Решение № 7213 от 29.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 4024 от 16.06.2022 г. по адм. дело 750/2022 г. на Административен съд София-град, с което е отменено Уведомително писмо 02-220/2600/8910 от 09.12.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2019 г. В касационната жалба се мотивират съображения за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - "Агрозем ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор и в о.с.з. моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира присъждане на разноски по делото, удостоверени с договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за кампания 2019 г. с изх. 02-220/2600/8910 от 09.12.2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е постановен пълен отказ за подпомагане по заявлението на "Агрозем ЕООД, за кампания 2019 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. С обжалваното решение съдът е приел оспорването за основателно поради това, че оспорвания административен акт няма изискуемото от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК съдържание, макар да е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон и в предписаната от закона писмена форма. Допуснал е съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нарушението на императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорвания административен акт и не може да бъде санирано след издаването му със становища или писмена защита от процесуален представител на органа-издател. Още повече когато не е налице хипотезата на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, какъвто е настоящия случай. В оспорвания административен акт действително не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът е приел, че не са спазени базови изисквания на дейностите по мярка 11 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на осн. чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., кои базови изисквания на дейностите от мярката 11 Биологично земеделие не са спазени, какви са конкретните нарушения на изискванията по управление на дейностите. Посочено е, че площите са недопустими за подпомагане след извършени проверки на място и/или административни проверки, без да са изложени ясно кои услови за допустимост за участие по мярката са нарушени, без да е ясно какви са резултатите от проверките на място, имало ли е такива и констатациите на органа при тези проверки, както и обстоятелството дали кандидатът е бил уведомен за такива. Обосновано и правилно съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 14 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони урежда, при условията на алтернативност, две правомощия за административния орган - да не предостави финансова помощ или да я намали, тоест изборът на пълния отказ за финансиране, какъвто е настоящият казус, следва също да бъде мотивиран, за да е възможна проверката дали административният орган е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо съобразно чл. 6 АПК. Подобни мотиви липсват в обжалвания акт. При така изложеното обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представените по делото доказателства договор за правна защитна и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно с оглед изменението на чл. 8 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. Дв,бр.88/2022 г.) и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение