Решение № 4182 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2016 г.

Решение № 4182 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11018/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта М. Л.-Т., против решение № 1230 от 23.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2248/2015 г. от Административен съд-Б. С него е отменено уведомително писмо на касатора в настоящото производство за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., като преписката му е върната при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати разноски в размер на 300 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наричана в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания изложението само "Наредба № 5". По изложените съображения в касационната жалба моли съда, да отмени съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и направените деловодни разноски. Ответникът по касация "Е. Т. 2010" ЕООД е подал отговор на касационната жалба, чрез адвокат Н. С., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него моли съда, да остави в сила съдебното решение. Към отговора е приложено пълномощно на адвокат Д. Ш., която е представила писмени бележки с характер на писмена защита. В тях иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, за които представя писмени доказателства. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Излага аргументи по възраженията на касатора, които намира за неоснователни. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения. От данните по делото се установява, че Административният съд-Б. е бил сезиран с жалба, подадена от "Е. Т. 2010" ЕООД, гр. Бургасq против уведомително писмо с изх. № 02-020-2600/7007 от 27.09.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него е извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. В жалбата се е твърдяло, че уведомителното писмо, представляващо индивидуален административен акт, е незаконосъобразно поради липсата на изложени мотиви в него и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима и я е разгледал по същество. Намерил я е за основателна и е отменил уведомителното писмо, върнал е преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че "Е. Т. 2010" ЕООД е подало заявление за подпомагане по четири мерки, както следва: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания по схемата за преразпределително плащане (СПП), Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) и Плащания на земеделски стопани за райони с природни ограничения различни от планинските райони (НР2). В уведомителното писмо се съдържат таблици, в които са посочени заявените парцели за подпомагане с идентификационните им номера, площ, установени застъпвания (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства при извършени кръстосани проверки, данните установени при извършени проверки на място, установената площ, която подлежи на подпомагане и разликата между декларираната площ и установената-годна за подпомагане. За всяка една от заявените мерки за подпомагане е направена таблица, като под всяка една от таблиците се съдържа словесна част, в която е обяснено съдържанието на колоните, съдържащи се в таблиците и причините, поради което е отказано частично или пълно плащане на помощта. От приложените писмени доказателства съдът е установил, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, на когото са делегирани права от изпълнителния директор, в писмена форма. То съдържа фактическите и правните основания послужили за издаването му, като съдът е пояснил съдържанието на всяка една от колоните в таблиците. Намаляването на заявеното подпомагане по СЕПП е на основание чл. 43, ал. 4 във връзка с ал. 3, т. 4, т. 5 и 6 ЗПЗП. Плащането по СПП е намалено поради неспазване на изискването за кръстосано съответствие, на основание чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане. По НР1 и НР2 е отказано плащане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения, различни от планинските райони. В административната преписка са приложени доказателства относно това, че на земеделския стопанин, каквото качество притежава дружеството жалбоподател, са били извършени проверки на място. Той е попаднал в контролната извадка от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска по чл. 37, ал. 4 ЗПЗП. На всичките проверки на място е присъствал представител на жалбоподателя, който се е подписал под контролните листове без забележки и въпреки изричното уведомяване не е подал възражения срещу тях. По делото е било установено, че част от заявените площи за подпомагане от жалбоподателя са били заявени и от други земеделски стопани, което е установено след извършване на кръстосани проверки в Интегрираната система за администриране и контрол. За това застъпване жалбоподателят е бил уведомен, но в указания му 20 дневен срок не се е явил в ОПСМП и не е представил документите по чл. 2а от Наредба № 5, нито е потвърдил или отрекъл ползването на застъпените парцели. Съдът е допуснал и съдебно-техническа експертиза, чието заключение е било прието от страните без оспорване. Заключението е потвърдило изцяло констатациите съдържащи се в уведомителното писмо. При тези данни съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото не е изпълнил процедурата по чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5, в релевантната й редакция, като я е прекратил. В административната преписка са липсвали данни за другите земеделски стопани, с чиито заявените площи е било установено застъпване. Отделно от това съдът е приел, че в заключението на експерта са се съдържали данни, че е установено застъпване, пресичане с блоковете на земеделското стопанство, заявени от самия жалбоподател. Поради това е отменил уведомителното писмо, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите. Решението в тази част е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на спора. Между страните не се е спорило, че на заявените площи от "Е. Т. 2010" ЕООД е било установено застъпване, за което дружеството е било уведомено с писмо с изх. № 02-020-2600/8588 от 22.08.2014 г., получено от него на 9.09.2014 г. Към уведомителното писмо е била приложена и таблица на парцелите, за които е било установено застъпване. Не е бил спорен и фактът, че жалбоподателят не се е явил в дадения му 20-дневен срок и не е потвърдил или отрекъл застъпените площи, като не е представил и доказателства за ползването на застъпените имоти. При това фактическо установяване административният съд правилно е цитирал в мотивите на решението си разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 5 в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., но съдът не е съобразил, че тази процедура е приложима при извършване на административни проверки на подадените заявления. Както се посочи вече, на жалбоподателя е била извършена проверка на място, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 18, ал. 1, изречение второ от Наредба № 5. Според нея когато общата допустима за подпомагане площ на физическия блок е по-голяма или равна на общата площ на заявените блокове на земеделските стопанства, (разплащателна агенция) изплаща субсидия за заявените блокове на земеделските стопанства в този физически блок, освен в случаите на извършена проверка на място по реда на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, когато за допустима се отчита по-малката площ от площта, за която са представени документи по реда на чл. 17, и площта, измерена на място. От това следва, че при извършена проверка на място данните за допустимата площ са тези, установени при проверката. Представените по делото контролни листове за извършените три проверки според заповедите по същността си са официални свидетелстващи документи за констатациите, които отразяват. Те не са оборени и обвързват както административния орган, а така също и съда с доказателствената си сила. Вещото лице в заключението си е потвърдило фактическите констатации, съдържащи се в уведомителното писмо. От заключението се установява, че за 13 блокове на земеделското стопанство, заявени за подпомагане от жалбоподателя, е установено застъпване. Никъде в заключението си вещото лице не е констатирало застъпване или пресичане с блокове, заявени от "Е. Т. 2010" ЕООД. Изводите, направени от съда в тази част от мотивите му, не са обосновани и не почиват на никакви доказателства. Въпреки това, те са послужили като основание съдът да прецени, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменил уведомителното писмо. Решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон, защото съдът не е съобразил приложението на чл. 18, ал. от Наредба № 5-данните от извършената проверка на място. След като доказателствената сила на контролните листове от извършените проверки на място не е опровергана и констатациите в тях са послужили за издаване на уведомителното писмо, правните изводи на съда са неправилни, тъй като при проверките на място е установена допустимата за подпомагане площ, като е посочена и причината поради която част от заявения парцел е останала недопустима за подпомагане. Това налага отмяна на съдебното решение при условията на чл. 222, ал. 1 АПК и постановяване на друго решение, по съществото на спора, тъй като не се налага събиране на нови доказателства. С оглед на изложените вече мотиви уведомителното писмо е правилно и законосъобразно, а жалбата на "Е. Т. 2010" ЕООД против него е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. С оглед на крайния изход на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Искането на заместник-изпълнителния директор, направено чрез процесуалния му представител, за присъждане на разноски и за двете инстанции следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Пред административния съд ДФЗ е направил разноски в размер на 708 лв. за възнаграждение за вещо лице. С оглед на фактическата и правна сложност на спора жалбоподателят следва да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 200 лв., а пред касационната инстанция - в размер на 100 лв., определени и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение