Решение № 8898 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2016 г.

Решение № 8898 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5585/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Л. Л. срещу Решение № 1650 от 11.03.2016 г., постановено по адм. дело № 4188/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Прилагат се писмени доказателства и списък на разноските. Ответната страна - Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявените от Н. Л. срещу Министерството на вътрешните работи обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за причинени му, в периода от 29.11.2008 г. до 29.05.2009 г., имуществени вреди в размер на 28 989 лв. и неимуществени вреди за сумата от 8 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, вследствие на нарушаване на норми на Закона за защита от дискриминация с издаването на Заповед № К-6535 от 20.11.2008 г., установено с влязло в сила Решение № 106 от 1.06.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация и е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата от 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което претенцията е неоснователна, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината. В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен от решаващия съд. Правилно, и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в конкретния случай се доказва само първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата - акт на дискриминация, установен с влязлото в сила, като правилно и законосъобразно след проведения съдебен контрол, Решение на КЗД № 106 от 1.06.2011 г. Претърпени имуществени вреди обаче не са резултат на акта на дискриминация, а са настъпили вследствие на отказ да бъде изпратен в състава на мисията на ЕС в К. EULEX, който отказ не е бил обжалван и не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол. Това води до извода, направен от първостепенния съд, че липсва елемент от фактическия състав на правната норма - пряка причинна връзка между акта на дискриминация и претендираната вреда. Както се посочи по-горе отсъствието на който и да е от изискуемите елементи на фактическия състав води до отхвърляне на претенцията, както за имуществените, така и за неимуществените вреди. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК за неговата отмяна. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски в полза на касатора е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд - трето отделение,