Решение № 5374 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2017 г.

Решение № 5374 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5687/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. А.-П., А. В. П. и М. А. П., малолетна, действаща чрез родителите си и законни представители Д. и А. П. против решение № 519/26.01.2017 г., по адм. дело № 12480/2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявените от посочените лица искове срещу Агенцията за социално подпомагане за обезщетяване на неимуществени вреди в общ размер на 90 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума. Касаторите, чрез процесуалния си представител, твърдят, че решението е неправилно, тъй като е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че адв. Н., която е представлявала ищците в първоинстанционното производство, е била непрекъснато заплашване с налагане на глоба и не й е дадена възможност да задава въпроси на вещите лица, като по този начин е ограничено правото на защита на ищците и те са поставени в неравностойно положение по отношение на ответника. Изтъкват, че при постановяване на съдебното решение не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. Поддържат, че съдът не е обсъдил задълженията на ответника по отношение на малолетното дете и че на осиновителите не е била представена достатъчна медицинска документация и информация за здравословното състояние на детето преди осиновяването. По тези съображения молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - изцяло уважени. Претендират присъждане на разноски на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Агенция за социално подпомагане оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В исковата молба ищците поддържат, че ответникът, чрез Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Р. не е изпълнил задълженията си, при условията на Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване /Наредбата/, да уведоми родителите за всички особености, свързани с детето и за неговите здравословни проблеми и заболяванията, които може да развие поради преждевременното раждане; напротив - на осиновителите са дадени сведения, че детето е родено недоносено, но здраво и се развива много добре, поради което не е нужно да се консултират с лекари. Твърденията на ищците са, че служителите на ответника не са ги подготвили за проблемите, които може да има детето и не са им дали възможност да преценят при вземане на решението за осиновяване, могат ли да се грижат за дете с такива здравословни проблеми, както и че са манипулирани да вземат бързо решение и са заблудени за здравословното състояние на детето; въведени в тази заблуда са взели решение за осиновяването. Поддържат и че ответникът, чрез служителите си не е положил необходимата грижа да събере пълна и точна информация за здравословното състояние на детето. Твърдят, че като не са били уведомени за здравословното състояние на детето, осиновителите не са взели информирано решение при осиновяването и не са могли да започнат веднага терапия. Привързали са се силно към детето и са били шокирани при установяване на заболяването. В резултат на това се твърди настъпване на вреди за ищците, както следва: от детето М. - увреждане на здравето и влошаване начина на живот, които не осъзнава, но преживява физически, които водят до 100 % инвалидизация за цял живот, както и до застрашаващи живота му състояния, непрекъснато влошаване на здравословното му състояние; от родителите (осиновители) - шок, след като е установено заболяването; състояние на депресия у майката и бащата, страх от проявите на заболяването. Всеки от ищците претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 30000 лв. Пред първоинстанционния съд е безспорно установено, че ищците Д. П. А.-П. и А. В. П. са родители на М. А. П., малолетна, на основание влязло в законна сила на 09.10.2014 г. Решение № 472/01.10.2014 г. на Окръжен съд - Р. по гр. дело № 903/2014 г., с което е допуснато, при условията на пълно осиновяване, двамата да осиновят детето с рождено име Д. Л. Б., родено на 23.02.2014 г. в гр. Р. След осиновяването е съставен нов акт за раждане на детето, в който то е с имена М. А. П. С писмо от 08.09.2014 г. осиновителите са поканени на информационна среща от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Р. На 07.10.2014 г. е съставен приемо-предавателен протокол, който удостоверява, че детето е предадено на родителите от ДСП гр. Р., заедно със здравноосигурителна книжка и картон на детето. АССГ е приел за установено, въз основа на приложената медицинска документация и експертно заключение, че детето е родено от майка в шеста поред, нежелана и непроследявана бременност, в изключително тежко състояние, без жизнени функции, като морфологичната зрялост на плода след раждането е отговаряла на 26 г. с.; екстремно ниско тегло 900 гр., тежка недоносеност, без сърдечна дейност, без дихателни движения, без рефлекси, с липсващ мускулен тонус и със синкав цвят на кожата; след проведена реанимация към 4 - 5-та минута от раждането се е появила сърдечна дейност; детето е било поставяно на изкуствена вентилация, продължила приблизително два месеца и е имало множество усложнения, вкл. неколкократни неуспешни опити за екстубация, реинтубации, с промяна на режимите на обдишване, след което остава на кислородотерапия; инфузионно лечение с глюкозо-солеви разтвори и биопродукти; неколкократно провеждано кръвопреливане и фототерапия; почти през целия престой е имало комбинирано антибиотично лечение; отглеждано продължително време в кувьоз и др. На двудневна възраст е проведена трансфонтанелна ехография, такава е проведена и на 09.04.2014 г., като и при двете е установена лоша визуализация на мозъчните структури, поради малки размери на голямата фонтанела /провеждането на ТФЕ и резултатът от тях са описани в приложените епикризи от МБАЛ Р./. Според вещите лица усложненията на централната нервна система - патологични промени в мозъка на детето са установени за първи път именно при тези две трансфонтанелни ехографии. Детето е изписано на 81-дневна възраст - 16.05.2014 г., с указания за активно наблюдение в амбулаторни условия и до два контролни прегледа в консултативния кабинет на отделението. В епикризата, с която е изписано детето, са дадени указания за проследяване от неонатолог и от педиатър, като при необходимост се насочват за специализирани консултации по профилни субспециалности на педиатрията. Детето е консултирано с педиатър и неонатолог, съответно на 09.07.2014 г. и на 10.09.2014 г., с описани - неврологичен статус - персистиране на рефлексите на новороденото и диагноза "нарушение на мускулния тонус на новородено, неуточнен; дадени препоръки за комплекс упражнения. Съгласно епикриза от 04.07.2016 г., издадена от Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия "С. Н.", гр. С., детето е с диагноза е "други видове генерализирана епилепсия и епилептични синдроми" и придружаващите заболявания "спастична церебрална парализа, тежка умствена изостаналост; микроцефалия". Вещите лица са посочили, че преждевременно родените деца с ниско тегло, независимо от наличието или липсата на промени в ТФЕ, следва да се консултират с детски невролог след втория месец коригирана календарна възраст. Вещите лица са описали подробно в какво се състоят заболяванията на детето - спастична церебрална парализа и квадриплегия. При квадриплегия неврологично се установява еластично повишен мускулен тонус с флексия на ръцете, екстензия, аддукция и вътрешна ротация в долните крайници, контрактури, изоставане в говорното развитие и интелектуален дефицит, епилептични пристъпи при 52 % от случаите и др. На детето е поставено и диагнозата симптоматична епилепсия на едногодишна възраст, като за начало на епилептичните пристъпи посочва тази възраст, но не може да се изключи по-ранно начало. По литературни данни пристъпите започват най-често между 3- и 5- месечна възраст. Поради клиничната им характеристика - кратки трепвания на ръцете с или без присвиване на тялото, без промяна в цвета на лицето е известно, че често остават неразпознати от близките на децата до няколко месеца от началото им. В случая на М. е отбелязано, че родителите не винаги могат да отчетат много кратките епилептични пристъпи. Тежката умствена изостаналост се дължи на описаните структурни мозъчни увреди. Уврежданията на мозъчните структури при М. не могат да бъдат лекувани, тъй като увредените мозъчни неврони не регенерират. Структурните увреди на мозъка са констатирани: 1) При ТФЕ на 2-дневна, 1-, 5-месечна и 4-, 5-месечна възраст; 2) В КТ на главен мозък (16.10.2015) - описани дилатирани мозъчни гънки и дълбоки церебрални сулкуси като израз на общомозъчна атрофия; 3) МРТ на главен мозък, за което се препоръчва да се извършва след двугодишна възраст при здравите деца, когато е завършена миелинизацита на структурите в главния мозък, на М. е направена на възраст 2 години и три месеца, с констатации: перивентрикулна левкомалация, деконфигурираност и ъгловатост на контурите на дорзалните отдели на страничните вентрикули, хипоплазия на тялото и сплениума, суспектна полимикрогирия. Лечението на детето в отделение по неонатология в МБАЛ - Р. е провеждано правилно. Непровеждането на рехабилитация за церебралната парализа не е довело до влошаване на състоянието на детето до едногодишна възраст, а след това рехабилитацията е била противопоказана, във връзка с изявата на епилептичния синдром. Минималната възраст на поставяне на диагнозата церебрална парализа в е 18-тия месец. До 18 месечна възраст, при наличие на определени клинични белези може да се постави диагнозата "Специфични разстройства в развитието на двигателните функции", с код Р82, каквато диагноза е била поставена при М. на 9-месечна възраст, след първата проведена консултация с детски невролог. Лечението и рехабилитацията на деца с церебрална парализа може да започне веднага след диагностицирането - алгоритъм за лечение е налице за деца от едномесечна възраст. Решението, кога да се започнат различните видови терапии принадлежи на специалистите - лекари по детска неврология и физикална медицина. От показанията на свидетелите съдът е установил, че приемната майка и социалните работници са обяснили на осиновителите, че детето се е родило мъничко, в шестия месец и на изрично зададения въпрос, дали детето е здраво, всички държали, че то е напълно здраво. Лекарите, на които осиновителите са се обадили, са казали, че не е проблем преждевременното раждане на детето. Медицинските картони са показани на родителите. Социалните работници обяснили, че детето ще се развие по-бавно, защото се е родило малко и му трябва време. Още същия ден родителите заявили, че желаят да вземат детето и предприели изготвяне на документи. Никой не е оказвал натиск върху тях да избързат с осиновяването, но ги предупредили, че има други желаещи за осиновяване. Д. П. е отишла в Р. и е останала там до осиновяването, за да може да свикне с детенцето и да види как се гледа. Още при осиновяването социалните работници са дали медицинската документация на детето - целия картон. Пред първоинстанционния съд са събрани и свидетелски показания относно трудностите, свързани с отглеждането на детето, предвид заболяванията, както и досежно тежкото психическо и емоционално състояние на осиновителите. При тези фактически установявания, АССГ е приел за установено от правна страна, че ищците-осиновители са изпитали душевни страдания и дискомфорт, когато са установили, че то страда от тежки, неизлечими заболявания, но тези вреди не са причинени от незаконосъобразни действия/бездействие на ответника, следователно и не са в причинна връзка с поведение на ответника. За неоснователна е счетена и исковата претенция на малолетното дете, като съдът е приел, че болките и страданията, които понася детето, са резултат от уврежданията му, а тези увреждания не са причинени от служители на ответника, а са предпоставени от преждевременното раждане. Съдът не е установил бездействие от страна на АСП и/или на нейни служители, нито извършени от същите незаконосъобразни действия. Приел е, че провеждането на информационна среща и на среща с детето се признава от ищците, че от страна на ответника не са били създадени непреодолими пречки, в резултат на което ищците да не са разполагали с физическа възможност да се информират за състоянието на детето, че не се твърди и не се доказва ответникът да не е изпълнил задълженията си за: създаване досие на детето, което съдържа и документи, удостоверяващи здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди и публикуване на тази информация, на електронната страница; че ищците не са подавали до Съвета по осиновяване, взел решението за предприемане на специални мерки молба за получаване на допълнителна информация, вкл. такава относно здравния статус. З. недоказани са счетени твърденията, изложени в исковата молба, че социалните работници отрекли детето да има здравословни проблеми, като е посочено, че няма данни служители на ответника да са възпрепятствали възможността за получаване на информация в този смисъл. Съдът е изтъкнал, че служителите на ответника не са имали задължение изрично да обърнат внимание върху наличието на увреждания у детето или да разубеждават осиновителите да осиновят детето. Счел е за недоказани твърденията, че служители на ответника са манипулирали осиновителите и са ги въвели в заблуждение. Решението на административния съд е допустимо, но неправилно. Налице са посочените касационни основания - необоснованост и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При основателна искова претенция съдът следва да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно действие/бездействие на длъжностни лица от Агенция за социално подпомагане, настъпила вреда и причинната връзка между противоправното поведение и вредата. Неправилен е крайният извод на съда за липса на противоправно поведение от страна на служители на ответника. Безспорно е установено, че ищците Д. и А. П. са осиновили детето М. при условията и реда на Семейния кодекс. С. чл. 83 СК, Агенцията за социално подпомагане поддържа Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, а регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Обстоятелствата от значение за осиновяването, редът за воденето и съхраняването на регистрите се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. По тази законова делегация е издадена Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване. Съгласно чл. 84, ал. 1 СК, за дете, настанено по административен ред съгласно Закона за закрила на детето, чиито родители са неизвестни или са дали съгласие за пълно осиновяване, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от настаняването регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Ако съгласието е дадено след настаняването, 7-дневният срок тече от деня на даване на съгласието. Закрилата на децата и семейството от държавата и общината е прогласена в Конституцията на Р. Б. - чл. 14, глава първа "Основни начала". За провеждане на това основно начало е приет освен Семейния кодекс, и Закона за закрила на детето, както и подзаконови нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 21, ал. 1, б. "а" от Конвенцията за закрила на детето, ратифицирана от Р. Б. /обн., ДВ, бр. 55 от 12 юли 1991 г./, за държавите - страни по конвенцията, които признават и/или допускат системата на осиновяване, висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображение, като за целта те) осигуряват осиновяването на дете да бъде разрешавано само от компетентните власти, които определят в съответствие с приложимите закони и процедури и на основата на всички достоверни, отнасящи се към случая данни, че осиновяването е възможно, като се отчита отношението на детето с неговите родители, роднини и законни настойници, и че ако е необходимо, тези лица, след като са били съответно информирани, са дали своето съгласие за осиновяването, като им е предоставена нужната консултация. Фактите във връзка с раждането и здравословното състояние на М. я определят като дете в риск, по смисъла на § 1, т. 11 ДР от Закона за закрила на детето, за което, предвид чл. 5 от същия закон, на М. се дължи специална закрила. Съгласно чл. 32 ППЗЗД, дирекция "Социално подпомагане" осигурява специални грижи за децата с увреждания, като консултира предприеманите действия съвместно с лекар, психолог, педагог или други специалисти при необходимост съобразно увреждането на детето. Принципи на закрилата на детето, съгласно чл. 3 от Закона, са, освен всички изброени в посочения текст, също и отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване най-добрия интерес на детето; специална закрила на дете в риск; грижа в съответствие с потребностите на детето; насърчаване на отговорното родителство; подкрепа на семейството. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 сочи осиновяването като една от мерките за закрила на децата, наред с информиране за правата и задълженията на децата и родителите; осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето; специални грижи за децата с увреждания. Един от органите, разполагащи с правомощия по Закона за закрила на детето, са регионалните дирекции "Социално подпомагане", които осигуряват закрилата на детето, съгласно чл. 6, т. 2 от закона и имат правомощията по чл. 21. Съгласно чл. 23, т. 10 ЗЗД, една от мерките за закрила на детето в семейна среда се състои в оказване съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции и самото осиновяване, а чл. 8 от закона предвижда, че всеки родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете може да иска и да получава съдействие от органите по този закон. Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, имат право да бъдат информирани и консултирани за всички мерки и действия, предприемани по този закон. Предоставянето на тези мерки за закрила се осъществява от съответната дирекция "Социално подпомагане" - чл. 24 ЗЗД. От тези текстове, в съответствие с духа на националната уредба по осиновяването, пряко следва задължението на дирекция "Социално подпомагане" да предостави на осиновителите пълна информация за здравословното състояние на детето, включително за състоянието, в което то се е родило и за проведените му медицински изследвания и резултатите от тях. Съдът не е обсъждал цитираната по-горе нормативна уредба, но правилно е установил и цитирал приложимата подзаконова нормативна уредба, като е отчел, че с Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване се определят условията и редът за: водене и съхраняване на регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; поддържане на Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; предприемане на специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем и специални нужди, като тези дейности се осъществяват от определени по реда на чл. 3, ал. 3 длъжностни лица от регионалната дирекция за социално подпомагане. Съгласно чл. 10 от Наредбата, регистърът на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване се води и съхранява от регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на детето, по образец и съдържа информация включително за здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди и за други важни обстоятелства от значение за осиновяването. За всяко вписано в регистъра дете се създава досие (чл. 12, ал. 2), което съдържа и документи, удостоверяващи здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди. Освен тези действия, АСП е задължена да извърши и действията, регламентирани с Раздел IV "Специални мерки за осиновяване на дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години" от Наредбата. От цитираната подзаконова нормативна уредба следва извод, че всеки установен по надлежния ред медицински проблем на детето е следвало да бъде отбелязан от Регионалната дирекция за социално подпомагане в документацията и регистрите, които се съставят по реда на Наредбата. Целта на регистрите е да съхраняват относимата към състоянието на детето информация. Следователно, към момента на осиновяването, в регистрите е следвало да бъде отбелязана цялата налична медицинска информация за детето М., включително информацията относно състоянието, в което се е родила и резултатите от проведените изследвания, довели до извода за наличие на усложнения на централната нервна система - патологични промени в мозъка на детето. Както се посочи по-горе, изводът за усложненията следва от проведените още преди осиновяването трансфонтанелни ехографии. Данни за тях се съдържат в приложените епикризи. Епикризите се издават от лечебните заведения, съгласно чл. 24 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. След приключване на хоспитализацията на детето, епикризите е следвало да бъдат предадени или поне изискани от дирекция "Социално подпомагане" гр. Р. и да се съхраняват в документацията на детето. Това съхранение не е самоцелно и има значение не само за опазване правата на детето. Както се посочи по-горе, право на осиновителите е да бъдат подробно информирани за здравния статус на детето, което осиновяват. Докато не бъде извършено осиновяването, те могат да получат тази информация единствено от Агенция за социално подпомагане. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на агенцията, че регионалните дирекции нямат задължения да предоставят такава информация, както и че предоставянето на тази информация е задължение на здравните институции. Последните не само не са длъжни, но и не могат да предоставят информация за състоянието на детето на лица, които още не са негови родители. Правото на осиновителите на пълна информация за здравословното състояние на детето следва от цитираните по-горе разпоредби чл. 3, 4, 8 и 23 от Закона за закрила на детето и единственият източник на тази информация са регистрите и документацията, поддържани от съответната регионална дирекция "Социално подпомагане". Тезата, че дирекцията не е длъжна да информира осиновителите за това какво дете осиновяват, особено при данните, че то се е родило при липса на жизнени показатели и такива са се появили една на петата минута от раждането му, изцяло противоречи на прогласените в Конституцията, Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила на детето принципи за закрила на семейството и децата и за специална закрила на децата в риск. Следователно, към момента на осиновяването за местните поделения на АСП съществува задължение да следят и пълно да документира здравния статус на подлежащите на осиновяване деца. Ето защо, след като към датата на осиновяването здравословните проблеми на детето и необходимостта от специални грижи са били установени от надлежните медицински органи, тези обстоятелства е следвало да бъдат известни на органите на АСП. В същото време от събраните свидетелски показания е установено, че социалните работници са уведомили осиновителите, че детето е здраво. Изводът на съда, че съдържанието и значението на медицинската документация, представена по делото в хода на процеса, е станало известно на ищците към момента на осиновяването е необоснован, защото не кореспондира на доказателствата по делото. В приемо-предавателния протокол от 07.10.2014 г., съставен след постановяване на решението за осиновяване, е вписано предаване на здравноосигурителна книжка и картон на детето, но не и на подробната медицинска документация, налична към момента на осиновяването и приложена по делото, вкл. епикризи и амбулаторни листа. От една страна, предаването на тази документация към посочената дата не изпълнява изискването за предварително информиране на осиновителите за здравословното състояние на детето. Задължението за уведомяване на осиновителите за актуалното здравословно състояние на осиновяваното дете следва да бъде изпълнено преди осиновяването, за да могат те да вземат информирано, съзнателно и отговорно решение за осиновяването. Предаването на медицинска документация едва с предаването на детето, когато фактическият състав на осиновяването е изпълнен, не представлява изпълнение на това задължение. От друга страна, обстоятелството, че за разбиране значението на записванията в епикризите са необходими специални знания, не освобождава регионалните дирекции "Социално подпомагане" от задължението да се информират изцяло за съдържанието и значението на тези документи, тъй като само по този начин те биха могли да осигурят необходимата защита на дете в риск - без родителска грижа и със сериозни здравословни проблеми, и съответно да съобщят тази информация на осиновителите. Неправилно първоинстанционният съд се фокусира върху обстоятелството, че служителите на ответника не са създали пречки за осиновителите, за да се снабдят с необходимата информация за състоянието на детето, както и че тя е била налична в регистъра. От една страна, като орган, на който е възложено осъществяването на закрилата на детето по смисъла на закона, дирекцията "Социално подпомагане" дължи активно поведение. Несъздаването на пречки за събиране на информация от страна на осиновителите не покрива дори минимална част от задължението за това активно поведение. Освен това, при твърденията на ищците за бездействие да бъдат информирани, в тежест на Агенцията за социално подпомагане е да докаже, че пълната информация за състоянието на детето е била действително предоставена на осиновителите. Въпреки твърденията, че в хода на осиновителната процедура са изготвени писмени социални доклади, които са част от досието на М., съставянето на тези социални доклади, тяхното съдържание и запознаването на осиновителите с тях не е доказано, тъй като те липсват в кориците на делото. Единствените писмени доказателства, във връзка с осиновителната процедура, са представени от ищците и това са съдебното решение и протоколът за предаване на детето. Агенцията за социално подпомагане не е представила нито едно писмено доказателство по делото в подкрепа на твърденията си. Действително, осиновяването на детето е изцяло от полза за него, тъй като, независимо от крайно тежкото му състояние, за него е по-добре да бъде отглеждано в семейна среда, от родители, които са привързани към него, както е в случая. Грижата за деца в риск, каквото дете е М., е задължение както на държавата, така и на цялото общество и особено на неговите родители. Това обаче не означава, че семейната грижа е следвало да бъде осигурена от служителите на ответника на всяка цена, включително чрез укриване на информация за състоянието на детето. Обстоятелството, че действията и бездействията на РД "Социално подпомагане" са довели до благоприятен за детето резултат - а именно неговото осиновяване, не променя извода, че те са противоправни. По тези съображения касационната инстанция счита, че е налице противоправно поведение на служители на дирекция "Социално подпомагане" Р., състоящо се в неизпълнение на възникналото, съгласно мотивите по-горе, задължение за навременно и пълно информиране на ищците, като кандидати за осиновители на детето М. за нейното реално здравословно състояние и рисковете, които то предполага. В резултат на това бездействие, осиновителите са взели решение за осиновяване при липса на знание, че осиновяват болно дете, което е с увреждания на централната нервна система и никога няма да израстне като здрав човешки индивид; напротив - за него винаги ще трябва да бъдат полагани изключителни грижи. При узнаване на това обстоятелство, когато са установили, че детето не се развива нормално, ищците естествено са преживели шок, страх и вариации на негативни психологически изживявания. Последното обстоятелство е установено и от административния съд, който е приел, че това е нормална реакция, предвид несбъднатата надежда на осиновителите да станат родители на здраво и жизнено дете. Налице е противоправно бездействие на служители на ответника, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ, в причинна връзка с което са възникнали вредите. В случая е доказано, че ищците са имали намерение и желание да осиновят здраво дете и са чакали дълго за това. Няма съмнение, че са изпитали дълбоко разочарование и стрес при констатиране заболяванията на детето и че ако бяха информирани за състоянието на М., те нямаше да вземат решение за нейното осиновяване, най-малкото поради доказаната финансова невъзможност да полагат необходимите грижи за детето. По тези съображения съдът намира, че исковете на Д. и А. П. с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са основателни. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства. Настоящата инстанция определя размер на еднократно обезщетение, като отчита, че настъпилите за ищците вреди - шок, страх, депресивни състояния са с траен и непреодолим характер, предвид обстоятелството, че състоянието на детето не може да се подобри. Неимуществените вреди засягат необратимо и непоправимо семейния живот и личната сфера на ищците. Съдът отчита и контраста между състоянието на радост, което родителите обичайно изпитват при раждане и осиновяване на дете, представляващо положителна промяна в живота на хората, свързана с надежда и очаквания за щастие, от една страна, и стреса и отчаянието, възникващи при осъзнаването, че семейството трябва да се грижи за болно дете, което никога няма да бъде здраво, нито в състояние да живее както останалите деца. В този смисъл, отчитайки, че са засегнати съкровени надежди на ищците за лично щастие и че тези надежди няма да се осъществят, настоящата инстанция счита, че следва да присъди пълния размер на претендираното обезщетение - по 30000 лв. на всеки от ищците. Искът на малолетната М. П. срещу Агенция за социално подпомагане е неоснователен. Несъмнено тежкото и състояние не е в причинна връзка с действия и бездействия на органи и служители на ответника, нито се е влошило по причина на тях. От събраните доказателства се установява, че детето се е родило в изключително тежко здравословно състояние, за което Агенция за социално подпомагане не се установява да носи отговорност, и че дори да е било предприето незабавно лечение и рехабилитация, състоянието на детето е необратимо, тъй като мозъчните клетки не могат да се възстановят, както подробно е обяснено в заключението на вещите лица. По тези съображения този иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. При този изход на спора, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, на адвокат Н. следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. общо за двете инстанции, като съдът отчита уважения размер на исковете и обема на извършената от нея работа. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд