Решение № 9069 от 5.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 287/2021 г.

Решение № 9069 от 5.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 287/2021 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мики" ЕООД, със седалище и адрес на управление: град Сливен, Сливенски минерални бани № 51, подадена чрез адв. Иванов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1222/24.02.2020 г. по адм. дело № 7697/2019 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи, от които могат да се извлекат твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че надлежно и в срок е представено исканото от електроразпределителното дружество разрешение за строеж, което е актуално, валидно и легитимира дружеството, като правоимащ субект. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на Комисията, като се върне преписката със задължителни указания по прилагане на закона. Претендират се и разноски. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от А. Г., насочена срещу Определение № 7988/20.10.2020 г. по адм. дело № 7697/2019 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател "Мики" ЕООД, в съдебно заседание чрез адвокат Иванов моли за уважаване на касационната жалба. Претендира да се присъдят разноски в касационното и в предходното производство пред АССГ. Ответниците по касационната жалба- А. Г., и "Електроразпределение Юг" АД не се представляват, като от тях не е ангажирано становище по касационната жалба. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бельова, счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана, а постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да се остави решението в законна сила и в полза на КЕВР да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага да се отмени решение № 1222/24.02.2020 г. по дело № 7697/2019 г. на Административен съд– София град и се отмени Решение № Ж-263/23.05.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на "Мики" ЕООД, със седалище: град Сливен, срещу Решение № Ж-263 от 23.05.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-12-00703/25.09.2015 г., подадена от дружеството – жалбоподател. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ оспорването на "Мики" ЕООД срещу Решение № Ж-263 от 23.05.2019 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-12-00703/25.09.2015 г., подадена от дружеството– жалбоподател, срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неоснователност на оспорването. Производството пред КЕВР е било образувано след отмяна на мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-12-00-703/25.09.2015 г. на "Мики" ЕООД и връщането на преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените указания в мотивите на решение № 3016/3.05.2016 г. по адм. дело № 189/2016 г. на АССГ, потвърдено с Решение № 6781/31.05.2016 г. по адм. дело № 7281/2016 г. на ВАС ІV отделение. Именно в изпълнение на тези указания е постановено оспореното пред настоящата инстанция Решение № Ж-263 от 23.05.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Адм. съд е приел е, че обжалваното пред него решение на КЕВР е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правни основания за приемането му. Счел е, че същото съдържа в достатъчна степен мотиви, за да бъде разбрана волята на регулаторния орган, като не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила. В настоящият казус жалбоподателят позовавайки се на Разрешително за строеж № 43/27.02.2012 г., действително не е изпълнил указанията на Електроразпределение Юг" ЕАД. за предоставяне на допълнителна информация, досежно релевантно разрешително за строеж за ПИ 37530.13.322 в местността "Кору тунджа " землището на село Ковачите Община Сливен. Предвид изложеното и липсата на нарушение на процедурата по чл. 87 и сл. от Наредба № 6 от 24.02.2014 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, съдът е намерил че Решение № Ж-263 от 23.05.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при задълбочен анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Правните изводи на съда са правилни и са направени въз основа на събраните и обсъдените по делото доказателства, както и на правилно приложение на материалния закон. Жалбата е подадена до КЕВР, като правилно е приета за допустима и е разгледана по същество. Съгласно чл. 22 ЗЕ в правомощията на КЕВР е да разглежда именно жалби на клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, каквото е и законосъобразното съставяне на констативен протокол. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ- Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/. Видно от нормата на чл. 147 от Наредбата, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията, какъвто е и настоящият случай. С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/2013 г. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно Решение на КЕВР, и обосновано е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това решение. В хода на извършения от административния съд съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение издадено от КЕВР обосновано е приел, че жалбоподателят не е представил разрешение за строеж в имот № 37530.13.322 за мощност 30 kW. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за относимостта на Разрешение за строеж № 43/27.02.2012 г. към новата процедура за присъединяване, съгласно Искане за сключване на договор за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната мрежа от 9.02.2015 г. (л. 57 от делото). Аргументирани и обосновани са изводите на КЕВР, обективирани в оспореното решение, че представеното РС № 43/27.02.2012 г. е издадено въз основа на договор от 15.02.2011 г. за изграждане на PV 30 kW в имот 37530.13.245, което вече било реализирано в предишни процедури. Права за строеж, съгласно горепосоченото РС имат ЕТ "Мики 2- 45 – Г. Хасарджиев" и "ТД Мики" ЕООД. Констатацията на административния орган и на съда, не е оборена от касатора с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства. Законосъобразно административната преписка е прекратена. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на дружеството. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Обжалваното Определение № 7988/20.10.2020 г. по адм. дело № 7697/2019 г. по описа на АССГ е правилно и обосновано. Правилно съдът е оценил извършеното нарушение на Г., тъй като при връчване на съобщението не е посочена информация за качеството на лицето, което е получила книжата и оттам не може да се установи представителната му власт. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение