приел и за достоверни показанията на разпитаните свидетели, подписали протокола. Намерил е, че те не опровергават констатациите в протокола относно това, което се е случило. На следващо място съдът е приел, че издаденият болничен лист не сочи на материална незаконосъобразност на издадената заповед, предмет на жалбата, с оглед довода за допуснато нарушение на чл. 248 ЗМВР, защото болничният лист не е бил представен според изискването на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, отменена, но действала към момента на възникналото административно правоотношение. Според съда копие от болничният лист е представено едва в хода на съдебното производство, но не и при връчването на заповедта. Съдът се е позовал на чл. 25 от Инструкция № I з-1015 от 4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, според ал. 2 на нормата при връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание служителят е длъжен да представи болничен лист или да уведоми съответния началник до два работни дни от издаването му. Въпреки, че конкретният казус не е попадал в изключенията на чл. 248 ЗМВР, съдът е приел, че жалбоподателят с поведението си е нарушил принципите на законност на административния процес, като не е представил болничния лист или не е уведомил съответния началник, че е в законно установен отпуск поради временна неработоспособност. Съдът е приел, че жалбоподателят не може да черпи права от виновното си поведение, поради което жалбата му срещу заповедта е приета като неоснователна, поради което е отхвърлена. Изводите на съда са неправилни и постановени в нарушение на материалния закон. Това налага отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като делото е изяснено от фактическа страна. Неправилни и в противоречие с доказателствата по делото са изводите на съда, че жалбоподателят не е оспорвал констатациите на протокола за връчване на заповедта. Това е направено още с подаването на жалбата. В нея се е твърдяло допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон по връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В обстоятелствената част на жалбата се е съдържало твърдение, че заповедта не е връчена, а Пламен Василев е бил в отпуск по болест, за което е било представено и копие от болничния лист. Към административната преписка е приложен и протокол за връчване на заповедта с дата 14.12.2009 г., съставен на основание чл. 270, ал. 2 ППЗМВР, като констатациите в него са оспорени още с подаването на жалбата. За опровергаване на тези констатации жалбоподателят е поискал и да му се допуснат до разпит двама свидетели, които са разпитани от съда, но съдът не е кредитирал показанията им и не ги е съпоставил с писменото доказателство-болничния лист, за който погрешно е приел, че е бил представен едва в хода на съдебното производство. Показанията и на двамата са единодушни относно факта, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не е показана на Пламен Василев, а последният само е бил уведомен, че е имало заповед за уволнение, без да му се посочи и правното основание за това. Дори и на двамата свидетели, подписали констативния протокол, обжалваната заповед не е била представена. Тези показания на свидетелите съпоставени с представения болничен лист с дата 14.12.2009 г., чието съдържание не е опровергано от ответната страна по жалбата, доказват, че заповедта, предмет на жалбата е съобщена на жалбоподателя по време, която последният е бил в законно установен отпуск поради временна неработоспособност. От болничния лист се установява, че на 14.12.2009 г. Пламен Василев е бил в отпуск по болест за срок от три дни. Към касационната жалба са приложени и копия от медицински направления за три амбулаторни изследвания, всичките с дата 14.12.2009 г. и час 8.15. Приложено е и копие от втори болничен лист за временна неработоспособност с дата 17.12.2009 г., включително и епикриза с диагноза "двустранна пневмония". Тези писмени доказателства не могат да бъдат опровергани от справката за извършена проверка и становище по нея, представено от процесуалния представител на МВР. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия, намира, че процедурата по връчването на заповедта, предмет на жалбата е опорочена, защото заповедта е връчена при отказ през времето, когато служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност. С това е нарушена нормата на чл. 248 ЗМВР. Прекратяването на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР не попада в изключението на чл. 248. Нормата императивно забранява да се прекратява служебното правоотношение, когато служителят е в законно установен отпуск, какъвто е настоящият случай. Временната неработоспособност е доказана с издаденият болничен лист, в последствие продължен и епикризата на заболяването. Касае се за обективна невъзможност на лицето, което е неработоспособно, през времето на отпуска по болест да изпълнява служебните си задължения. Неработоспособността по причина на заболяване е обективна даденост, която не зависи от субективното отношение на страните по правоотношението, поради което законодателят е забранил през времето на законно установен отпуск, да се прекратява служебното правоотношение. Тъкмо тази императивна законова забрана е нарушена. Отделно от това служителят в отдел "Човешки ресурси" не е показал на жалбоподателя дори заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а е съставил протокола по чл. 270, ал. 2 ППЗМВР с невярно съдържание. С това е нарушена и процедурата на чл. 270 ППЗМВР. При допуснатото нарушение на материалния закон - чл. 248 ЗМВР при връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение последната се явява незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена. С оглед направеното искане както при първоначалното разглеждане на жалбата, а така също и в касационната жалба ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски общо в размер на 315 лв., на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия,